„Писмото на щастието” от банк първоначално Ирина прие като грешка или глупава шега. Как иначе? Тя никога в живота си не бе вземала кредити. „Сигурно са объркали адреса,” – помисли си тя. Дори не си направи труда да го отвори, а направо го изхвърли в боклука. Въпреки това, когато след седмица пристигна още едно писмо, Ирина погледна внимателно и разбра, че не е адресирано до нея, а до Виталий. След кратко размишление реши все пак да го отвори. Това, което прочете, я остави в шок.
Банката я уведомяваше за дълг. А всичко това, защото Виталий, почти бившият ѝ съпруг, преди две години взел кредит. Ирина го наричаше „почти бивш“, защото вече половин година не живееха заедно. Любовта им бе отминала, както се казва, и тя не искаше повече да дели един покрив с човек, към когото не изпитваше нищо, освен негативни чувства. Затова тя събра всичките му вещи и с думите „Ето ти Бог, ето ти праг” го изпрати накъдето му видят очите.
Оказва се, че първо време Виталий редовно е изплащал кредита, но в последните няколко месеца не е превел и рубла на банката. Банката заплашваше, че ако дългът не бъде изплатен, ще подаде съдебен иск, а за погасяване на задълженията можеше да бъде иззето всяко имущество, включително и апартаментът. Ирина застина в ужас. Кредит! И то сега застрашава нейния апартамент! „Е, Виталий, сега ще ти устроя весел живот!”, извика тя и грабна телефона.
Дългите сигнали на телефона подействаха на нервите ѝ. Виталий не бързаше да вдигне. Какво ѝ оставаше на Ирина? Тя се обади на работа и, позовавайки се на лошо здравословно състояние, поиска да си вземе почивен ден. Шефът ѝ, естествено, помърмори, но накрая ѝ позволи. Със скоростта на светлината Ирина се отправи към другия край на града, към апартамента на Анна Егоровна, майката на Виталий, където той бе започнал да живее.
Бившата свекърва отвори вратата на Ирина, но не я пусна вътре. Тя излезе на площадката, подпря вратата с гръб и кратко попита:
– Какво искаш?
– Трябва ми Виталий, извикай го.
– Синът ми не е вкъщи.
– А къде е?
– Откъде да знам. Вероятно на работа.
– Виталий и работа – това е нещо ново, – Ирина започна видимо да се изнервя. – Слушай, наистина е много важно. Предай му задължително да ми се обади.
