— Стрес? – изкикоти се Лиза. – Ама нали казвате, дреболия. Лесна задача.
— Не за това говоря! Ти обаче хубаво се уцели в дървото. Е, и се изплаших. А това е стрес. Гледам – млада, красива, пребледняла… лежи до дървото и се къпе в кръв. Ох… да го дяволите. Спешно трябва да потуша стреса!
— Хайде да си говорим на ти. – усмихна се Лиза.
— Хайде!
Кирил се оказа обикновен весел тип. Таксиметров шофьор. Минавал оттам. Точно на късмет един трак на радиото замлъкнал, а следващият още не започнал. И тогава Кирил чул душераздирателен вик. Веднага спрял, включил аварийните светлини, изскочил с монтировката в ръка и се затичал към звука.
— Ами то накъде да тичаш повече. Свиваш зад ъгъла на магазина, и е като някакво проклето място. Тъмно, окото си да извадиш. Навсякъде храсти. Не знаех даже, че в Москва са останали такива места. Как въобще минаваш оттам?
— Рядко хода там. И винаги с газов спрей. А този път просто забравих да го взема. Не можах да дочакам такси, затова се качих на метрото.
— Добре, слава Богу, всичко мина. А главата ти ще оздравее.
— Ти ме доведе тук? Сам? Дори линейка не извика?
— Нещо не се сетих за линейка… изплаших се. Заведох те в болницата и се обадих на чичо ти.
— Теб въобще не те докоснаха ли? Един от тях имаше нож.
— Нож срещу монтировка? Айде бе!
— Защо возиш монтировка? Това е от миналия век, според мен…
— Баща ми настоя. – каза саркастично Кирил. – Той, между другото, е точно от миналия век.
При целия сарказъм се виждаше, че момчето много обича и уважава баща си. Казал му да държи монтировка под седалката, и той го прави. Е, точно на време му влезе в работа.
Лиза я изписаха доста бързо, а след седмица вече се чувстваше сякаш никога не е удряла главата си. А освен това… тя започна да се среща с Кирил. Да-да, с онзи таксиметров шофьор, който я спаси.
Пренебрегна всичките си решения, принципи и какво ли не. Лиза се влюби и вече нищо не можеше да направи със себе си. Не е богат? Е, какво от това. Но е единствен и най-обичан. Вози такси? Е, здраве да е! Всеки се занимава с това, което му харесва. Поне така мисли Лиза.
И се омъжи за него година и половина по-късно. Приятелките ѝ бяха шокирани от такава промяна, но сами по себе си Кирил им хареса на всички. И на майката на Лиза, и на приятелките. И на чичо Андрей, а дори и на Светлана, която беше склонна към известна доза снобизъм.
Лиза и Кирил живеят щастливо. Родил им се син, и въобще не смятат да спират дотук. Сега Лиза е убедена, че нито един богаташ не би могъл да я направи толкова щастлива, колкото Кирил.
