Лиза докосна бинтовете на главата си. Спомни си как пада в някаква пропаст. Бавно. Откъде пропаст? Връщаше се от работа към дома. А там — тъмна пътека и храсти.
— Нападнаха ме. — каза тя.
— Да! И те удариха с глава в дърво. Не знам точно как. Но знам кой те докара тук. Каза, че по-късно пак ще дойде.
— Някой ме спаси! Наистина! Чух само глас, а после започнах да падам. И после… нищо не помня.
— Предполагам, че просто са те отблъснали и ти си се ударила с глава. Боли ли?
— Боли!
— Тогава засега никакво кафе. Иначе си добре, ако не броим сътресението. Полежи, почини си. В понеделник сутринта ще те взема. Не звънях на майка ти.
— Правилно си направил! Благодаря. Защо имам такъв хаос в главата?
— Уф! Съвременните журналисти и езикът им! Направиха ти успокоителна инжекция, затова е този хаос.
— Чичо Андрей, а ти как разбра?
— Контактът ми е в спешните повиквания на телефона ти. Обадиха ми се.
— От болницата?
Андрей не успя да отговори. Надникна Света. Цупеше се, поклащаше глава. Тържествено пожела на Лиза скорошно оздравяване, взе съпруга си и си тръгнаха. Лиза затвори очи и отново потъна в съня.
Когато се събуди, на масата имаше кутия с пица, сок и букет цветя. Когато заспа, нищо от това го нямаше. Лиза се надигна и огледа. Добре… трябва да стане и да излезе от стаята. Явно нямаше никой, но кой е донесъл всичко това? Любопитството я глождеше. Журналистът не е просто професия. Това е характер.
— Внимателно, внимателно! — чу тя глас и потрепери. — Още не ставайте.
Именно този глас беше извикал в нощта: „Ей, какво става тук?!“ Лиза се обърна и видя симпатичен млад мъж.
— Извинете… трябва поне да стигна до тоалетната. — призна тя.
— Да помогна ли?
— Не, не. Сама ще се оправя!
Когато Лиза излезе, младежът седеше до масата и гледаше пицата.
— Нима не сте гладна? — попита той.
— Засега не знам. Не съм много гладна. А вие? Вие ли ме спасихте?
— Хайде сега, спасил… — усмихна се младежът. — Важното е, че дойдох навреме. А иначе, да разпъдя трима пияни побойници с желязна тръба не е кой знае какво. Аз съм Кирил, между другото. А вие сте Лиза, вече го знам. Хайде да хапнем, става ли? Аз съм в стрес!
