Омъжена за богат.

Трябваше й просто един миг смелост, за да открие истинската си мечта.
Истории

— Леле, колко си красива! Защо отстъпваш? Хайде, хайде, ела при нас.

— Оставете ме! Бързам.

— Ама къде пък толкова бързаш? Спри. Пристигна. Почини си с нас, покажи уважение.

В този момент Лиза съжали, че е страхливка и че не иска да шофира. Можеше да си купи кола, заплатата ѝ го позволяваше. Даже с ипотеката. Сега щеше да стигне с колата до дома, и… и пак нямаше къде да я паркира.

Два проблема с автомобилите в столицата: трафикът и липсата на паркоместа. Лиза пое дълбоко въздух и започна да крещи с всичка сила. Може и да ѝ се случи нещо лошо тук и сега, но она не планираше просто да се предаде.

Единият от тях се втурна към нея, вадейки нож от джоба си. Чу се заплашителен щрак.

— Не крещи, мръсницо! – изсъска той, хващайки Лиза за яката.

Тя се опита да избяга. Престъпникът я хвана отзад и опря нож в гърлото ѝ.

— Недей да мърдаш. – каза той с ласкав тон. – Ще се порежеш!

Лиза обаче не спря. Бореше се, удряше и хапеше. По-добре да се нарани с ножа, отколкото да преживее това, което те планираха.

— Ей, какво става тук?

Оказа се, че нейният луд вик бе чут от някого. Лиза ухапа ръката, която ѝ затискаше устата, извика „Помощ!“ и тропна с пета силно, надявайки се да стъпи върху крака на нападателя. После не помнеше нищо. Изглеждаше сякаш летеше нанякъде, като в пропаст. После — проблясък и тъмнина. Събуди се вече в болницата…

— Какво ми се е случило? – попита тя сестрата, която сменяше системата.

— Ударили сте се в главата. Да извикам ли вашите роднини? Те са в коридора. Нямам време да ви разказвам истории.

Медицинската сестра беше очевидно изнервена. Може би от нещо свое, лично. Лиза не се задълбочи – главата ѝ болеше, усещаше се замаяна.

— Извикайте ги.

Стаята беше подозрително хубава. Самостоятелна. Лиза разбра кого точно ще види.

— Чичо Андрей!

— Ама много ни уплаши!

— Сам ли си?

— Светка отиде за кафе. После два часа ще обяснява колко било безвкусно това от автомата. И питам аз, защо въобще го купува? Кога от автомат е било вкусно кафе?

— И аз бих искала… кафе. Благодаря за стаята. Какво се случи?

— Нищо ли не помниш?

Продължение на статията

Животопис