— Ами… просто са ми попадали само боклуци. Не искат сериозна връзка. За секс нямат против, ама после… нещо става с принципите им. Такова е усещането. Или може би аз не разбирам какво искат. Но знам какво искам аз. Искам заможен човек, и точка. Така съм решила, Алина! Какво не ти харесва?
— Не ми харесва, че заради твоите принципи отхвърляш всички нормални момчета. И после стоиш сама, като някакъв кукумявец. Ах! — изкрещя изведнъж Алина с чужд глас. — Какво правиш, некадърница? Малко оставаше да ми извадиш окото с тази четка! Вземи я махни!
— Извинете… — промърмори гримьорката Лена.
— Добре, и ти ме извини. — Алина тутакси се успокои. — Просто бъди по-внимателна.
Всъщност никой не обръщаше внимание на такива избухвания на младите звезди. Така беше прието, модата го изискваше. Лоша, грозна мода, но мода. Ако си звезда, значи трябва да истерясваш и да командваш всички. Алина беше само цветенце в сравнение с други. Имаше хора, с които е по-лесно да се обесиш, отколкото да работиш. Особено гостуващите, особено блогърите. Вчера никой не знаеше за тях, а после славата пада върху главите им и те не знаят какво да я правят. Затова и крещят.
— Добре, аз тръгвам! — засмя се Лиза. — Лена, желая ти търпение.
Алина дръпна ръката на гримьорката от лицето си и се обърна към Лиза, която вече беше на вратата:
— Сериозно ти говоря, приятелко: свали малко летвата! Откъде ще намериш богат и адекватен? И да не е женен?
— Ох, стига! До събота.
— Аха, до утре. А може би ще се видим и по-късно днес.
Лиза излезе, а Алина започна педантично да оглежда грима си в огледалото. Гримът беше прекрасен, Лена беше истински професионалист, а тя ѝ се беше нахвърлила с истеричен рев. За да заглади положението, Алина направи крачка към Лена. Или поне така изглеждаше – сякаш сниши своята висота.
— Кажи, Ленче, ти би ли искала богат мъж?
— Омъжена съм, Алина…
— Не, на теория? Ако нямаше мъж, ако беше на пазара. Би ли искала богат мъж?
— Е, сигурно не бих отказала… а какво лошо има в това?
— Няма нищо лошо! Просто е странно за нас. За мен, за теб, за Лиза! Ние не сме някакви безполезни салони! Работим здраво, заплатите ни са добри. Защо ни е богат мъж? За какво?
— Алина, просто ти излизаш с някакъв прохождащ рапър и затова защитаваш позицията на независимата жена. На колко е Евген? Колко време още ще стартира? Че то май вече наближава четиридесетте? На тези години хората вече приключват с рапа.
— На тридесет и две е, и не се бъркай в чужди работи. — ядосано каза Алина.
Слязла от облаците, та до гримьорка възвисила се! А тя веднага не пропусна шанса да отвърне. Ех, жените, всички сме като змии, мислеше си Алина, забравяйки, че и тя е от същия вид.
Лена замълча. Алина беше повикана на снимачната площадка. Лиза отдавна беше седнала в редакцията си и редактираше сценарии. Животът в канала вървеше по обичайния си ход. В този ден Лиза приключи с работа изключително късно.
Беше петък и не успя да си хване такси – трябваше да върви към метрото. Иначе и то щеше да затвори след половин час. Лиза никак не обичаше да пътува с метрото. От станцията до дома ѝ трябваше да мине през един тъмен двор. По-точно, през пътечка между два двора, където винаги беше страшно.
За спрея се сети, когато беше твърде късно…
На тази пътечка я срещнаха трима типове. Буквално изникнаха от нищото. От храстите ли се появиха? Какво може да прави някой в храстите посред нощ? Все едно, пътят беше на четиридесет метра зад гърба ѝ, още петдесет метра напред и щеше да стигне до вкъщи.
Но точно този участък беше някакво наказание. Лиза нервно пребърка чантата си – никакъв спрей не намери. Спомни си, че сутринта прехвърляше нещата от една чанта в друга и явно беше забравила спрея.
