Тя замълча. Галина се колебаеше. Ами ако Константин е оставил тази Катя и тя просто завижда на тяхното щастие?
— Ами ако просто искаш да ми отнемеш мъжа? Откъде да знам, че това е истина?
— Скоро сама ще се убедиш. Предупредих те. Ако дадеш парите, можеш да се сбогуваш с тях. Няма да си ги върнеш, ще ти кажат, че си ги дала доброволно, и няма да приемат никакво заявление.
Галина не знаеше как да постъпи. Да вярва или не? Как би могла да се довери на непозната жена, когато познава Константин, а нея — не? И после, човек като него със сигурност не би бил способен на такива лоши постъпки. Катя просто го очерня, убеждаваше се тя самата.
И точно тогава телефонът звънна. Беше Константин.
— Скъпа, извинявай, че не бях на линия. Майка ми се разболя. Успях да ѝ разкажа за нас, толкова се зарадва! А сега е в болница. Казват, че е нужна операция. Мило, можеш ли да ми изпратиш пари по телефона?
И той веднага изпрати снимка — мила възрастна жена в болнично легло, а до нея беше той, нейният любим.
Очите на Галина се насълзиха от радост и гордост за него.
— Разбира се, колко пари ти трябват? Само звъни, недей да изчезваш. Чакам те.
