Правилно казват хората – няма да има щастие, ако нещастието не помогне. Галина се омъжи на 22 години, водена от голяма любов, поне така ѝ се струваше тогава. Но след година тази голяма любов се превърна в също толкова голяма омраза. Те се разведоха.
Раздялата беше тежка. За да не си спомня неприятното, Галина се потопи изцяло в работата си – буквално прекарваше там дни и нощи. Ръководството беше доволно и причината беше ясна. Жената работеше за двама, а получаваше заплата само за един. Но за Галина беше по-важно да не остава сама вкъщи и да не започне да се самосъжалява.
Тя се надяваше, че времето ще направи своето и всичко ще се нареди. Заради заетостта в службата ѝ не ѝ оставаше никакво време за личен живот, а и опитът от първия брак ѝ пречеше да изгради нови отношения с други мъже.
Минаха десет години. През това време тя си купи апартамент, получи повишение в работата си. Заплатата ѝ позволяваше да води достоен начин на живот. Като цяло животът ѝ минаваше спокойно, без неприятни изненади. Само понякога, в самотните вечери, мисълта за липсващата топлина и разбиране се появяваше.
В офиса ѝ имаше женски колектив, а всички приятели и познати вече бяха женени. И Галина реши да се регистрира в популярен сайт за запознанства, за да опита да намери своята втора половинка.
Един ден тя забеляза снимка на привлекателен мъж на средна възраст. Очите му бяха удивително умни – пълни с разбиране и внимание. Или поне така ѝ се стори?
След известно колебание, тя събра смелост и му написа съобщение. Отговорът дойде бързо. „Здравей, казвам се Константин. Ако имаш желание, можем да се срещнем и да си поговорим в някое кафе.“
Галина се смути. Не очакваше, че ще срещне някого толкова бързо и ще стигне до предложение за среща. „Каквото ще да става!“, помисли си тя и уговори среща в любимото си кафене.
След като внимателно подбра облеклото си, жената тръгна към кафето. Константин вече беше там. Външният му вид оправда всичките ѝ очаквания. Пред Галина стоеше поддържан, елегантно облечен и привлекателен мъж. В ръката си държеше роза, която подаде на Галина.
