– Таня, поканени сме от Титови за годишнината им от сватбата – съобщи от вратата съпругът. – Серега е резервирал ресторант, истински банкет е подготвил, куп гости, всичко както си трябва.

– Че му стана? – изненада се Таня. – Никога не ни е канил…

– Ами не знам, не съм го питал, нямах време. Кръгла годишнина – може би затова. Следващата събота в три часа, с официални дрехи, ни очакват във „Виктория“.

– Та на колко години става сватбата им? Подаръкът трябва да е тематичен.

– Не казах ли? Десет години! Юбилей.

– Как лети времето – замислено каза Таня, – струва ми се, че съвсем скоро викахме „Горчиво!“, а вече десет години са минали.

– Та Юлка тази година тръгна в първи клас.​​– Така ли? Е, децата, особено ако не са твоите, растат бързо – промърмори Татяна, докато въвеждаше в търсачката „10 години брак“. – Та-ка-а, тяхната годишнина е или розова, или калай. Може да се подарява нещо от калай, или пък в розови тонове. А може да вземем халати за баня за всички?​​

​​– Пет броя? – Слава извъртя очи. – А после можеш ли да си представиш Серега с розов халат? Може би пари? Или подаръчен ваучер?​​

​​– Това е скучно. Ами добре, може като допълнение… Както и да е, има време, ще потърся още. Айде да вечеряме.​​

​​Поканата от семейство Титови беше пълна изненада за Татяна – тя, честно казано, едва ги познаваше. Беше им на сватбата, после още няколко пъти се бяха срещали на пикници. Мъжът ѝ, Славик, беше приятел на Сергей още от училище, а това си беше чисто мъжки свят.​​

​​Първоначално се опитваха да дружат семейно, но две години след раждането на първата им дъщеря, при Титовите се появиха близначки. А Татяна и Слава си живееха без деца. Първите пет години не искаха, после не стана. Накратко казано, липсата на общи интереси между съпругите си каза думата, и семейната дружба не потръгна, но това не пречеше на Слава и Сергей да ходят заедно на риболов, да играят футбол и да си пият лятно време по бира.​​

​​Сергей обожаваше своите момичета. Работеше като луд, разбира се. Често пътуваше в командировки. Когато Татяна чуваше от мъжа ѝ за поредното дълго пътуване на приятеля му, си мислеше: как ли се справя жена му с трите малки дъщери? Това си е направо за полудяване! На нея и племенник ѝ ѝ беше трудно да издържи.​​

​​Розовата годишнина на Сергей и Лена никак не ѝ се връзваше с романтичните картинки от сайта със съвети за подаръци. Все пак, не всяка двойка успява за десет години да стане многодетна. Грижите у тях бяха съвсем различни. На Татяна дори ѝ се стори, че „розова“ в техния случай е някак странно име, защото след десет години съпрузите със сигурност вече не се гледат през розови очила.​​​

​​​В крайна сметка Татяна поръча за младоженците лампа от розов кварц, подаръчен ваучер за СПА и купи еднакви кукли за децата им.​​​​… В събота точно в три, в един от най-добрите ресторанти в града, под звуците на жива музика се събраха елегантни гости. Бяха поне около 70 души. Все същите хора, които преди време танцуваха на сватбата на Сергей и Лена: роднини, приятели, колеги. Плюс някои нови лица.​​

​​Във фоайето поканените бяха посрещнати от романтичен фото-кът „Десет години любов“, а в залата на стената се открояваше фотоизложба – снимки от деня на сватбата, където всички с удоволствие се търсеха на кадрите и после с лека завист разглеждаха изображенията от ключовите моменти на семейния живот на щастливото семейство Титови.​​

​​След около четиридесет минути гостите започнаха да се изнервят. Времето лети, всички са тук, но виновниците за тържеството още ги няма.​​

​​Тогава излезе водещият:​​

​​– Скъпи приятели, след минута-две в тази зала ще влязат младоженците. Внимание! Булката нищо не подозира! И се нуждая от вашата помощ.​​

​​В залата се разнесе възхищение, примесено с изумление: еха, какво парти!​​

​​– За да бъде изненадата успешна, искам няколко минути пълна тишина – продължи водещият. – Предлагам да заемете местата си от двете страни, сега ще ви раздадат листенца рози, и се надявам, че знаете какво да направите с тях, когато Елена и Сергей се появят.​​

​​Татяна объркано погледна съпруга си:​​– Знаеше ли?

– Че е изненада? Не! Ами погледни лицата – никой не знаеше. Серго винаги е обичал специалните ефекти.

… Засвири маршът на Менделсон, вратите се отвориха. Първи влезе Сергей с огромен букет разноцветни рози, а след него, смутена и развълнувана, Лена. Изглежда, някой беше задържал момичетата във фотозоната.

След хвърлянето на листенцата се разнесоха аплодисменти. Една по една в залата влязоха дъщерите, а булката избухна в сълзи…

– Наистина, красива постъпка – отбеляза Таня. – Не всяка би издържала на такава изненада.

… Вечерта беше невероятна.

Това беше химн на истинската любов. С детски изпълнения, живи спомени, видеофилм, наздравици, стихове и подаръци.

В самия край Лена поиска думата и откровено призна:​​– Знаете ли, през последните две седмици Сергей се държеше странно. Започна да крие телефона си, отиваше в друга стая да говори. Изобщо, му звъняха подозрително често. И изглеждаше така, сякаш крие нещо. Никога за всичките десет години съвместен живот не съм го виждала такъв и, разбира се, заподозрях нещо нередно. А когато ни покани на вечеря в ресторант, направо се уплаших. Обикновено отбелязвахме годишнината само двамата, в нашето любимо кафене. А сега… какво ли не си помислих! С една дума, благодаря на всички вас, че дойдохте, благодаря на Сергей за този прекрасен вечер, това беше незабравимо!​​

​​… Пред гостите Сергей не разкри картите. А на Славка после разказал как му дошла идеята за празника. Есента бил на командировка в Сибир. В купето съсед му бил монах. Дълъг път, много разговори. Монахът разказал, че в светския си живот загубил жена си и сина си в катастрофа.​​

​​Той посъветвал Сергей да направи голям празник за жена си. Защото в рутината на делниците мъжете толкова често забравят да изричат думи на любов…​​

​​Поводът и мащабите на празника Сергей сам си измислил. И в процеса разбрал, че за десет години с жена му са станали едно цяло: най-трудното било да запази замисленото в тайна.​​

​​Ето такава розова и красива история.​​

​​Пазете любовта.​​

​​P. S. Харесайте и се абонирайте за нашия канал​

Дереккөз