Беше ясно, че жената плаче, затова Лиля не започна да се възмущава, че тя е решила да им дойде на гости без предупреждение.
— Нещо се е случило ли? Ние сме на вилата, ще се върнем чак след два дни.
— Случи се! Льошка ми изневери!
— Катя, пак ли? Ама не…
— Не, Лил, този път е истината. Самата аз ги хванах. И знаеш ли с кого?
С Ангелина!
„Ох, Катенце, прости, че така стана. Просто ние с Льоша се обичаме“, — пародира съперницата Катя и се разрази в проклятия.
Лиля мълчеше, знаейки, че приятелката ѝ сега така или иначе няма да я чуе.
— Исках да ѝ издера лицето за тази нейна наглост, но Льошка ме спря.
А него си го получи. И двамата ги изхвърлих. Този козел заедно с вещите му, — разказваше възторжено Катя. — А мъжлето, можеш ли да си представиш, ме нарече истеричка… ненормална? И не си направи труда дори да ми се извини.
— А от мен какво искаш?
— Как какво…? — стъписа се приятелката ѝ. — Мислех, че ще ме подкрепиш…
— Подкрепям те. И дори няма да ти напомням, че те предупреждавах за твоята Геля.
А сега, извинявай, имам доста работа, — завърши разговора Лиля.
Катя звъня още няколко пъти, но Лиля вече не проявяваше интерес към нейните проблеми и обажданията спряха.
Накрая Лиля осъзна, че мъжът ѝ е бил прав — приятелката ѝ просто я използва. Повече те не се виждаха.
Автор: Светлана Мозгалева
