Странно, че децата не ѝ ги бяха довели. Може би Миша ги е взел при себе си.
– Ето, пък ние се стягаме за морето. Аз с децата, а тя с малката си племенничка – продължаваше вдъхновено разказа си приятелката. – Ангелина знае чудесен хотел там – евтин и с много забавления за децата.
– Това е страхотно.
– А ти как си там?
– Всичко е наред. И ние с Паша планираме отпуск…
– Ясно – както обикновено Катя не я изслуша докрай. – Ох, добре, аз тръгвам.
Пък ние с Геля искаме да минем през една сладкарница – казва, че там продават прекрасни сладкиши без захар. Чао!
Сега Лиля знаеше за живота на приятелката си само това, което беше свързано с Ангелина.
А за появата на постоянен мъж в живота на Катя чу от позната.
– Наистина ли не знаеше? – учуди се познатата. – Та нали след месец им е сватбата.
– Аха, вярно. Катя нещо спомена – измърмори Лиля, не желаейки да признае, че за пръв път чува тази новина.
Приятелката ѝ се обади след три дни.
– Катя, чувам, че се жениш? – попита Лиля, след като изслуша поредния ѝ разказ за времето, което прекарва с Ангелина.
– Ами да. Нима не съм ти казала?
– Не. И на сватба си пропуснала да ме поканиш – засмя се Лиля.
Приятелката замълча.
– Ами… Бременна си, мислех, че не ти е до сватби – каза накрая тя.
– Ама не съм болна, нали…?
– Въобще мислех вас с Паша да поканя, просто не успях навреме – заговори набързо Катя. – Знаеш ли какво? Ела на моминското парти. Ще те запозная и с Ангелина.
Лиля реши да не размишлява над това, че приятелката ѝ я беше поканила само защото нямаше как да не го направи. Прекалено много ѝ се искаше да види прословутата Ангелина.
Геля съвсем не ѝ хареса. Беше твърде отворена, изключително активна и с някаква дяволита искра в очите.
