Ние сме на вилата, ще се върнем чак след два дни.
– Стана! Льошка ми изневери!
– Катя, пак ли започваш? Не…
– Не, Лиле, този път е истина. Хванах ги сама. И знаеш ли с кого?
Лиля и Катя ходеха заедно в детската градина, а след това и в училище. Непоседливата Катя често се възползваше от добротата на кротката Лиля – преписваше домашните задачи, взимаше ѝ химикалки, деляха шоколади.
След училище момичетата, макар да постъпиха в различни университети, запазиха приятелството си. Лиля винаги беше готова да изслуша приятелката си и да ѝ помогне.
За пръв път се скараха сериозно, когато Катя реши да се омъжи за Михаил.
– Сигурна ли си? – попита я Лиля.
– Какво искаш да кажеш? Обичаме се и искаме да сме заедно.
– Катя, Мишка е готин, разбира се. Забавен, симпатичен, но е твърде общителен, безотговорен и, извинявай, не много надежден…
Какъв съпруг ще излезе от него?
– А, така мислиш за годеника ми? Каква приятелка си ти тогава?
– Най-истинската – усмихна се Лиля, опитвайки се да смекчи напрежението. – Затова и се опитвам да те предпазя от грешки.
Тя наистина се тревожеше за приятелката си. Колко пъти Катя ѝ се оплакваше от годеника си, че изчезвал с дни или че може би ѝ изневерявал.
Момичетата се помириха едва преди сватбата на Катя и Мишка. И то Лиля поиска прошка – не искаше да разваля празника на приятелката си.
След сватбата младата булка забрави за приятелката си – трябваше да се грижи за обичания си съпруг.
И докато той се държеше както подобава на съпруг, тя рядко си спомняше за Лиля.
– Лиля-а-а – хленчеше Катя по телефона след година. – Тоя негодник ми изневерява. Какво да правя?
– Откъде ти дойде тази идея?
– Каза, че отива на риболов, и си изключи телефона.
– Къде е отишъл? Може би там няма обхват?
