Андрей приклекна и почука по пода на различни места. После това се засмя тихо, отиде за инструментите си, подкопа дъските и ги махна.
Под тях наистина имаше празно пространство, а вътре стояха няколко кутии. Андрей ги измъкна всичките и отвори първата. За изненада на Оксана, тя беше пълна с бижута.
Оксана преглътна нервно.
— Не е за вярване! — прошепна тя.
— Заключена ли е вратата? — попита Андрей. — По закона на гадостта, току-виж сега някой дошъл.
— Заключена е, — отговори Оксана. — Не се притеснявай.
След това двамата прегледаха останалите кутии.
— Може би няма да се наложи да продаваме къщата, — каза Андрей. — Браво на теб, Оксано, че настоя да дойдем тук! Аз сам едва ли щях да тръгна.
— Да, добре че дойдохме, — съгласи се Оксана.
На душата ѝ стана радостно — появи се надежда да се върнат към предишния си стандарт на живот, а може би дори да го подобрят.
………………….
Мина време. Оксана и Андрей отдавна се бяха върнали в града. Продадоха част от намерените вещи, както бяха планирали, но в живота им нищо не се промени: те пестяха буквално от всичко. Дори повече — Андрей се стараеше да ползват минимално осветление, газ и вода. Често между него и Оксана избухваха разправии за това.
— Не, това вече е прекалено! Сега трябва първо да насапунисам всички чинии, след което да ги изплакна! А какво ще правя, ако по тях остават остатъци от храна, които трябва да се измият? — Оксана се срещна с приятелка и се оплака от живота си.
— Оксано, просто помоли Андрей да ти покаже пример. А иначе как?
— Значи не ме подкрепяш, нали? Мислиш си, че всичко си измислям?
— Защо да не те подкрепям? — учуди се приятелката.
— Защото всички приемат Андрей за идеален! Аз също някога мислех така. Но…, — Оксана поклати глава. — Няма да повярваш! Веднага след като започнаха тези наши разправии, всичко тръгна накриво. И с парите нещата уж се оправиха, но той все пак продължава да пести. Какво можеш да направиш? — Оксана едва не заплака.
— Виж, той просто не иска отново да попадне в такава ситуация. Това е всичко. Опитай се да го разбереш.
— Опитвам се, опитвам! А наскоро трябваше да купя лекарство за майка ми. Но той не ми даде пари. Каза, че това са проблеми на майка ми. Знаеш ли колко обидно е това! Аз му давам цялата си заплата. Цялата! Той я разпределя на седящата бавачка на баща му, за неговите лекарства и т.н. Защо да не отдели пари за лекарство на моята майка?
— Е, тогава защо му я даваш? Ти самата казваш, че с парите всичко е наред…
— Хм… да не му я давам… Но ние сме семейство.
— Е, и какво от това? А за дамски превръзки пари дава ли ти? — попита приятелката.
— Не… намирам начин…
— Но трябва да имаш свои лични пари! Оксано, помисли за това.
И, разбира се, Оксана размишляваше, говореше, обясняваше, но срещаше пълно неразбиране.
— Защо ти са лични пари? — учудваше се Андрей. — Казвай какво ти трябва и аз ще го купя.
И Оксана казваше, но той така и не купуваше…
………………….
Този ден беше съвсем обикновен. Оксана се върна от работа и започна да приготвя вечеря. В този момент влезе Андрей.
Навън бързо се стъмни и Оксана запали светлината в кухнята.
— Казах ти да включваш само лампата над печката, — започна да ѝ се кара Андрей.
— Но, Андрюша, този светлинен източник не ми е достатъчен. Не виждам какво правя.
— Че какво толкова ти трябва да видиш, — ядосано отговори Андрей. Той обиколи целия апартамент и изгаси всички светлини, с което си навлече недоволството на баба Оля.
— Никой тук не ме цени! Аз съм перфектен, а вие! — започна да упреква Андрей.
Оксана въздъхна: как не разбира, че тя не вижда добре какво прави, а това е важно за нея.
