— Това изобщо не ме изненадва — подсмихнах се аз. — Тогава може би нещо още по-просто? Да чисти входове?
— Говорих с нея за това, но категорично отказва — отново махна с ръка тя. — Казва, че иска непременно да работи в офис, но каква работа — няма никаква идея…— Аз, разбира се, ще попитам, но не гарантирам какво ще излезе, — отговорих честно. — И изобщо, знаете ли, Тамара Владимировна, предпочитам да не се намесвам в семейните дела. Ако после ръководството ме нарочи, всичко ще се стовари върху мен.
— Моля те, поговори с нея, Олга, — продума Тамара с жален тон. — Нямаме вече сили с баща ѝ да теглим това бреме.
— Моля те, поговори с нея, Олга, — повтори Тамара с още по-жалостив глас. — Нямаме вече сили с баща ѝ да се справяме с това, наистина.
Малката сестра на мъжа ми, Лида, е, без преувеличение, уникална персона. На 25 години е, но в този живот се интересува единствено от мъже, телефони и модни дрехи. Имам чувството, че това е световен заговор — да внедриш на хората с плитки умове такива „ценности“ за лесна манипулация. И Лида удобно се е уловила в тези мрежи.
Това обаче е тема за дълги философски размисли. От разказите на съпруга ми, Дима, знам, че Лида постоянно дърпа пари от родителите си, живее с тях в малък двустаен апартамент, често не се прибира, а начинът ѝ на живот, да го кажем така, не е особено правилен. Никога не е задържала работа повече от месец и от всякъде я гонят като коркова тапа.
— Какво си шепнете тук? — на прага се появи Дима. — Олга, Петя е капризен, успокой го, моля те. Аз се занимавам с барбекюто и не мога да бягам там-насам.
С радост се втурнах към сина си. Честно казано, нямах голямо желание да дискутирам с Тамара темата за Лида. А ето я и самата Лида — голямата богата дама — наслаждава се на някакъв пореден мачов официален „спонсорски“ пияч, както в шега казва Дима.
— Ольга, усмири това дете, не ми дава да слушам моя любима песен! — обърна се към мен с типичния си парфюмиран полъх зълвата ми. — Знаеш ли, че „Жено, не танцувам“ е моето всичко?
Не ѝ отговорих нищо, само я погледнах очаровано. Как ли изобщо с такъв израз и поведение тя ще работи в офис? Максимум да продава лук на пазара… И нека ми простят уважаемите зеленчукари — нищо лично.
С Дима живеем в предградията в голяма къща, която наследих от баба ми. Но трябва да се спомене, че вложихме много труд в нея: достроихме втори етаж и оформихме уютно място за почивка в двора. Именно там сега устройваме барбекю в чест на седмата годишнина от брака ни.
— Петър Дмитриевич, какво направи сега? — наведох се към сина си, който плачеше в градината. — Ти си бъдещ мъж, не трябва да плачеш.
— Изгорих се, — посочи ми червения си пръст. — Исках на тати да помогна, но тази вещ беше гореща…
— Хайде, влизай вътре, — казах му, държейки го за ръка. — Всичко ще мине.
Дългите ноти на зълвата ни изпращаха, докато влизахме. Господи, кой изобщо я покани? После ме озари — ах, вярно, аз самата, каква забравана съм…
— Как да е удобно така… — измърмори предната вечер Дима. — Родителите ми поканихме, твоите поканихме. А какво да правим с Лида? Тя все пак е от нашите… въпреки номерата си.
— Какво да правим, зови я и нея, — махнах с ръка. — Иначе ще изглежда грозно — всички тук, а тя изоставена като някаква персона нон грата.
И ето ти персона нон грата — устрои си танци насред двора, викайки съседите да ѝ правят компания. За щастие, останалата част от вечера премина без повече ексцесии.— Сестра ти е направо огън, — събирах мръсните чинии от терасата и ги носех в къщата. — Нищо не счупи, това си е плюс. Димка, може би трябва да я омъжим за някой нормален мъж, какво мислиш?
Мъжът ми ми помагаше с всички сили, а Петька, слава Богу, беше заспал на втория етаж.
— Там е проблемът, че Лида не си пада по нормалните мъже — въздъхна Дима. — Имаме един механик в сервиза, Анатоли. Опитах се някога да ги свържа.
— И? Нищо не си ми разказвал за това! — оживих се аз.
— Не виждаш ли сама? — Дима се усмихна иронично. — Лида каза, че Толя е прекалено беден за нея и няма да може да удовлетвори всичките й нужди. Добави, че ако изобщо ще се омъжва, то…
— Да позная! — прекъснах го. — За принца на бял кон, нали?
