Следващият ден спокойно би могъл да бъде наречен най-обикновен, ако не беше обаждането от свекърва ми по обяд.
Когато с мъжа ми Дима видяхме в какво беше превърнат домът ни, не можехме да повярваме на очите си. Някакви мистериозни непознати седяха в нашата беседка и се хранеха под тъжните мелодии на шансон. Явно тази музика помагаше на храносмилането. Навсякъде имаше боклук, някакви торбички, бутилки, бурканчета… Интересно, къде ли е Лида, сестрата на съпруга ми? Именно тя трябваше да се грижи за дома по време на нашето отсъствие.
— Оленька, моля те, кажи ми нещо — Тамара Владимировна, свекърва ми, внимателно ме хвана за ръката. Видимо беше ѝ неприятно да повдигне темата, но явно ставаше въпрос за нещо важно.
— Слушам ви — отговорих любезно с престорен интерес. Не че сме в лоши отношения със свекърва ми, по-скоро не сме нито близки, нито далечни. Тя не ме критикува, не се меси с ненужни съвети, за което съм ѝ благодарна.
— В този ваш офис… — Тамара се поколеба за миг и продължи. — Случайно няма ли свободно място за млада девойка? Момиче хубаво, старателно, чевръсто и схватливо.
За момент си представих как тези качества биха изглеждали в автобиография и се усмихнах невольно. Да речем, въпрос в анкета: „Кое е вашето най-силно качество?“ Отговор: „Аз съм чевръста“. Впечатляващо? Категорично.
— Не съм напълно сигурна — казах замислено. — Май в счетоводството търсеха човек или в юридическия отдел. А за кого говорим? Аз познавам ли го?
Тамара Владимировна почервеня видимо:
— Да, много добре го познаваш. Това е Лида, дъщеря ми.
Забелязвайки, че се каня да отговоря, Тамара ме прекъсна бързо:
— Лида е много добра, както вече казах, чевръста е. Само че разбираш ли, ужасно ѝ е нужна работа, и затова съм се принудила да те помоля.
— Нищо лично, но доколкото знам, Лида няма специално образование за работа в офис — отвърнах аз. — Тя не е счетоводител, не е юрист, дори не е секретар-референт.
— Така е — въздъхна свекърва ми. — Нашата Лида е шивачка, завършила е колеж. Но ето тук е проблемът — Лидочка не умее да шие, разбираш ли?
— Разбирам — кимнах аз. — Не всеки може да стане втората Коко Шанел или Валентин Юдашкин. Може би да опита нещо друго — например продавачка в супермаркет?
— Опитахме това вече — махна с ръка Тамара. — Обвиниха я за някаква липса в касата, глобиха я, защото стояла на телефона по време на смяна. Определено не се справи.
