***
„Полудях! – мислеше си Катя, прибирайки се вкъщи. – Определено полудях. Защо ми беше това? Аз съм силна, самотна жена с майка и котка! Животът ми е подреден и дори не съм мислила за промени. А сега, като някакво затъмнение! Каня „панталони“ и то с придружител на среща! Това е абсурд!“
След срещата в кафенето отношенията между Катя и Андрей започнаха да се задълбочават. „Май се влюбих – констатира Катя. – Това е пълно безумие. Но Андрей въобще не прилича на прословутите „панталони“. Той е умен, добър, грижовен, интересен. А Таня – тя е направо чудесна!“Катя се опитваше да разбере какво точно я беше привлякло в Андрей. Тя винаги беше категорично уверена, че никога няма да се омъжи. Но всъщност нещата се оказаха прости: тя си позволи да го види такъв, какъвто е.
За веднъж не се поддаде на предубеждението, че всички мъже са едни и същи… недодялани. Просто забеляза в него добър и грижовен баща. А после видя и всичко останало.
След известно време Андрей направи предложение на Катя. И тя го прие. Защото, за свое учудване, осъзна: тя иска семейство.
Сега обаче трябваше да запознае своя избраник и неговата дъщеря с майка си. О, от това Катя се страхуваше повече от всичко. Нищо хубаво нямаше да излезе, когато майка ѝ разбере, че Катя смята да се омъжи на почти четиридесет години.
Още повече за разведен мъж с дете. Тя вече чуваше в ума си възмутения глас на майка си: „За какво ти е той?“ И се чувстваше несигурна.
Но вчера тя най-накрая каза на Галина Борисовна, която почиваше на дивана с котката Муська:
— Мамо, утре ще имаме гости. Опитай се да се държиш човешки.
Галина Борисовна се подпря на лакътя си и погледна Катя с любопитство:
— С кого, интересно, ще ме запознаваш, че така се готвиш? Да не би пак с твоите „панталони“?
— И между другото, за „панталоните“. Забрави, моля те, тази дума. Или поне за един ден, — помоли Катя.
Галина Борисовна само неясно промърмори нещо и се вгледа в телевизора.
***
Ето защо Катя беше притеснена. Много й се искаше запознанството на Андрей и Танюшка с майка ѝ да мине без инциденти.
Тя се застави да се успокои. Занимаваше се с готвене и след половин час дори си тананикаше нещо под нос. Галина Борисовна не излизаше от стаята и не пречеше.
Звънецът иззвъня. Катя, избърсвайки ръце в престилката, се затича към вратата. Но Галина Борисовна я изпревари.
— Елате, елате, — каза тя. — Дъщеря ми от сутринта не може да си намери място. Притеснява се. А защо ли е толкова притеснена?
Катя гледаше изненадано майка си: каква неочаквана любезност. Андрей и Танюшка влязоха.
— Катя, ти си гледай работата. Сложи нещо на масата или каквото там правеше. А аз ще забавлявам нашите гости, — каза Галина Борисовна с най-дружелюбен тон.
Катя объркано кимна.
— Андрей, Танечка, заповядайте. Ще се върна след малко. Само минутка.
Тя изчезна в кухнята.
Забави се малко повече от две минути. Неочаквано в кухнята влезе Андрей. Катя се откъсна от украсяването на последната салата и го погледна въпросително. Очакваше всичко, но не и това, което видя. Андрей се смееше!
— Катя, прощавай, но майка ти е невероятна. Това е просто като детска игра. Кажи й, че не е най-добрата актриса, която съм виждал.— Какво се случва там при вас? — възкликна Катя.
— Майка ти се опитва да ме изгони. Преструва се на загрижена и изпълнена със съчувствие. Говори всякакви неща за теб. Например, че си с ужасен характер и буквално „изяждаш“ мъжете си за закуска. Затова и досега не си омъжена. Разбира се, тя желае доброто на своята дъщеря, тоест на теб. Но се тревожи, че ще ни съсипеш живота!
— Ех, мама! — Катя седна на един стол. — Очаквах да направи някой номер. Тя толкова не обича мъжете около мен. Мислех, че ще се държи грубо или ще покаже какво мисли. А тя избрала друг начин.
— Не се тревожи. Не напразно живях години с майката на Таня. Виждам тези примитивни хитрини без лупа. Освен това съм достатъчно възрастен, за да правя собствени изводи. Знам, че няма да ни е лесно заедно. Аз съм стар ерген, а ти си свикнала на своето. Но ще се справим. Виждам, че обичаш нас. По-добре е да се преместим у дома при мен. Така ще е по-спокойно за всички.
Катя кимна.
— Можем да се преместим след вечеря. Да не предизвикваме съдбата.
***
Галина Борисовна беше извън себе си, когато Катя обяви:
— Мамо, мисля да се преместя при Андрей. Иначе ще ми е трудно да го ям за закуска, ако остана тук.
— Бързаш ли? Зарязваш майка си заради „мъжките панталони“? — в гласа на Галина Борисовна имаше толкова отрова, че би могла да отрови цял малък град.
— Мамо, спри, моля те. Каква ти бързина? След две години ставам на четиридесет. Прекарах целия си живот с теб. Гледах на мъжете като на хора втора ръка. Порадвай се, че най-сетне отворих очи…
— Няма на какво да се радвам! Ще се върнеш, ще плачеш! А аз още ще си помисля дали да те приема обратно! — Галина Борисовна премина към заплашителен тон.
— А ти си представи за миг, че ще бъдем щастливи. Е, отивам да се събирам.
И те си тръгнаха. Галина Борисовна остана на дивана, довършвайки тортата, която не беше докосната на вечерята, и се оплакваше на Муська:
— Само ние със тебе останахме, Муська. Дъщеря ми избяга при някакъв мъж! Само вреда от тези „панталони“. Погледни, да не вземеш и ти да си намериш котарак.
Муська облизваше задния си крак и не мислеше за котараци. Стерилизираните котки не изпитват нужда от котараци.
***
Катя и Андрей се ожениха след месец. Галина Борисовна игнорира събитието. Животът на новото семейство не беше лесен, разбира се. Понякога спореха. Понякога дори чупеха чинии. Тихо. За да не чува Таня. Но след това се сдобряваха и продължаваха да живеят щастливо.
Катя бе много благодарна на съдбата, която ѝ подаде леко лакът и я накара да обърне внимание на грижовния Андрей.
Андрей се радваше, че е срещнал Катя. Той беше убеден, че след предателството на първата си съпруга няма да може отново да обича. Таня постепенно свикваше с новата си майка.
Галина Борисовна така и не прие избора на дъщеря си. Чакаше деня, в който щастието на Катя ще рухне и тя ще се върне под майчиния ѝ покрив.
Катя я посещаваше и се надяваше, че майка ѝ ще размисли. Но засега напразно. Може би някога това ще се случи. А може и никога. Не всички хора са способни да се променят.
Алена С.
