Катя беше неспокойна. Муська я наблюдаваше внимателно, без да моли за внимание. А в същото време от торбите с покупки се появяваха доста примамливи лакомства.
— Днес ще имаме гости, Муся. Постарай се да бъдеш поне ти по-милостива с тях, — каза накрая Катя и се обърна към кротналата се котка. — От мама едва ли ще можем да очакваме такова нещо.
Муська размърда опашката си и посегна с лапа към пилето в целофанова опаковка. Като че ли казваше: „Добре, ще бъда добра, но ти ме почерпи за това със синя птица.“
— После, Муся, когато приготвя празничната вечеря, и на теб със сигурност ще се падне нещо вкусно, — обеща Катя и въздъхна: — Ех, ако и с мама можеше да се разбереш толкова лесно…
***
Катиною майка, Галина Борисовна, беше на шестдесет и две години. През всичките тридесет и осем години от живота на дъщеря си тя я беше обучавала: „Никога не позволявай на мъжете да се възползват от теб.
Те не разбират доброто отношение. Най-добре изобщо да не се омъжваш. Можеш да родиш и без мъж, ако почувстваш нужда. Защо ти са неблагодарни, самовлюбени гащи?“
Галина Борисовна знаеше за какво говори. В живота ѝ нямаше много мъже, но опитът ѝ беше достатъчен, за да разбере тяхната природна коварност. Само бащата на Катя беше достатъчно доказателство. Напусна жена си с петгодишната дъщеря.
И то без никаква основателна причина, според Галина Борисовна. Не беше имало дългокрака аморална разбивачка на семейства. Нито пък огнената вода беше заменяла някога семейството му. Нищо такова. Живееха като че ли добре. Работеха, отглеждаха дъщеря си и изведнъж, нате ви, моля:
— Галя, с теб е невъзможно да се живее! Напускам. Ще плащам редовно издръжка. И ще помагам, ако е нужно. Но вече не издържам. До теб се чувствам като някакъв парцал. Работата ми ти избра, ядем само това, което смяташ за полезно. Дори дрехи, които ми харесват, не мога да купя. Ти реши, че само ти ще вземаш решения у дома. Мнението ми за теб не значи нищо. Надявах се, че раждането на Катя ще те направи по-мека. Но не, стана още по-зле.
— Какви са тези капризи? — изуми се Галина Борисовна. — Жорик, престани с този театър на един актьор. Заради такива глупости не се развеждат!
Но се оказа, че явно се развеждат. Георгий Петрович напусна семейството. Може би за първи път наложи волята си. Галина Борисовна заплашваше, молеше: „Размисли се, докато не е късно!“ Без резултат.
Тогава тя заяви:
— Дъщеря си повече няма да видиш! Ако си тръгваш — добре, но към Катя не се приближавай, иначе ще съжаляваш. Знаеш ме.
Георгий Петрович я познаваше добре. Но обичаше дъщеря си и направи опит да оправи положението. Един ден се появи с букет, торта и голям плюшен мечок.
Всичко завърши трагично: Галина Борисовна изрита бившия си мъж по стълбите, а по него полетяха и тортата, и букетът.
Мечока за Катюша обаче остави. Дали още тогава беше измислила как да използва плюшената играчка за възпитанието на дъщеря си, или просто ѝ беше жал за скъпата играчка — не е ясно. Така или иначе, мечокът не изигра малка роля в изграждането на Катиното отношение към живота.
— Ето ти, какво ти остави баща ти! — гневно сочеше Галина Борисовна. — Плюшен мечок! Това е всичко, на което беше способен този „мъж“! „Гащите“ си остават „гащи“, дори в Африка!
Истината е, че някак си Галина Борисовна пропускаше да спомене редовните пари, които изпращаше Георгий Петрович, както и факта, че стотици пъти беше молил по телефона да му позволи да вижда дъщеря си. Да идва лично не се осмеляваше: ами ако не оцелее след още един полет по стълбите.
