Можеше и да споделиш с близък човек — каза с упрек майката.
— Почакай, но нали Олег ми каза още преди няколко години, че вече не съм му сестра, нали така?
— А колко неща съм казвал преди! Ситуацията се промени, време е да се споделя — заяви брат ѝ.
Тази реплика накара Вика да избухне в смях. Изглежда, че благодарение на възпитанието на майка им, Олег си е останал в състояние на петгодишно дете, с което всички са длъжни да споделят само заради съществуването му.— Не искам и няма да го направя. А сега изчезвайте и двамата откъдето сте се появили.
— Така ли? – изсъска майката. – Тогава ще те дам за издръжка, ще видиш.
— За издръжка искат пари и за двете деца едновременно. Така че колкото аз ще дам, толкова ще вземат и от Олег. Ще рискуваш ли? – изсмя се Вика. – Стига, семейство, изчезвайте. Имам да празнувам.
— Е, добре, Виктория, щом ти потрябва помощ, ще дойдеш пак при мен. И ще се отнеса към теб точно както сега ти към нас – изсъска майката за последно и първа излезе през вратата.
Олег метна обиден поглед към сестра си и последва примера на майка си.
Вика сви рамене.
Всъщност, майка ѝ винаги се беше държала така с нея, откакто Виктория се помнеше. Така че от поредната кавга тя нищо съществено не загуби.
— Вик, къде си? Вече те чакаме! – провикна се съпругът ѝ от хола.
— Ей сега идвам, мило – отвърна тя, бързайки да се върне към празника.
— Кой идваше?
— Никой – сви рамене Вика, приемайки чаша от съпруга си и готвейки се да слуша следващия тост от най-добрия му приятел.
Ето ги, нейната истинска семейство. Близките хора, които винаги ѝ помагаха, колкото можеха, на нея и на мъжа ѝ през цялото това време.
А майка ѝ и брат ѝ… Дали ги има или ги няма, каква е разликата? Никаква.
Автор: Екатерина Погорелова
