— Добър дом, — просторен, — похвали майката, оглеждайки се в коридора.
По-надалеч Вика не я пусна.
Спомни си, че при редките посещения не ѝ предлагаха дори чаша чай, а след цялата тази история с бабиното наследство изцяло спряха да общуват.
— Чу ли новините? Бившата на Олежек му взела всичко, сега живее при мен.
— Всичко казах! — удари с юмрук по масата майката, когато Вика опита да възрази на нейната идея. — Апартаментът е нужен на Олег.
— Жена му е бременна, скоро ще се роди дете, къде да го пратиш – при жена му в общежитието? Не ме разсмивай.
— Но баба каза…
— Баба казала, само я вижте. Да, остави ви завещание за двустайния апартамент на две равни части.
Какво предлагаш? Да го режем с трион? Да сложим ключалка на едната стая?
— Не предлагам да режем нищо. Просто искам да се спазват не само интересите на Олег, но и моите собствени.
— Виж ти, нейните собствени интереси. И къде уж те са нарушени?
Живееш на всичко готово, имаш пари, машина си купи, а се опитваш да вземеш последните квадратни метри от брат си?
— Не се опитвам да вземам нищо, — Вика притисна длан към лицето си. — Просто си вземам моето. Мога да го направя по различни начини.
Вариант първи – мирния. И повярвай, за теб би било по-добре да се съгласиш на него.
Мога да се откажа от моята част от бабиното наследство в полза на брат ми, но само ако получа нещо равноценно в замяна. Нещо, което има същата стойност, разбираш ли?
Ето твоята вила, например. Остава изоставена, къщата е пред срутване, ти вече не се занимаваш с нея, а междувременно парцелът е доста добър – и по местоположение, и по качество.
Препиши я на мое име – и още същия ден се отказвам от моята половина в полза на нотариуса.
— Обираш собствените си роднини! — заплака майката, хващайки се за сърцето. Вика изсумтя и, ставайки от мястото си, излезе в коридора.— Благодаря за чая, — каза тя с тонък намек.
Защото майка ѝ тъкмо не ѝ беше предложила чай.
— Ако решиш да се възползваш от предложението ми — знаеш номера ми.
Ако не — Олег и аз сами ще обсъдим на какви условия той ще използва моята част от апартамента в бъдеще.
Нали знаеш, става въпрос за наем и такива неща.
Като излезе на чист въздух, Виктория въздъхна и се пресегна към телефона.
— Здрасти, любов моя. Ще дойдеш ли да ме вземеш след половин час на обичайното място?
Чувайки, че съпругът ѝ ще може да дойде чак след час и половина, младата жена реши да се поразходи.
Отдавна не беше посещавала родните улици. Просто не се беше отдавала възможност за това.
Майка ѝ, откакто Виктория се помни, боготвореше по-малкия си син. Защото е мъж, син. А Виктория какво?
Тя е момиче, второ качество. И освен това е родена от първия мъж на майка си, който ги изостави, когато Виктория беше едва на година.
С „лошата наследственост“ майка ѝ обясняваше всички „капризи“ на дъщеря си.
