– Здравейте на всички! – влетя в апартамента по-големият брат на Настя, Андрей. – Запознайте се, това е моята Светланка!
Настя обърна глава към нея и насила сложи усмивка на лицето си, въпреки че отново ѝ се искаше да извика:
– Къде ги намираш? Тези Светланки, Анетки, Тамарки и Виктории?!
Брат ѝ беше невероятен мъж: висок, красив, весел, общителен. Винаги около него се въртеше тълпа момичета. Понякога имаше такива красавици, че просто ти спираха дъха. Но този човек винаги избираше най-невзрачните и обикновени. Защо?! Това Настя не можеше да разбере.
Веднъж тя попита брат си директно, но той само я щипна по носа и каза, че нищо не разбира. После попита майка си, а тя се поколеба и каза, че това е неговият вкус. Но Настя само се усмихна иронично. Аха, вкус… Не. Тук има нещо друго… Тя виждаше как той гледа други момичета и знаеше кои му харесват – красавици. Но той избираше други… Нима се утвърждава за сметка на тях?
– Какво има за разбиране тук? – сви рамене приятелката на Настя, когато тя сподели с нея мислите си. – Невзрачните ще направят всичко за него и ще му прощават всичко. Той ще може да излиза наляво и надясно, а те ще го преглъщат. Ще седят верни вкъщи, ще го чакат с първото, второто, третото и компота, че и с изгладена риза.
Настя се замисли.
– Да речем. А защо тогава той ги сменя толкова често? Защо не избере една и да спре до там?
– Това вече не знам – разпери ръце приятелката.
И Настя си помисли тогава, че може би никога няма да разбере брат си.
…………………
Към изненадата на Настя, Светлана ѝ хареса. Тя не беше като всички останали момичета на брат ѝ. Беше очарователна, а също така имаше невероятно чувство за хумор.
„Най-накрая нормално момиче!“ – помисли си Настя. – „Тази със сигурност ще е неговата съпруга!“
После майка ѝ ги повика на обяд, а след малко брат ѝ и Светлана си тръгнаха. На Настя ѝ се прииска да сподели с майка си, че Светлана е чудесно момиче и че много би искала тя и брат ѝ да си паснат, затова тръгна към кухнята. Но не стигна дотам.
– Надявам се, че най-накрая ще се ожени за нея и ще слезе от нашия гръб – чу тя гласа на баща си. – Не е ли срамота, толкова години, а той изобщо не иска да работи! Живее само благодарение на жените. Къде сбъркахме във възпитанието му?
– Не знам… – отговори майката. – Каза, че родителите ѝ са с пари, а тя има свое жилище и хубава работа. Би било чудесно, ако му намери някакво място.
Майката замълча, а после добави:
– И аз искам да се определя и да се ожени, да се премести при нея завинаги и да не ни иска повече пари…
В този момент Настя разбра всичко. Толкова е просто… много просто… Брат ѝ не избираше само момичета, които се радваха на вниманието му, а такива, чиито родители имаха пари и чиито портфейли бяха широко отворени за тях. А всяка следваща беше по-добра от предишната. А Светлана явно превъзхождаше всички, защото имаше и добра позиция.
Колко е… грешно! Колко е несправедливо! Колко е отвратително!
Насте ѝ стана жал за Светлана и тя истински се натъжи.
…………………..
Романът на Андрей и Светлана набираше скорост. Андрей я обсипваше с подаръци – скъпи подаръци, за които взимаше пари от родителите си. Родителите негодуваха и се опитваха да спрат този поток от пари, но Андрей всеки път успяваше като с магия да ги убеди да не го правят, и те отново и отново му даваха пари. Напрежението растеше. От време на време в апартамента им бушуваха скандали и Настя, за да не слуша всичко това, се отправяше към приятелката си.
– Слушай, Насте, защо брат ти още не е предложил на Светлана? – попита приятелката.
Настя само сви рамене. - Е, аз откъде да знам? Може би той смята, че е още рано…
– Ох, не знам… Ох, не знам… Аз на нейно място не бих се бавила. Че какво ще стане, ако тя разбере, какъв е той всъщност, и не иска да се омъжи за него? А твоите родители са вложили толкова пари в цялата тази работа. Ужас!
Настя се съгласяваше с приятелката си.
„А наистина, защо Андрей се бави?“ – мислеше си тя.
…………………
Един ден все пак това се случи. Андрей направи предложение на Света и тя го прие. Всички бяха щастливи, особено родителите. Но това нищо не промени. Свадбата беше насрочена за пролетта, а дотогава имаше още много време. А Андрей все така теглеше парите на родителите. Отново се караха и спореха. После преместиха сватбата за лятото, а после за есента.
– Чудя се, дали брат ти изобщо ще се ожени за тази Света или не? – в дълбок размисъл попита приятелката Настя. – На мен ми се струва, че тук нещо не е наред. На теб така не ти ли се струва?
Настя вдигаше рамене и мълчеше.
Тя беше уморена. Невероятно уморена от това неопределено състояние. Настя разбираше, че всички са на ръба. Дори и тя, която всъщност нямаше пряко отношение към ситуацията. Но дори и на нея ѝ се искаше този въпрос най-накрая да бъде решен. Да се ожени този Андрей, или да остави вече Света!
………………..
Настя отвори вратата на апартамента и отново чу крясъци. Но този път не искаше да излиза никъде и застана на прага на стаята, където отново се разиграваше поредната кавга.
Щом тя се появи там, крясъците затихнаха.
– Настенка, вече ли си тук? – опита се със спокоен тон да попита майката.
Настя кимна. Тя не погледна нито към майка си, нито към баща си. Пробиваше погледа си към брат си.
– Всички вече ни побърка! – каза тя високо. – Вместо да започнеш да работиш и сам да купуваш всички тези подаръци на Светочка, ти караш родителите да затъват в дългове!
– Ще ги върна…
– Как ще ги върнеш? Как? Ще се ожените и какво? Мислиш ли, че тя ще търпи това твое нищо неправене?! Ще те изхвърли веднага обратно при родителите.
– Тя е луда по мен. Ти какво разбираш от жени!
– За разлика от теб разбирам. Аз съм жена! А изобщо, родители, как го търпите?! Изхвърлете го оттук!
– Дъще… но…, – намеси се майката.
– Никакво „но“! Нима още не сте разбрали, че той просто ви използва!
Настя изпадна в ярост и говореше, говореше, говореше…
С крайчеца на окото си видя, че баща ѝ стана и отиде някъде. Върна се след пет минути с някакъв плик в ръцете си.
– Настя! Настя! – някак си той прекъсна крясъците ѝ и я накара да му обърне внимание.
Настя измести погледа си към баща си.– Ето. За теб е. Донесе го куриерът.
Настя автоматично се приближи до баща си, взе плика от ръцете му и тръгна към стаята си.
– Благодаря, – каза тя и хвърли мрачен поглед към Андрей. Всъщност искаше да му каже още толкова много неща, но ентусиазмът ѝ изчезна.
……………………..
Настя объркано въртеше плика в ръце. Беше запечатан и нямаше никакви надписи върху него.
„Интересно, дали наистина е за мен?“ – помисли си Настя.
Е, разбира се, баща ѝ каза, че е за нея… А какво ако не е?
Настя въздъхна и отвори плика.
Вътре намери билет за театър. За днес. И беше само един.
Настя объркано завъртя билета в ръце.
„Странно… Интересно, кой е изпратил това?“
Тя започна да обикаля из стаята си напред-назад. Обикновено това ѝ помагаше да се сети за нещо. Но този път никакви идеи не ѝ идваха.
„Кой наистина може да ме покани на театър?!“
Настя просто не можеше да разбере кой би могъл да бъде.
След като измина още един кръг из стаята и отново не стигна до нищо, не ѝ остана друго, освен да започне да се приготвя за представлението.
……………………
Настя пристигна пред театъра по-рано от началото на спектакъла. Направи се, че чака някого, и започна внимателно да се оглежда в лицата на хората, които минаваха покрай нея.
– Това е новият спектакъл за този сезон! – разнасяше се отвсякъде.
Всички изглеждаха радостни и безгрижни, но бяха абсолютно непознати.
Настя чу първия звънец, после втория, след което влезе вътре, остави палтото си на гардероба и се отправи към мястото си в залата. Седна, огледа се на дясно, после на ляво, но не видя нито едно познато лице.
„Интересно коя е тази мистериозна личност, която ми е изпратила билета. И най-важното — защо?“ – си мислеше Настя.
И тогава спектакълът започна.
Настя хвърляше бегли погледи към сцената, но все чакаше нещо и се оглеждаше наоколо.
А после, когато за пореден път погледна към актьорите, лицето ѝ се изопна от изненада. На сцената се появи момиче, което удивително приличаше на Света. А когато проговори, Настя със сигурност разбра, че това наистина беше тя.Така мина първото действие, после това и второто.
Представлението свърши, хората първо дълго ръкопляскаха и викаха за бис, но после полека започнаха да се разотиват.
„Е, какво да правя сега?“ — помисли си Настя.
В залата почти никой не беше останал и Настя реши, че и тя трябва да си тръгва. Стана и се запъти към изхода от залата, но в този момент към нея се приближи някаква жена:
— Извинете, госпожице, Оксана Владимировна иска да поговори с вас. Ще дойдете ли? Аз ще ви придружа.
Настя кимна и тръгна след жената.
…………………………
— Настя, здравей! — разнесе се весел глас.
Наистина беше тя — уж момичето на брат ѝ. Но в същото време не беше. Съвсем не изглеждаше така невзрачно, както ѝ се стори на Настя първия път. Беше красива.
— Здравей, — отвърна Настя. — Света ли? Или Оксана?
— Всъщност Оксана, — усмихна се момичето.
— Как така? Андрей смята, че имаш страхотна позиция в банка, а родителите ти са доста заможни… Значи, нищо от това не е вярно?
— Оказва се, че не е, — отново се усмихна Оксана.
— А какъв е смисълът в този театър тогава? — озадачено попита Настя.
— Разбираш ли, той нарани моята приятелка и тя ме помоли да изиграя тази роля. Да съм скромна, обикновена, почти незабележима, но с много пари. Той се хвана. Заряза своята приятелка и се насочи към мен. А аз си поиграх с него. Това е всичко…
— Аха… е, значи това е краят… — усмихна се кривачко Настя. Спомни си за всички пари, които родителите ѝ бяха похарчили, и ѝ стана мъчно. — Тогава сватба няма да има? Просто твоят приятел е отмъстил заради това, че той е изоставил приятелката ти?
Новоприетата Оксана поклати отрицателно глава:
— Разбира се, че няма. Ще скъсам с него още тези дни. Това ще му е за урок. А моята приятелка… той я нарани не само заради раздялата. Той ѝ смъкна и самочувствието, казвайки ѝ, че никога не му е харесвала и че му трябвали само нейните пари.
Настя беше ужасена.
„Майка ми ще получи удар,“ — помисли си тя.
— Надявам се вашите родители да реагират някак на всичко това и да се опитат да вкарат малко разум в главата на Андрей.
Настя мълчеше. Оксана също замълча.
— Кх, кх, — изкашля се Настя. — А аз какво общо имам с това? Защо цялата тази мистериозност? Билетът, театърът? Защо ме извика тук?
— Просто исках веднага да ти дам парите, за да можеш веднага да ги върнеш на родителите ти. Но след като скъсам с Андрей. Просто ако ги дам на тях, те нищо няма да направят с него. В най-добрия случай ще го смъмрят.
— Какви пари? — недоумяващо се втренчи в Оксана Настя.- За подаръците ми. Още от самото начало казах на Андрей какво ми харесва и в кой магазин, и той купуваше само оттам. А собственикът на този магазин ми е познат и имахме свои уговорки.
Оксана подаде на Настя тежък пакет.
– Ето списък на това, което той ми подаряваше, и цените. Ще проверяваш ли?
Настя поклати глава:
– Не… Вярвам ти. А как успя да се преобразиш в толкова непретенциозно момиче?
Оксана се разсмя:
– Много лесно! Все пак съм актриса!
…………………………..
Оксана изпълни своето обещание и напусна Андрей. Сигурно за него това беше удар. Но това не беше сигурно. Настя със сигурност не знаеше дали е така.
Разбира се, той отново отиде при родителите си и пак започна да ги моли за пари. Майка му се държеше за сърцето, а баща му кипеше от гняв.
– Виж до какво си довел майка си! – викаше баща му. – Махай се! Махай се, чуваш ли! Наеми си квартира и живей живота си!
Андрей се оправдаваше, мънкаше нещо, обещаваше, но баща му беше непреклонен: махай се и това е! Дори майка му не го защити и не го спря.
Разгневен, Андрей се обади на някого, набързо натъпка дрехите си в една чанта и наистина си тръгна. Може би е мислел, че ще го спрат, но нито баща му, нито майка му казаха и дума.
А когато Андрей си тръгна, баща му промърмори:
– Трябва да сменим ключалката.
После погледна към Настя и строго заяви:
– И да не го жалиш! И да не си посмяла да го пуснеш обратно!
Разбира се, малко по-късно Настя върна на родителите парите, които ѝ беше дала Оксана.
Радваше ли ги това или не – тя не знаеше, но беше сигурна, че на сърцето ѝ стана по-леко.
Андрей няколко пъти се опитваше да възстанови отношенията си с родителите, но те не желаеха контакт с него. Настя понякога разговаряше с него, но рядко, защото той винаги беше недоволен от живота си. Тя го гледаше и се чудеше: успяла ли е Оксана да му повлияе, или не? Осъзнал ли е, че такъв живот е отвратителен, или не? А най-важното – променил ли се е под натиска на обстоятелствата? И изобщо, може ли човек да се промени, или каквото и да му се случва, той ще си остане такъв, какъвто е бил?
