Мъж срещна на пазара първата си любов, едва я позна: „Гале, ти ли си?“
Галя изглеждаше зле: облечена по старомоден начин, слабо, жълтеникаво лице.
Спряха се да поговорят. Бившата съученичка носеше голяма чанта с картофи, в плика имаше още нещо.
Мъжът предложи да помогне. Взе чантата – тръгнаха заедно.
Оказа се, че и двамата са разведени – семейният живот не потръгнал. Галя има пораснал син – женен. Мъжът няма никого – живее сам.
Гледаше я и мислеше: „Горката, сигурно не ѝ стигат парите“. И му дожаля за нея.Стигнали до дома. Оказва се, че Галя живее на петия етаж, а асансьор няма. „Боря, щом така стоят нещата – ще ми помогнеш ли да се кача? После ще те почерпя с чай.“
Съгласи се.
Влязоха в апартамента и Боря отново си помисли, че Галя живее бедно, трудно свързва двата края.
Вратата на банята беше отворена и Боря видя голи, олющени стени. Дори завеса над ваната липсваше. На стената беше закрепена стара мушама, за да не се стича вода на пода. Интересно, как ли се къпе Галя?
Санитарната техника беше стара и захабена – имаше нужда от смяна.
И апартаментът беше мрачен, тъмен – нито едно светло кътче. В такава обстановка човек може да залинее.Галя бързо свари картофите, запари чая: „Забравих да купя захар. Помислих си, и пак забравих.“
Наряза лук, заля картофите с олио: „Почерпи се, Боря.“
Той ядеше и мислеше как да ѝ предложи малко пари, но така че да не се обиди. Трябваше внимателно да заговори за това.
Спомняха си миналото, дори се посмяха. За разводите не говориха, защо да обсъждат това?
Боря попита: „Къде живее синът ти?“ И си помисли, че сигурно се свива в някаква мизерна квартира под наем, защото майка му е бедна.
Галя отвърна: „Купих му апартамент наблизо до нашето училище. Втора употреба жилище. Те с жена му сами направиха ремонта. Добре му е.“Боря се изуми: как така купила? Бедната Галя купила? Но беше неудобно да пита. Не е прието да се интересуваш от чуждите доходи.
Галя сякаш разбра, разказа: „Имам добра позиция. Плащат добре. Миналата година ме поканиха в районната администрация.
Съгласих се, сега съм чиновничка. И пенсията ще бъде голяма, така че няма за какво да се оплаквам.“
Главата на Боря се замая: пари като лятна градушка, а защо тогава такава скромност?
Галя се развесели: „Не от този свят съм. Знаеш ли, не понасям битовизма, дори не се научих да готвя. Може да се каже, че живея на работа. Мразя уикендите, от скука по стените бих се катерила.
Бившият ми мъж не издържа – напусна. Знаеш ли – добре че си отиде. Изобщо не страдах, дори ми олекна. Все мрънкаше и мрънкаше – омръзна ми. За работа се обличам хубаво, дрехите са скъпи, а вкъщи нищо не ми трябва.“Ето такава е Галя. Преспи – и пак на работа. Както се казва, ценен работник.
Време е да си тръгвам.
Сбогуваха се, излезе Боря на улицата, върви и си мисли: „Добре, че не се ожених за нея. Любовта щеше да отмине. Щях да трябва сам всичко да правя. А тя – само работата ѝ е в главата. Женственост в нея няма никаква.“
Квартирата на Боря е чиста и малка. Поддържана е. Гледаш и си мислиш, че мъжът печели много. Мислиш и грешиш. Печели малко. А икономията е неговият основен принцип.
Така е в живота: неуреденият дом не винаги е показател на бедност. И обратното – в претъпкан с луксозни неща апартамент, понякога живеят хора със скромни доходи.
Георгий Жаркой
