Преди три години Лиза взе решение да се омъжи за любимия си мъж. С Андрей вече се познаваше от две години.
За миналия живот на своя избраник знаеше всичко: Андрей живееше сам, а по време на запознанството им с Лиза беше разведен от три години.
Синът му от първия брак, деветгодишният Виктор, живееше с майка си.
По принцип в Андрей всичко устройваше Лиза – той беше внимателен, грижовен, имаше собствено жилище и стабилни доходи. На сина си редовно плащаше издръжка.
— Готов съм да създам семейство – казваше Андрей на Елизавета, – чувствата ми към теб са истински и проверени с времето, затова какво ще кажеш да опитаме?
— Андрюша, искам отсега, още от брега, да решим няколко важни въпроса. Нека, моля те, да се разберем – ти няма да пренасяш проблемите на бившата си съпруга в нашето семейство.
Не е нужно миналото да се смесва с настоящето. Нямам нищо против да помагаш на детето, всичко разбирам. Няма и да ти преча да го виждаш.
Само, моля те, не се опитвай да ме караш да му заменя майката. Не искам да ставам типичната мащеха от лошите приказки.
С твоят син може да установим добри отношения, когато порасне.
— Добре, разбрах те – кимна Андрей, – не се притеснявай, с бившата ми съпруга имаме уговорка – аз не се меся в живота ѝ, тя не се меси в моя. Общуваме само по въпросите, свързани със сина.
***
В началото всичко наистина вървеше добре. Андрей ходеше при сина си, срещаше се с него в дома им, и никога не молеше втората си съпруга да гледа или да се грижи за Виктор.
Проблемите започнаха, когато бившата съпруга на Андрей – Вера, започна работа в застрахователна агенция. Работният ѝ график беше нередовен и включваше командировки.
На кого друг би могла да остави детето, освен на неговия баща?
— Лиз, помня какво си говорихме, знам, че ти обещах да не водя Виктор тук, но ситуацията е безизходна. Вера трябва да замине за два дни в друг град, току-що ми се обади и със сълзи на очи ме помоли да взема сина за уикенда. Може ли?
— Добре – съгласи се Лиза, – надявам се, че това ще бъде еднократен случай. Донеси го, само недей да забравиш нещата на момчето. Дрешките, и изобщо всичко необходимо – четка за зъби, паста, ако си има своя, за деца.
Хавлия, за да може Виктор да си вземе душ у нас. И непременно пантофи – не обичам, когато се ходи бос по паркета!Андрей доведе сина си, но отношенията между мащехата и заварения син не потръгнаха от самото начало – Витя се оказа доста палаво дете, и веднага се забеляза, че момчето ревнува баща си от новата му съпруга.
През уикенда, който Витя прекара в апартамента на майка си и Андрей, Лиза почти не успя да види съпруга си. Дори ѝ се наложи да спи отделно, защото Витя вдигна истерия и настоя баща му да спи с него.
– Остани тук, в спалнята, а аз с Витя ще легнем на дивана – каза с виновен тон Андрей. – Не разбирам какво му става! Защо реагира така?
– Нали знае, че живеем заедно, отдавна му казах.
– Случва се, все пак е дете – сви рамене Лиза. – Ще спя на дивана, нямам нищо против.
***
Около месец Лиза и Андрей живяха спокойно, а Вера не си позволи да безпокои излишно бившия си съпруг. Витя се обаждаше на баща си и те се виждаха няколко пъти.
Молбата отново да вземе детето дойде от Вера три седмици по-късно:
– Андрей, както искаш, но го вземи – казваше на бившия си Вера по телефона. – Вече съм си купила билети. Този път заминавам за седмица.
Исках да го оставя при майка ми, но тя отказа – каза, че не може да се справи с него.
– Вера – опита се да обясни Андрей, – и аз не мога така! Нали не живея сам. Виждам, че Лиза не е доволна. А и ако трябва да съм честен, не разпознавам Витя! Миналия път направи такива сцени у дома. Вече е голямо момче, почти на единадесет!
– Просто му е такъв периодът, и на мен ми е трудно с него. А за твоята съпруга…
Знаеш ли, Андрей, ако тя те обича, трябва да приеме и детето ти! Витя винаги ще е част от живота ти и никога няма да изчезне. Разбираш това, нали?
Просто не искам да го оставям за цяла седмица на непознати. Нямам доверена бавачка, а да се обърна към агенция или да взема някого от улицата ме плаши.
Не знаеш как ще се държи бавачката с детето. Така че хайде, ела. Вече съм го приготвила.
Когато Лиза се върна от работа, не скри разочарованието си:
– Имаме ли гости? – попита Елизавета, докато оставяше торбите с продукти на масата.— Да, трябваше да взема Витя, — призна Андрeй, — Вера замина някъде за седмица, помоли ме да гледам сина ѝ. Пак някаква командировка.
— Андрюша, — каза Лиза меко, обръщайки се към съпруга си, — спомняш ли си, че за днес бяхме планирали романтична вечеря? Мислехме да прекараме вечерта заедно, само двамата!
— А какво мога да направя, ако обстоятелствата се стекоха така? Лиза, разбери ме и ти: не мога да откажа на детето! Как после мога да погледна Витя в очите?
— Добре, — примирено се съгласи Лиза, — седмица, така да е седмица.
Седемте дни за Лиза се превърнаха в истински кошмар. Добре поне, че работеше — виждаше доведения си син само няколко часа вечерта, но и това ѝ беше повече от достатъчно.
За това да остане насаме със съпруга си поне за час не можеше да става и дума. Андрей не смяташе да изпълнява брачните си задължения, докато синът му беше на гости.
Лиза не беше доволна от това:
— Какво е това? Пет дни вече не можем да си отделим време един за друг! Андрей, извинявай, но нали в началото се бяхме разбрали за друго? Какво ми обеща?
— Лиза, — ядоса се мъжът, — вече ти обясних, че това е извънредна ситуация! Витя е тук по принуда, ти сама го разбираш прекрасно.
— След няколко дни Вера ще се върне и ще го вземе, тогава ще наваксаме пропуснатото!
***
Освен гостувания от страна на бившата си съпруга, на Андрей започнаха и често да му идват финансови искания.
Петнадесетте хиляди издръжка, които той изплащаше всеки месец на сина си, не ѝ стигаха.
Лиза подозираше, че голяма част от парите, които Вера успяваше да измъкне за месец от бившия си съпруг, отиваха за нея, не за детето, но така и не успя да обясни това на Андрей:
— Не ми брои парите, — ядосваше се мъжът, — давам моите, не твоите! Нали не си лишена от нищо?
— Бюджетът ни е разделен, внасям своята част за храната, сметките и другите разходи всеки месец.
— Какво правя с останалите пари, които ми остават от заплатата, си е моя работа!— Добре, — отново се съгласи Лиза, — повече няма да ти задавам въпроси по този въпрос.
Бракът вече не носеше радост на Лиза, любимият ѝ мъж вече не ѝ принадлежеше.
Лиза започна да усеща, че Вера нарочно прави това — измисля командировки, някакви проблеми, за които спешно трябват пари.
Андрей дори не подари подарък на жена си за рождения ѝ ден, каза, че ще го направи по-късно:
— Извини, Лиз, днес съм без подарък — обясни Андрей, сядайки на приготвената маса, — сега нямам никакви пари.
— Витька се разболя, Вера помоли да купя лекарства за него. И не подозирах, че са толкова скъпи! Дадох тринадесет хиляди в аптеката, толкова много пари за едно малко пакетче!
Лиза разбираше, че бракът им няма бъдеще, но въпреки това отчаяно се вкопчваше в Андрей, опитвайки се да намери оправдание за него.
Двамата планираха да отидат на почивка заедно и дори спестяваха за това. Когато дойде време да изберат екскурзия, Андрей ѝ съобщи:
— Изглежда, че аз няма да пътувам!
— Защо? — попита Лиза. — За планираната дата ли няма да можеш да си вземеш отпуск?
— Не, не е това. Просто нямам пари.
— Как така нямаш пари? — изуми се Лиза. — Нали спестявахме, преди няколко месеца ми каза, че остава съвсем малко.
— Да, спестявах пари, но сега вече ги нямам. Вера направи груба грешка, неправилно оформи застрахователен договор, добавила случайно един нулев излишък.
Застрахователната фирма, разбира се, не искаше да поеме загубите, затова поискаха пари от нея. В крайна сметка я спасих. За да не влезе Вера в затвора, дадох парите.
Но тя обеща да ги върне, каза, че ще ми се издължи в рамките на половин година.
Лиза едва не заплака: пак бившата му жена ѝ пречеше! Но не си показа чувствата и отговори спокойно на съпруга си:
— Добре. Значи аз ще пътувам сама.— Как така – сама? — учуди се Андрей. — А аз?
— А ти остани в града. От една страна, Андрюша, ти не можеш да отлитаваш никъде. Ами ако в твое отсъствие се случи нещо наистина сериозно — с бившата ти съпруга или със сина ти? Кой ще решава техните проблеми?
— Лиза, но това не е честно — възмути се Андрей. — Цяла година съм работил и също заслужавам почивка! Имаш пари, купи ми и на мен билет. Нали сме семейство, в крайна сметка, или не?
— Може би вече не сме — призна искрено Лиза. — Все още не си пуснал бившата си жена.
Добре, съгласна съм, че си баща и си длъжен да се грижиш за сина си. Но защо част от тази грижа трябва да получава бившата ти?
Тя е направила грешка и това са нейните проблеми! Нека отиде в банката, вземе кредит и погаси дълговете си.
Ти добре знаеш, Андрей, че Вера няма да ти върне и стотинка!
Андрей настояваше на своето: първо опитваше да трогне Лиза, после ѝ казваше, че постъпва неправилно и нечестно, но Лиза остана непреклонна.
Тя замина сама на почивка. Две седмици мислеше как да постъпи с Андрей. През това време почти не общуваха — Лиза не му звънеше първа, очакваше, че съпругът ѝ ще прояви интерес към нея, но Андрей не бързаше да го направи.
Все пак той я посрещна на летището. Лиза вече беше взела решение — прибра се вкъщи и започна да събира вещите си.
Андрей я попита:
— Заминаваш ли?
— Трябва да поживеем разделени за известно време. И ти, и аз имаме над какво да помислим. Не искам, Андрей, да те карам да избираш, но не съм готова вечно да бъда на второ място.
Изясни чувствата си към бившата си жена първо, а после ще говорим.
Примирение не последва, двойката се разведе три месеца по-късно. А няколко седмици след това Лиза разбра, че Андрей се е върнал при Вера и сина си.
Лиза намери своето щастие доста по-късно — близо година лекуваше раните и се учеше отново да се доверява на мъжете.
