— Марш обратно към своята дупка и повече да не съм ви видяла тук, иначе следващия път ще пусна алабая си срещу вас и ще кажа, че съм хванала крадци.
— Е, какво, няма ли да ни посрещнете, скъпи роднини? — провикна се от прага Люба.
Какъв резил только! Тази жена крещи, че чак цялата махала отеква. Сега съседите ще си помислят, че някакви селяни са ни дошли на гости.
— Ей, отваряйте вече! Ние сме тук — включи се Максим.
В началото Миша и Леся дори не го познаха. През последното време той беше напълнял доста, а голямото коремче изпъкваше под тениската му.
Миша дори не успя да покани роднините в къщата, защото те буквално се втурнаха вътре.
— Е, хубаво си е при вас, свежичкооо — отбеляза Максим, гледайки към басейна.
Леся покани всички на масата. Тя беше приготвила пиле с портокали и няколко салати.
— Миха, защо си седнал накрая? Ела по-близо до нас — каза Максим, сипвайки си голяма порция салата в чинията.
На Миша обаче не само не му се седеше в края на масата, но изобщо му се искаше да избяга. Поведението на роднините на жена му оставяше много да се желае.
— Ммм, вкусотия. Може ли още? — попита Максим, докато дъвчеше шумно.
— Пробвай и тази салата, просто е топ! — предложи Люба.
В този момент тя едва не изпусна храната от устата си. Въпреки това успяваше да разказва шеги и сама гръмко да се смее на тях.
Леся си личеше, че и на нея не й е комфортно с тези роднини, но нямаше накъде да ходи. Трябваше да се преструва на гостоприемен домакин.
Да обидиш сестра или майка беше немислимо. Така бе възпитана в семейството си, където роднинските връзки се ценяха извънредно много.
Колко странно е животът, наистина. Как е възможно от едни и същи родители да излязат напълно различни деца?Леся — умница и красавица, с висше образование, целеустремен човек.
Люба — пълната ѝ противоположност, която не се грижи за себе си и начина си на живот. Има вредни навици и практически никакво образование. През целия си живот работи като продавачка на пазара и е доволна от това, което има.
Като ги погледнеш отстрани, никога не би повярвал, че те са сестри.
— Хайде, разказвайте как сте тук — започна сестрата.
— Всичко е наред. Работим.
— Работите, значи. На вашата възраст вече трябва да работите над нещо друго — подсмихна се Максим, докато гризеше кокал от пиле.
— Как така?
— Как така… Кога планирате деца? Часовникът все пак тиктака.
Михаил „обожаваше“ подобни въпроси. За него това беше върхът на липсата на такт. Това се равняваше на това някой да попита човек за годините или заплатата му.
— Когато му дойде времето.
Максим се разсмя толкова силно, че коремът му се разтресе.
— Ех, вие сте невероятни. Ние вече имаме три деца, а вие дори едно още не сте се решили да имате. Време ви е, време.
Тук Люба също се включи.
— Вижте какво, слушайте Макс, той няма да ви даде лош съвет.
Наистина. Той беше „специалист“ по темата. Защото преди Люба вече беше женен и от първия си брак имаше две деца. Само че не им помагаше особено.
И сега седеше, правеше се на умник и разсъждаваше кой колко деца трябва да има.Леся се опита да насочи разговора в друга посока, но роднините никак не се успокояваха.
— Вярно ли е, че още се бавите? Вие вече сте над 30.
„Благодаря, че ми напомни, сестричке“ — помисли си Леся.
— Ние искаме да дадем на децата най-доброто, а за това е необходимо да работим много и упорито. Смятам, че за потомство може да се мисли само когато си стъпил твърдо на краката си и си сигурен, че ще можеш да осигуриш всичко необходимо.
Разбира се, роднините въобще не бяха съгласни с позицията на Леся. Започнаха да разправят, че колкото повече деца, толкова по-добре. Че заедно е по-забавно и по-надеждно. И че историята за зайчето и полянката е най-важното.
— Как не разбирате, че изискванията на всеки са различни? За вас е напълно нормално да купувате дрехи от А…о, а ние искаме всичко да е ново — започна Миша.
— Да, искаме да дадем на детето само най-доброто — частна детска градина, частна клиника при нужда и с една дума — всичко най-добро — продължи Леся.
— Аха, значи делови хора, а? И с личен автомобил навсякъде да го карате?
— Да, точно така.
— Е, какви изисквания само имате — каза Люба.
Да, наистина изискванията на всеки човек са напълно различни, и това е съвсем нормално.
Въпреки това роднините на Леся решиха да стигнат още по-далеч.
— Ама какво виждам, нова кола ли си купил? Ще дадеш ли да покарам?
Да, Михаил си беше купил нов автомобил, но никак не гореше от желание да го дава на други. Разбира се, с изключение на Леся. По принцип не обичаше подобни молби.
— Не, съжалявам.
— Как така? Само да отида и се върна, нищо повече.— Не, няма да ти дам колата.
— Какво, стиснат ли си? — започна да моли Максим.
Михаил се опита да обясни, че не обича да вижда други хора зад волана на своята кола.
За да разреди напрежението, Леся предложи да гледат филм.
Много трудно беше да изберат подходящ филм, защото на Максим нищо не му харесваше и грубо отхвърляше всяко едно предложение на Леся и Михаил.
В крайна сметка, без да изберат нищо, си легнаха. На роднините на съпругата постелиха легло в стаята за гости.
Тази вечер Михаил така и не можеше да заспи. През цялото време мислеше, че вече не иска да приема тези нахалници в дома си при никакви обстоятелства, и обмисляше как най-тактично да го съобщи на съпругата си.
Но поводът не закъсня. Зад вратата се чу разговор.
— От какво се страхуваш? Няма да отида далеч. Само ще пробвам.
— Макс, не съм сигурна, че това е добра идея. Нали ти каза, че не може.
— Какво ме интересува какво е казал този Миша, той дори няма да разбере. Мисля, че ключовете бяха тук някъде.
Михаил веднага разбра за какви ключове става въпрос и реши да не губи време.
Тихо излезе на коридора и включи осветлението. Пред него се разкри любопитна сцена.
Максим стоеше до якето му с ключовете от колата в ръце.
— Остави ги на място!
— О, Мишо, какво правиш, не спиш ли?— Остави ключовете, казах!
Михаил беше крайно възмутен само от идеята, че роднината на жена му си е позволил такова нещо. Просто решил, че може да вземе чужда кола и да се разходи с нея, само защото така му е хрумнало.
Разрази се истински скандал. Лесия, която тъкмо беше задрямала, веднага се събуди и изтича към мястото на виковете.
За учудване, Максим дори не чувстваше вина за постъпката си. Но Михаил вече нямаше намерение да си играе на любезности с тях. Без никакво колебание ги изгони с крясъци.
— Стиснати нещастници! Преяли лакомници! — викаше след тях Люба, ядосана на Лесия и Михаил.
— Да, какво да очакваш от тях? Купиха къща и мислят, че са царе! Тц! — подкрепяше я Максим.
— Махайте се обратно в дупката си и повече да не сте посмели да се върнете! Другия път ще насоча алабая си към вас и ще кажа, че сте крадци!
Така роднините напуснаха територията им. А кучето продължи да ги лайва по петите.
— Обещавам ти, че следващия път, ако се появят, ще пусна кучето срещу тях. Няма да мисля за това, че са твои роднини — каза строго Михаил.
— Съгласна съм — отвърна Лесия.
Дълго след това Люба и Максим разказваха небивалици за Михаил и Лесия на други роднини, само за да изглеждат добродетелни. Но точно те ли имаха право да говорят за честност и почтеност?
Автор: Ксения Радина
