Усещайки как поруменява, Лилия реши да не отговаря нищо.
– С кого говореше толкова дълго? – попита с очевидно недоволство Алексей. – Да не беше с онзи младеж, който цяла вечност си избираше хандбална топка при теб?
– Първо, не вечност, а само пет минути. И второ, бил си на работа при мен? – учуди се Лилия. – Защо тогава не се приближи, не каза нищо?
– Бях наблизо. Исках да купя подарък за племенника – измърмори Алексей, мрачно гледайки жена си. – Не дойдох, за да не ви преча с онзи красавчик, на когото така радостно му се усмихваше и помагаше.
Лилия замълча за миг, после отвърна:
– Алексей, сериозно ли говориш? Това беше обикновен клиент! Да не би да искаш да се държа като студен робот? Все пак работя с хора, занимавам се с продажби!
– Клиентите не е задължително да ги очароваш толкова – студено отряза мъжът.
Той силно стисна вилицата, белите му пръсти подчертаваха напрежението. Беше вече късно, а на Лилия ѝ предстоеше на следващия ден да приеме голяма пратка стока. Скандалът беше последното, което ѝ искаше. Дълбоко си пое дъх и спокойно попита:
– Кажи честно, умишлено ли провокираш скандал? Нямам желание сега да изясняваме отношения.
– На мен такива усмивки не подаряваш, както на онзи „хандбалист“ – инатливо продължи той. – И искаш да вярвам, че е просто клиент?
Без да отговори, Лилия започна да прибира масата. Неправилно тълкувайки мълчанието ѝ, Алексей повиши глас:
– Признай се честно, това той ли ти се обаждаше сега?!
Лилия превъртя очи, извади телефона си и, намирайки „скорошни“ входящи обаждания, го показа на съпруга си – звъняла беше приятелката ѝ Вера. Съмнително мърморейки, Алексей недоверчиво погледна Лилия:
– А аз не съм сигурен, че Вера не е Виктор.
– Да ѝ се обадя ли?
– Не трябва!
Алексей я гледаше толкова тежко, че за първи път от двете години на брака им Лилия се почувства неловко.
– Аз и без това знам коя е тази Вера. Живее в хотел. Проследих. Вече сте се уговорили да се видите и бас ловя, че сега измисляш повод да изчезнеш на среща.
Всичко, което Алексей говореше, беше толкова нелепо, че Лилия не знаеше дали да се смее, или да плаче. Навеждайки се към мъжа си, го помоли:
– Алексей, я си поеми въздух.
– Това не е шега! – отдръпна се той. – Слушай ме внимателно, скъпа. Още веднъж да видя тази Вера, на двама ви няма да ви се размине.
След като сухо благодари за вечерята, Алексей излезе от кухнята.***
Лилия работеше в голям търговски център в отдел спортни стоки, а Алексей беше таксиметров шофьор. Една вечер, когато общественият транспорт вече не вървеше добре, той я закара до дома ѝ след работа и тя веднага му направи впечатление.
Не се осмели да поиска телефона на красивото и спортно момиче, но често приемаше поръчки от търговския център, където тя работеше. Един ден реши да влезе в нейния отдел и я помоли да му помогне да избере топка за племенника си.
С дума на дума те се заговориха и толкова бързо си допаднаха, че Алексей осъзна – Лилия е предназначена за него от самата съдба и няма да я изпусне.
След още време той все пак се престраши да поиска телефона ѝ и не след дълго се осмели да ѝ предложи да се видят. Скоро двамата започнаха да излизат заедно, половин година по-късно заживяха под един покрив, а след това сключиха брак.
Алексей нямаше свое жилище – апартаментът, в който е живял със съпругата си от първия брак, беше присъден на нея от съда. До запознанството си с Лилия той обитаваше малък поднаем. После се премести да живее в жилището на Лилия – просторен и съвременно обзаведен едностаен апартамент.
Преди да подпишат гражданския брак, Алексей попита Лилия защо се е разделила с първия си партньор.
– Бяхме напълно различни хора – отговори тя.
Лилия избра да не споделя, че изневярата на бившия ѝ партньор също е била причина за раздялата им, особено след като Алексей беше негова абсолютна противоположност.
Отговаряйки на същия въпрос, Алексей изведнъж се смути.
– Характерите ни не си паснаха? – подсказа му Лилия.
– Нещо такова.
Много скоро след брака Лилия разбра какво означава „нещо такова“. Още в първия месец след сватбата Алексей започна силно да я ревнува. Ревнуваше я от приятелките ѝ, от колегите ѝ, от случайно познати и дори от напълно непознати хора, срещани по време на разходките им.
За Лилия тази ревност беше донякъде дразнеща, но не искаше да се разделя с Алексей заради това, тъй като в останалите отношения той напълно ѝ допадаше.
Скоро обаче състоянието на Алексей се превърна в патологична ревност. Тази промяна настъпи, когато разбра, че съпругата на негов старши колега го е напуснала, след като са били женени повече от трийсет години. Въпреки че Лилия се стараеше да не дава никакъв повод за ревност и многократно убеждаваше Алексей, че не възнамерява да го напусне, нещо в него като че ли „прещрака“. Редовно ѝ устройваше сцени на ревност, без да има никаква истинска причина за тях.
***
Един ден, братовчедът на Лилия – Артьом, ги покани на рождения си ден. Той всъщност не планираше да го празнува, но приятелите му го уговориха, защото човек става на трийсет само веднъж в живота.
Лилия и Артьом бяха близки още от детството, а топлите им отношения се бяха запазили и като възрастни. Артьом беше неженен, не се срещаше с никого и живееше под наем.
Юбилеят си празнуваше в едно кафене в компанията на роднини и приятели. В разгара на вечерта покани Лилия на танц. Общуваха, шегуваха се, държаха се непринудено, както винаги. Но дори това се оказа достатъчно, за да може Алексей – нацупен по целия път към вкъщи – да ѝ устрои отвратителна сцена.
– Това е моят братовчед! – опитваше се да го успокои Лилия.
– Братовчед… – въздъхна презрително Алексей. – Все едно не знам как в миналото са се женели за братовчеди!
– Божичко, Алексей, какво говориш? Вече сме в 21 век!– Ти прекрасно знаеш за какво говоря – измърмори мъжът. – С братя не се държат така. И не гледат по този начин на сестрите си…
– А как, ако мога да попитам, Артьом ме е гледал?
– С похот! – изръмжа Алексей.
Обиден сериозно на Лилия, той сам реши да спи в кухнята тази нощ, но сутринта Лилия я чакаше неприятна изненада. Алексей излезе на спешен случай много рано, но преди да тръгне, успя да направи ужас във телефона ѝ.
С ужас Лилия забеляза, че той беше изтрил от контактите ѝ абсолютно всичките ѝ приятели, приятелки и почти всички роднини, включително и Артьом.
Контактите Лилия скоро възстанови и, може би, за първи път сериозно се замисли. Тя осъзна, че трябва да предприеме нещо, при това спешно.
***
Междувременно Алексей все повече и повече губеше контрол, неспособен да забрави прословутия „хандбалист“. Лилия вече дори не помнеше как изглежда той, но Алексей го виждаше във всеки срещнат по пътя човек.
Веднъж това стигна до там, че Алексей изчисли до минута колко време ѝ отнема пътя от работа до дома и всеки път вдигаше истерия, ако тя се забавеше дори малко. А един ден се случи и нещо повече.
Лилия отсъстваше за кратко от отдела, но когато се върна на работа, колежката ѝ Анна ѝ каза:
– Твоят Алексей идва, разпитваше за теб. Като на разпит – къде ходиш, сама ли си, кога ще се върнеш…
Почувствайки как започва да се изчервява, Лилия реши да не отговаря. Беше ѝ ужасно срамно заради мъжа си, но Анна продължи с въпросите:
– Та какво? Да не би да е чак толкова сериозно?
– Какво искаш да кажеш?
– Ами… контролиран ли те, изглежда така?
– Ами, не че… – запъна се Лилия.
Но в крайна сметка призна:
– Е, добре де, да.
– Личи си. Той и друг път е идвал тук… – поклати глава Анна със съчувствие. – Момичетата и аз го наричаме Щирлиц помежду си.
Разбирайки, че на Лилия изобщо не ѝ беше смешно, Анна спря да говори за това, но по време на обедната почивка пак подхвана разговора:
– Прощавай, че може би не е моя работа – каза тя, държейки чаша капучино. – Но темата за ревнивите мъже и гаджета ми е доста болезнена. Срещала съм се с един такъв. Не за дълго, защото той ме съсипа, а и сам се съсипа… В един момент всичко стана напълно абсурдно, така се ревнуваше, че взе и ми хвърли дрехите, за да не мога да излизам никъде.
– Как така? Всичките? – изуми се Лилия, гледайки я изпод вежди.– Е, не всичко, разбира се. Основно рокли, поли и обувки. Добре, че беше през лятото, защото ако той ме ревнуваше есента или зимата, вероятно щеше да ми се наложи да напусна работа.
– И след това се разделихте?
– М-м-м. Но аз не започнах този разговор само за да разкажа това. Да скъсаш е най-лесното, все пак. А ревнивците са различни, някои дори успяват да се превъзпитат. Ако искаш да запазиш връзката, мога да споделя рецептата на една моя приятелка.
– Давай.
– Опитай се да го накараш да се почувства на твое място.
На Лилия ѝ се стори, че това е добра идея. От този ден тя използваше всяка свободна минута да звъни на Алексей и да го разпитва къде е, с кого е и кога ще се прибере.
Въпреки това, тази „рецепта“, макар и добра сама по себе си, не проработи с нейния съпруг. В началото на Алексей му харесваше, че тя му звъни толкова често, после започна да се дразни, накрая престана да вдига телефона и в крайна сметка ѝ направи сцена.
– Какво си позволяваш?! – крещеше той. – Защо ме поставяш в неудобно положение пред клиентите и началниците ми?!
– А ти защо ме поставяш в неудобно положение? – отвърна Лилия. – Или на теб ти е позволено да се държиш така, а на мен не?
Алексей, без да отговори, отново отиде да спи в кухнята. Лилия не се предаде – на следващата вечер, използвайки времето, докато мъжът ѝ беше в банята, тя прерови контактите му, намери няколко женски имена и ги изтри. Когато Алексей забеляза това и се възмути, тя му направи сцена.
Алексей сякаш всичко разбра и дори ѝ се извини за поведението си, но това продължи за кратко.
***
Един ден в отдела на Лилия влезе симпатичен млад мъж. Колежката ѝ беше на обяд, така че тя беше сама.
– Добър ден! – обърна се към нея с усмивка клиентът. – А къде са ви стиковете? Помогнете ми, моля, да избера подходящ за сина ми.
Като посочи ръста на момчето, той обясни, че синът му сериозно се занимава с хокей. Лилия го заведе до сектора с хокейна екипировка и започна да му помага.
И в този момент, като изстрелян от нищото, в отдела нахлу разяреният Алексей. Той решително застана между Лилия и клиента и изрева:
– Аха! Този път ръгби топката не ти е нужна, така ли?! Стик ти трябва?! Колко сме многофункционални спортисти!
Младият мъж изненадано изгледа Алексей, чийто ироничен поглед и агресивност още повече го провокираха.
– Ти! Знаеш ли, че тя е моята съпруга?! Защо се въртиш около нея по цял ден? – крещеше Алексей, опитвайки се да сграбчи клиента за яката.
Лилия беше толкова объркана, че се вцепени и загуби дар слово. Междувременно клиентът ловко отблъсна ръцете на нападателя и спокойно, с ни най-малко смущение, се обърна отново към нея:
– Моля, отбележете ми касовата бележка. Колко дължа?
Докато клиентът се разплащаше, в отдела дойде охранителят, който беше наблизо, и изведе буйстващия Алексей навън. Когато Лилия приключи и излезе от търговския център, от Алексей и колата му вече нямаше и следа.Първото ѝ желание беше да му се обади и да му каже всичко, което мисли за него. Но след миг размисли, реши, че няма смисъл от изясняване на отношенията – от този момент всичко вече беше окончателно за нея.
***
Първо Лилия се обади на брат си и му съобщи, че е решила да се раздели със съпруга си, като го помоли да дойде у тях същата вечер. Артем, който и преди ѝ беше предлагал сериозно да поговори с Алексей, веднага се съгласи.
След това Лилия събра вещите на Алексей и остави двете чанти в коридора. После двамата с Артем седнаха да пият чай. Скоро, чувайки звука от отварянето на вратата, те изведнъж се хвърлиха към коридора.
– Аха! – възкликна Алексей, който тъкмо беше влязъл, хвърляйки поглед ту към Лилия, ту към Артем. – Хванах ви, гълъбчета! Май съм пристигнал точно навреме!
Той се опита да продължи напред, но кракът му закачи една от чантите, оставени до входа. Загледа се и разбра, че до вратата стоят и двете чанти, с които преди две години бе дошъл да живее при Лилия.
– Не схващам… – изненада се той.
– Да, Алексей, – студено каза Лилия. – Ние вече не можем да живеем заедно. Напусни мирно и спокойно. Всичките ти вещи са тук, дори четката ти за зъби.
– Какво-о-о?!
Прекрачвайки чантите, Алексей ядосано се втурна към Лилия. Хващайки я за ръцете, той я разтърси рязко:
– Ти в ума си ли си? Полудяла ли си? Мен, съпруга ти, да замениш със собствения си брат?!
Артем мигновено се озова до тях. Хващайки Алексей за рамото, той твърдо го отблъсна:
– Какво, по дяволите, правиш?! Я се събери, ти възрастен човек ли си или какъв? Успокой се и спри да ѝ правиш такива сцени! Тя те търпи дълго време, но всичко има граници. Напусни тук и не се връщай повече!
Алексей, освобождавайки се от ръцете на Артем, погледна зло Лилия и изсъска:
– Знаех си, че си способна на всичко! Ето я истината… Мислиш ли, че ще живея с теб след това? Ти само чакай покана, и ще се затичаш към всекиго!
Артем направи още една крачка напред, но Лилия го спря с поглед. Тя, въпреки цялата ситуация, оставаше спокойна.
– Алексей, остави ключовете, – каза тя тихо, но уверено.
Почервенял от гняв, Алексей хвърли ключовете на масата и, без да ги поглежда, се обърна към вратата. Вече на прага Лилия добави:
– Ти си болен. Това не се лекува. Но дори ако някога оздравееш, никога повече не се появявай тук.
Разводът не закъсня. Алексей изчезна от живота ѝ също толкова внезапно, колкото и се беше появил, а Лилия въздъхна с облекчение, оставяйки този кошмар в миналото.
