– Костя, нямаш ли нещо, което искаш да ми разкажеш? Сигурен ли си?
– Днес намерих в портфейла ти банкова карта. Изобщо не ми беше трудно да отгатна пин-кода – навсякъде използваш една и съща парола.
– На тази карта има почти 3 милиона рубли! От къде, мили, имаш такива пари, след като не работиш?
– Докато аз се разкъсвам на две места, гледам децата и теб, ти успяваш да криеш пари от мен?
След 9 години брак Ира дори не подозираше, че изобщо не познава истински съпруга си.
Преди й се струваше, че Костя е напълно прям и открит, нещо като „човек без тайни“. Но в действителност мъжът, с когото тя е живяла толкова време рамо до рамо, имал загадки.
Ира и Костя се оженили още като студенти. По онова време Костя нямал нито стабилна работа, нито собствено жилище.
Костя бил късметлия в брака – Ира имала собствен апартамент, така че жилищният въпрос бързо се уредил.
Двамата никога не поискали помощ от родителите си, всичко постигали сами и винаги се опитвали да спестяват. За 9 години брак успели да купят кола и да направят ремонт в апартамента на Ира.
Финансовите проблеми започнали преди около 3 години. Един ден Костя се прибрал от работа с лоши новини:
– Мисля, че ще ме съкратят.
– Откъде ти хрумна това? – попитала Ира, – има ли някаква официална заповед?
– Не, заповед още няма, но слуховете циркулират усилено. Имам един колега, който е близък с началството, некъв далечен роднина на генералния.
Днес ми прошепна по тайна, че е добре да си търся нова работа, преди да е станало късно. Каза, че ще е по-лесно да намеря нещо като напусна по собствено желание.
– Костя, първо трябва всичко да проверим. Ами ако изобщо не ме съкратят? Ще напуснеш и ще останеш напълно без работа. Не забравяй, че имаме две деца, които трябва да отгледаме.
– Разбирам това, но все пак мисля, че е по-добре да имам резервен вариант. Ще напиша автобиография и ще я изпратя в различни компании. Може би някой търси търговец.
Костя направил точно това – разпратил автобиографии и дори отишъл на няколко интервюта. За съжаление, никой от работодателите не му се обадил обратно.
Месец по-късно Костя бил съкратен. Донесъл на Ира заплатата за последния месец и обезщетението за неизползван отпуск.
Ира не знаела какво да каже:
– Ами сега какво ще правим? Имаш ли някакви планове за близкото бъдеще?— Тези пари ги прибери засега, ще ни потрябват още. А аз ще търся работа, какво друго да правя сега…?
***
Константин остана у дома. Месеци наред Ира не го закачаше, съжаляваше го, виждаше колко тежко преживяваше загубата на работата си.
За да не се влоши качеството на живот на нея и децата, жената намери втора работа — излизаше в осем сутринта и се връщаше след девет вечерта.
Константин беше предоставен сам на себе си през целия ден:
— Е, как вървят нещата? — питаше Ирина всеки път, връщайки се от служба, изтощена като изцеден лимон. — Има ли някакви новини?
— Засега нищо… — въздишаше Константин, седнал пред компютъра, — следя обявите, търся нещо, каквото и да е.
От време на време Константин намираше работа — веднъж се наемаше като консултант в магазин, после като таксиметров шофьор или куриер. Но доходите му бяха нестабилни и малки, така че Ира трябваше да носи всичко на раменете си.
Жената нямаше с кого да сподели проблемите си — родителите й живееха далеч, а свекърва й, както винаги, беше на страната на сина си:
— Изтърпи, Ирина, — убеждаваше Станислава Романовна своята снаха, — това са временни трудности. Познавам Костик, той със сигурност ще се измъкне.
— Ти като негова жена трябва да му окажеш морална подкрепа, трябва да станеш неговият стимул да продължи напред. Помогни му да се изправи на крака!
— И не си помисляй да го упрекваш за липсата на работа — когато нещата се оправят, той непременно ще ти го припомни.
Но Ира не го упрекваше, тя просто се трудише като за двама, което подрони здравето й за три години.
Константин не възнамеряваше да се откаже от малките си радости — пушеше скъпи цигари, през уикендите молеше съпругата си да му купи няколко бутилки хубава бира, искаше си нови дрехи и настояваше да се придвижва из града само с автомобил.
Ира, опитвайки се да съхрани семейството, даваше на мъжа си пари за всичко това. С всички сили жената се стараеше да се сдържа, за да не избухне и да не изкаже на съпруга си всичко, което се беше натрупало в нея през дългите месеци.
***
Ирина вероятно и по-нататък щеше да живее в неведение, ако не беше срещнала в един магазин съпругата на колега на Константин.
Те се познаваха, бяха се виждали няколко пъти на корпоративи, където преди Костя водеше Ира със себе си:
— Ирина, здравейте, — приветливо каза Светлана. — Не очаквах да ви срещна в тези краища. Ако не греша, живеете на два квартала оттук.
— Ходих при една приятелка, — усмихна се Ирина, — а на път за вкъщи си спомних, че трябва да купя някои продукти. Така че влязох в първия магазин, който ми се изпречи.
— Така ли? А аз мислех, че сега пазарувате само в елитни магазини, — пошегува се Светлана, — след като вашият съпруг стана началник на отдела, възможностите със сигурност са по-големи.Ирина се изненада:
— Какъв началник? Откъде го измислихте? Може би ме бъркате с някого? Аз съм съпругата на Константин.
— Ама аз прекрасно знам коя сте. Не, не ви бъркам. А вие наистина ли не знаете, че вашият съпруг е станал началник?
Той и моят Васко вървяха, както се казва, ноздра до ноздра за повишение, но вашият жребец достигна пръв финала.
Васко тогава беше много разстроен, едва преживя случилото се. Е, добре, няма да ви задържам, беше ми приятно да ви видя.
Ирина изхвърча от магазина, забравяйки за покупките. Прибра се с такси – бързаше да зададе няколко важни въпроса на съпруга си.
В главата ѝ се въртяха мисли: наистина ли Костя я бе излъгал тогава? Ако беше излъгал, защо? Каква цел имаше? А може би Светлана беше сбъркала или нещо объркала?
***
Колата на Костя я нямаше пред блока.
— Не е вкъщи – мина през ума на Ирина, — интересно, къде се губи този безработен?
Набра мъжа си и едва се сдържа да не му се накара по телефона:
— Костя, къде си? Прибрах се вкъщи, а теб те няма.
— Излязох по работа – обясни припряно Костя, — скоро ще съм си. Не се тревожи.
Първоначално Ира искаше да му устрои разпит, но после внезапно реши да провери информацията сама.
Ако Костя наистина я беше излъгал за съкращението, вероятно нямаше да отговаря искрено и на въпросите ѝ.
Трябваше да открие истинската причина за действията му. За начало Ира се обади на работата и се престори на болна. Ръководството ѝ излезе насреща и ѝ разреши да остане вкъщи за един ден.
Костя се прибра след час и половина. Ира за това време успя да се успокои и да измисли план за разобличаване на лъжеца.
Докато вечеряха, жената между другото каза:
— Утре няма да ходя на работа.
— Защо? — живна Константин, — нещо се е случило ли?
— Не се чувствам добре – проточи Ира, — боли ме глава, гърлото ме дращи. Май съм настинала.— Е, пийни си един аспирин, легни да спиш и сутринта ще си като краставичка! Сега, Ирино, не можеш да си седиш вкъщи. Пари трябват.
— Така ли? За какво? — попита Ирина.
— Ами как за какво? За живот, — отговори Константин. — Хайде, аз ще мина през аптеката, ще попитам магистъра какво лекарство да вземеш за настинка. Ще го изпиеш и ще спиш.
— А защо толкова настояваш да ходя на работа? — попита Ира мъжа си. — Според теб, аз нямам право малко да си почина? Аз и без това работя почти без почивни дни на две места.
— Не, разбира се, почивай си, — веднага отстъпи Константин. — Просто си мислех да се погрижа за теб, да ти донеса лекарство. Но щом не искаш…
Между другото, утре рано сутринта ще тръгвам. Няма да ме има цял ден.
— Къде? — едва сдържайки се, попита Ира. — Нали в момента не работиш? Какви са тези важни срещи? Или има нещо, което не знам?
— Е, какво… просто срещи. Назначиха ми няколко. Може да ми провърви и да си намеря работа.
***
Ира едва изчака съпругът ѝ да заспи. Първо отвори телефона му, но там нямаше нищо.
Нямаше работни чатове в нито един месинджър. Историята на обажданията беше изчистена. Явно Константин я е изтрил, преди да се върне у дома.
Ира реши да провери портмонето му.
В семейството им никога не беше прието да ровят един на друг из портфейлите, тя никога преди не си беше позволявала да надниква в Костовия. Но сега ситуацията изискваше проверка.
В малкото тайно джобче на портмонето Ира намери банковa карта. Тя беше сигурна, че Константин не е имал такава преди.
— Ще ида до банкомата, — помисли си Ирина, — да видя какво има там. Надявам се, Костя да си е останал верен на обичая и да е сложил същия пин-код, както на другите карти. Във всеки случай, все така си правеше, за да не забравя паролите.
Ирина не сбърка — за пореден път Константин беше сложил „стандартния“ код.
Когато погледна бележката от банкомата, жената едва не изгуби ума и дума — на картата имаше почти 3 милиона. Със същата кола Ира се върна у дома, събуди мъжа си и му вдигна скандал:
— Какво трябва да значи това? — крещеше вбесената жена. — Откъде са ти тези пари? Да не би изобщо да не си губил работата? През цялото това време си ми лъгал?
— А ти кой те е разрешил да ровиш в портмонето ми? — контрира Константин. — Попита ли ме изобщо дали можеш да хванеш тази карта?
— А защо да те питам? Аз съм ти жена! Имам право! Аз вече три години се бъхтам за семейството и децата ни, а ти през цялото време си криеш пари от мен?
Не е имало никакво съкращение! Днес срещнах жената на Васил, тя ме поздрави за твоето повишение!Оказва се, че преди година и половина си получил нова длъжност! Как успя, след като преди три години те съкратиха от тази фирма?
Скандалът набираше сила, Костя в началото се опитваше неловко да се оправдае, но после си призна:
— Да, наистина, никой не ме съкрати. И да, повишение получих. Това беше проверка, проверявах теб!
Исках да видя дали наистина си с мен както в трудностите, така и в радостта. Имам добра новина — премина теста!
— Да върви по дяволите твоята проверка, — Ирина изпадна в истерия, — как можа? Как изобщо ти дойде подобна идея? Как ти стигна съвестта да ме гледаш в очите?
Ползваш това, че през деня ме няма у дома, и си ходиш на работа както преди? А заплатата къде е? Защо три години живеехме само с това, което аз изкарвам?
— А заплатата е тук, — Костантин почука с пръст по портмонето си, — не съм похарчил нищо. Отлагах и събрах прилична сума. Сега мисля за какво да я похарча.
— Всички пари ще дадеш на мен, — заяви Ира, — аз сама ще реша какво да купя с тях!
— Нищо няма да получиш, — ядоса се Константин, — това са мои пари и ще ги похарча само за себе си!
Мама ми даде много добра идея. Ако бях продължил да давам всичко за семейството, нямаше да спестя нищо!
Още същата нощ Ира изгони мъжа си. Константин си тръгна с увереността, че на следващия ден ще се върне — жена му ще му се ядоса, но ще му прости.
Но Ира реши да отиде докрай — подаде за развод и отиде в съда, за да вземе половината от спестяванията на мъжа си.
Беше хвърлена много кал по жената, роднините на мъжа ѝ я обвиниха в алчност.
Най-много усилия положи свекървата. В крайна сметка Константин трябваше да даде на вече бившата си жена част от своите спестявания.
