— Веднага я изгони!
— Мамо, запознай се, — Аркадий не обърна внимание на възмущението на майка си. — Това е моята годеница, Настя.
— Коя? Тя ли? — Таисия Петровна избухна в смях. — Къде я намери, в магазин за дрехи втора употреба?
— Защо сте толкова рязка?!
Настя, забелязвайки, че годеникът ѝ няма намерение да я защити, реши сама да се защити.
— В магазините за втора употреба продават ценни неща, а мен той ме намери на боклука, изми ме, облече ме, нахрани ме.
И за това ще го обичам цял живот.
И, разбира се, ще ви уважавам за това, че сте възпитали такъв мъж, който не позволи да умра от глад и студ.
Това ли искахте да чуете?
Шапката на Таисия Петровна падна от ръцете ѝ при този дързък отговор.
— Ти на мен ли ще ми се държиш така грубо? — неспособна да намери думи, тя се хвана за сърцето. — Аркадий, ти това чу ли?
Синът ѝ безразлично я погледна, обърна се и влезе в апартамента, оставяйки жените да решават въпроса сами.
— Къде отиваш? Не виждаш ли, че ми прилошава сърцето?
— Обадете се на 112, там ще ви помогнат, — каза Настя, като избутваше майка му от апартамента и затваряше вратата.
Тъкмо щеше да се върне в стаята, но кракът ѝ настъпи нещо меко.
— Ах, шапката… — Настя вдигна шапката, отвори вратата, където Таисия Петровна все още стоеше неподвижно, хвърли я към нея и отново затвори вратата, заключвайки я на всичките ключалки.
Преди година.
— Аркаша, време е вече да се ожениш, обърни внимание на Аленка.
Хубава, образована, работлива, — майката от няколко години се опитваше да ожени сина си, но той не бързаше.
— Мамо, каква Алена? Виждала ли си я без грим? Повярвай ми, по-добре да не гледаш.
Понякога съм благодарен на компаниите, които правят всички тези козметики, за които харчите пари. Иначе щеше да е страшно да се разхождаш по улиците!
Таисия Петровна само се усмихваше. Възпитала истински ценител на красотата. Но къде да намериш такава идеална?
Тя дори обсъждаше това с приятелките си, но те не можеха да ѝ дадат съвет.
— Просто трябва да чакаш, — изказа се авторитетно Евгения Павловна, най-старата от приятелките в сградата. — Няма да се изненадам, ако сега търси красива, а после доведе у дома някоя грозна или нехаресвана.
— Какво говориш? Той дори не поглежда такива! — възмути се Таисия Петровна. — С какви уши ме слушаш?
— Обикновено така става, — подсмихна се Евгения. — Ще видиш.Таисия изобщо не възнамеряваше да търпи шеги, дори от приятелка. Изсумтя, прошепна нещо под носа си и си тръгна.
Шест месеца по-късно Аркадий доведе вкъщи годеница. Щом жената видя избраницата на сина си, направо припадна.
— Какво е това? — съскаше тя в ухото на Аркадий. — Кого доведе в нашия дом?
— Мамо, това е Рита, решихме да живеем заедно.
— Това според теб е красота? — възмущаваше се майката, държейки сина си за ръката точно над лакътя, сякаш беше дете.
— Мамо, обичам я. Външността не е най-важното.
— Външността не е важно, — подигравателно повтори тя. — А кой наскоро твърдеше, че Аленка не е красива без грим?
— Тя поне прилича на човек, а твоята прилича на онзи от анимацията… Как се казваше… Шрек!
— Знаеш ли какво, мамо, или приемаш избора ми, или се изнасям при баба. В крайна сметка, тя ми остави апартамента си, нали?
— Изнасяй се.
Таисия Петровна се надяваше, че синът ѝ ще размисли, ще остави „своя Шрек“ и ще се върне у дома. Но това не се случваше.
Тогава тя отиде за съвет при приятелката си Евгения.
— Какво да правя? Ако можеше да я видиш! Габарити като на хладилник, лице копие на Шрек, вместо коса някакви висящи нишки, а на носа ѝ обеца!
— Кой е Шрек?
— Грозилище от детски анимационен филм. Какви глупави въпроси задаваш? Кажи по-добре, какво да правя?
— Ами какво правят свекървите обикновено?
— Те не се месят обикновено.
— Напротив! Често наминавай на гости, говори гадости и тя сама ще избяга, ще остави твоя златен син.
— Това е идея! Благодаря ти за добрия съвет.
— Чакай, Петровна, не съм ти казала най-важното.
— Казвай бързо, нямам време, бързам към сина си на гости.
— Той после може да намери някоя още по-страшна.
— Ох, ти винаги с твоите шеги.
Таисия Петровна бързаше, като по пътя се отбила в магазина и купила продукти. Вътрешният ѝ усет подсказваше как трябва да постъпи.
Появи се вечерта с торби.
— Мамо, ти какво правиш тук? — Аркадий отвори вратата и се изненада много. — И с торби…— С торбички, разбира се. Купих ви продукти, сигурно седите гладни, сега ще приготвя вечеря.
— Не сме гладни, Рита сготви…
— Глупости само може да готви твоята Рита. Какво ме гледаш така?
По фигурата ѝ си личи, че не се храни правилно. И теб ще те направи същия буренце.
Аркадий искаше да възрази, но не успя. Майка му завлече торбичките в кухнята, започна да ги разопакова и отвори хладилника.
— Това да се изхвърли, срокът на годност е изтекъл — с лекота изхвърляше всичко, което намери вътре.
Толкова се увлече, че дори шишето с олио го метна в боклука.
Рита стоеше и мълчаливо наблюдаваше. Беше възпитана така, че възрастните не се прекъсват. Аркадий се приближи и ѝ прошепна тихо:
— Не се притеснявай, скоро ще си тръгне.
Рита кимна, но свекървата не спря дотук.
След като направи ревизия на хладилника, изхвърли съдържанието на тенджерата, изми съдовете.
Готвенето вече ѝ беше омръзнало, затова заповяда на Рита:
— Сама ще си сготвиш, аз вече тръгвам.
Бъдещата свекърва си отиде така внезапно, както се беше появила.
— Е, майка ти… защо не ме предупреди? Поне да се подготвя.
— И аз не знаех… — промърмори Аркадий.
— И често ли ще идва така?
— Не знам.
Рита го гледаше с напрегнат поглед.
— Честно казано, не знам. Досега не се е държала така — опитваше се да се оправдае Аркадий, но като видя, че Рита не му вярва, я прегърна. — Просто ревнува, видя, че ти си важна за мен.
Рита се поуспокои. Ще изтърпи майката на Аркадий. Не е страшно, има и хора, които живеят с трудни свекърви. И тя ще може.
Рита просто още не знаеше на какво се е съгласила.
Таисия Петровна започна да идва често. Ту за да провери реда, ту за да „научи” как се прави. Или пък да провери как бъдещата снаха е сготвила обяда или вечерята.
— Разбери, Риточка — майката на Аркадий се усмихваше изкуствено. — Искам синът ми да бъде щастлив.
Той е свикнал с хубава храна, с чистота. А твоите ръце… не са от най-сръчните. Но не се притеснявай, ще те науча на всичко, което умея.
Рита, стискайки зъби, се усмихваше и търпеше. Но колкото повече това продължаваше, толкова по-трудно ѝ ставаше.— От днес си на диета — обяви веднъж Тайсия Петровна. — Искам здрави внуци!
Бъдещата снаха не успя да се сдържи и се разплака.
***
— Е, това е! — Тайсия влезе при приятелката си. — Скоро тя ще избяга от него! — лицето ѝ излъчваше доволство.
— Как така реши?
— Днес вече я разплаках. Повярвай, никоя снаха не би издържала свекърва като мен.
— Внимавай да не загубиш сина си!
— Аз го правя за него! Говоря си с усмивка, мила съм, не съм груба. Всичко е много… деликатно.
Евгения си замълча. Тя имаше своя опит с нейната снаха, но не искаше да го разказва.
Тайсия Петровна доволно потри ръце. Оставаше малко и Рита щеше да си тръгне далече и завинаги. Аркадий нямаше да я върне, за това тя също щеше да се погрижи.
— Е, Рита, как вървят нещата? — бъдещата свекърва идваше винаги без предупреждение. — Пак си напълняла! Как може така?
Какво имаш в хладилника? — разтвори вратата и отново започна да изхвърля продукти.
После се захвана с безпорядъка и накрая стигна до косата на бъдещата снаха, която според нея била ужасна.
Тайсия Петровна излизаше със широка усмивка. Рита плачеше и събираше багажа си.
— Мамо, какво направи? — крещеше Аркадий по телефона. — Защо разкара Рита?
— Не е за теб! — спокойно отговори майката. — Не съм я разкарала, тя просто си е истеричка.
— Знам, че идваше всеки ден! Знам, че изхвърляше продуктите и я докарваше до сълзи.
Не искаш по-хубавото, значи ще го направим по-грубо!
Аркадий затвори телефона, но жената изобщо не се разстрои. Щеше да се сърди, да се ядосва, но после щеше да се върне при нея.
Ритка избяга, можеше вече да си отдъхне. Тайсия беше сигурна, че тя няма да се върне.
Минаха няколко месеца. През това време Аркадий не говореше с майка си. Тя не настояваше, чакаше той сам да ѝ се обади.
И той се обади. Дори я покани на гости.
— Мамо, права беше — каза той с виновен тон. — Рита не беше за мен. И осъзнах, че дори не я обичах. Просто ми беше жал за нея.
Срещнах тази, истинската, мамо, благодарение на теб!
— Ето, виждаш ли — нежно проговори майката. — Знаех, че постъпвам правилно.
— Да, мамо, а аз дори се ядосвах на теб! — засмя се мъжът. — Ела довечера, ще те запозная с Настя. Ще ти хареса, обещавам. Щастливата майка се приготвяше два часа, извика такси и отиде при сина си. Вратата отвори Аркадий, а до него стоеше Настя…
Като видя Настя, жената съжали, че беше довела Рита.
— Кого си довел в къщата? Веднага да я изпъдиш!
— Мамо, запознай се, — Аркадий изобщо не обърна внимание на възмущението ѝ. — Това е годеницата ми, Настя.
— Коя, тя ли? — Таисия Петровна се разсмя на глас. — Откъде я изкопа, от магазин за втора употреба ли?
— А защо веднага така?!
Настя, забелязвайки, че годеникът ѝ не се готви да я защити, сама се застъпи за себе си. И все едно, че това беше бъдещата свекърва.
— В магазина за втора употреба се продават нужни неща, а мен ме намери на сметището, изчисти ме, облече ме, нахрани ме.
И за това ще го обичам цял живот. Разбира се, и вас ще уважавам, задето сте възпитали такъв мъж, който не позволи да умра от глад и студ.
Това ли искахте да чуете?
Таисия Петровна нагло беше изтикана извън вратата. В кухнята седеше Рита и всичко чуваше.
— Е, сега тя със сигурност няма да дойде пак. А ако дойде и те види, сигурно ще се зарадва, — засмя се Настя. — Защо сама не ѝ отговори?
Настя беше поканена умишлено, за да даде урок на майката на Аркадий. Идеята беше именно негова.
Той се страхуваше, че майка му няма да му даде нормален живот. Но сега, след изпълнението на Настя, тя дори няма да се обади.
— О, Настя, наистина си талант! — Аркадий прегърна момичето в знак на благодарност. — Благодаря ти.
— Хайде, звъннете ми пак, ако имате нужда — Настя учеше за актриса и с радост помогна на по-малката си сестра.
Таисия Петровна избяга при приятелката си.
— Евгения, ако знаеш какво видях… — започна да разказва тя, но приятелката сякаш изобщо не се учуди.
— Не съм ти казвала, но и на мен синът ми направи същото… Вече десет години не си говорим и дори не съм запозната с внуците си.
Автор: Анна Субботина
