– Дори нямам намерение да питам какво се случва тук – каза строго съпругът, хвърляйки тежък поглед към жена си и приятеля Паша. – А ти, подлецо, по-добре изобщо не си прави труда да ме убеждаваш, че си дошъл в единайсет вечерта в апартамента на жена ми, за да ѝ помогнеш да премести диван.
Павел седеше на висок бар стол. Той бе облечен елегантно, сякаш се готвеше за важна среща или вечеря в изискан ресторант: стилни тъмносини панталони, които идеално подчертаваха дългите му крака и спортната му фигура. Ризата бе подбрана в същия тон, а три-четири най-горни копчета бяха разкопчани, което незабавно смекчаваше строгостта на визията и добавяше малко чаровен, небрежен елемент.
Като се има предвид, че цялата му мъжествена шия бе покрита със следи от червило, частично скрити от яката на тази същата стилна риза, никак не бе трудно да се досети човек какво е ставало у Александър вкъщи в негово отсъствие.
Лена, съпругата на Саша, седеше на съседния бар стол в черен пеньоар и ефирен женствен халат отгоре.
До този ден Саша никога не беше виждал жена си в подобен тоалет. А и като цяло, през десетте години брак Лена, по негово мнение, никога не го бе глезила с такива изискани детайли.
На бар плота стояха две недопити чаши шампанско и плодове. Явно тази двойка се беше срещнала тук днес не за да обсъжда важни дела или политика.
– А къде е Серёжка? Къде е синът ми? – попита Александър с презрителен поглед към жена си.
– Той е при майка ми. Остана там тази нощ – плахо отговори Лена.Изглежда, че едва сега Лена започна да осъзнава какво всъщност е направила. Изглежда, че щастливият ѝ семеен живот е към своя край. И, колкото и да е учудващо, Лена собственоръчно разруши всичко, което тя и Саша градиха толкова дълги години.
Защото Лена, колкото и странно да звучи сега, обичаше своя съпруг и беше щастлива с него. Саша винаги беше надежден. Това беше най-важното качество, заради което Лена го обожаваше. Каквото и да се случеше, където и да се намираше Лена, независимо в каква неприятна ситуация попаднеше, тя винаги знаеше, че мъжът ѝ ще я спаси и ще реши всичко.
Само един телефонен разговор и Саша беше там. Щеше да дойде, да я вземе, да ѝ преведе пари, да се обади на когото трябва, ако самият той е твърде зает или далеч.
Лена живееше с него като зад каменна стена. Нямаше нито един проблем, който нейният съпруг не можеше да разреши.
Но. Въпреки това Лена обичаше, когато мъжете ѝ обръщаха внимание. Не само Саша, с когото, разбира се, беше спокойно и надеждно. Но онзи трепет, онази предишна искра в отношенията им отдавна беше изчезнала.
И Лена започна да търси приключения извън дома. И не ѝ беше трудно да ги намери. Тя все още беше млада жена, изглеждаше прекрасно, а парите на нейния съпруг правеха чудеса. Красивата ѝ фигура и отличното чувство за стил, разбира се, само добавяха към привлекателността ѝ.
Така Лена прекарваше вечерите си, докато съпругът ѝ отлиташе на поредната командировка, в компанията на млади и страстни мъже. С един, после с друг, после с трети. Лена се наслаждаваше на мъжкото внимание, получаваше куп комплименти, беше изключително доволна от себе си и се наслаждаваше на живота си на сто процента.
След това Саша се връщаше от поредното си пътуване, а Лена го посрещаше с радост и любов. Защото тя беше щастлива и доволна. На Саша му се струваше, че има идеалната съпруга. Толкова привлекателна и обаятелна, въпреки че бракът им вече не беше нов. А на Лена ѝ се струваше, че има идеалния съпруг. Всичко ѝ позволяваше, печелеше добре, грижеше се за семейството, обожаваше жена си и нищо не подозираше за безкрайните ѝ похождения.
И всичко вървеше добре. До днешния злополучен ден.Обикновено Лена винаги проявяваше предпазливост и никога не организираше срещи у дома. Но не и този път, защото сега героят на нейния роман беше Паша.
Паша беше стар приятел на Александър, а също така и негов колега. Именно чрез съпруга си Лена се запозна с този интересен мъж. Те отидоха заедно на поредния фирмен банкет, където Павел се оказа на една маса с тях.
Павел беше сам, ерген, и дори не разведен. Изглеждаше невероятно привлекателен. Лена, която след първата чаша вино се хвана да мисли, че този нов познат определено трябва да ѝ даде своя телефонен номер, не сваляше очи от него през цялата вечер. Тя с всичките си действия показваше на младия симпатичен мъж, че той много ѝ е допаднал.
А Паша, макар да беше изключително красив, никога не се е отличавал с красива душа. Без да се притеснява, че Лена е съпруга на неговия колега, той записа нейния номер при първата възможност — веднага след като Александър излезе заради служебно обаждане.
И така започна всичко. Този роман завъртя главата на Лена с невиждана сила. Никой мъж преди Паша не бе предизвиквал у нея толкова силни емоции, както този спортен и поддържан красавец. Лена просто полудяваше. Непрекъснато си пишеше с него в телефона, дори в присъствието на съпруга си, без капка страх, че Саша може да заподозре нещо.
Нещо повече, обикновено предпазливата Елена съвсем загуби самообладание и започна да ходи на срещи с Паша, без дори да изчаква мъжът ѝ да замине в командировка. Постоянно лъжеше Саша — ту трябва да отиде на лекар, ту приятелка я поканила на гости, ту била записана в козметичен салон за половин ден.
А когато Саша замина за седмица в Палейск за конференция, Лена съвсем се вдигна на воля. На третия ден изпрати сина си при баба му и реши да покани любовника си направо у тях.
Тя, разбира се, изобщо не очакваше, че конференцията ще бъде отменена заради внезапното заболяване на главния организатор, и че Саша, след като приключи някои свои работни задачи в Палейск, ще се върне изненадващо в столицата с четири дни по-рано.
— Е, наистина интересно — продължи съпругът, усмихвайки се иронично — а на мен винаги си казвала, че детето трябва да спи у дома, в своето легло. Май много не искаше да останеш насаме с мен, само двамата.
Лена мълчеше. Беше ужасно уплашена. Не знаеше какво да предприеме, как да убеди Саша да не я изоставя и как да осигури на себе си и на сина им стабилен и пълноценен живот.― Лен, само ми отговори на един въпрос, става ли? Защо точно той? Какво намери в него? Целият град знае, че Пашка е абсолютен женкар. Безскрупулен, безразличен, ветровит. За него има хиляди като теб. Ти си просто поредната глупачка. Не го ли разбираш? Е, добре, ясно е за него. Не съм дори изненадан, като се има предвид миналото му, че се е домъкнал при жена ми. Но ти? Ти наистина ме потресе. Какво ти липсваше в живота с мен, а? ― мъжът рязко хвана Лена за брадичката и я погледна право в очите.
Удивително, но Паша дори не направи опит да защити своята любима. Напротив, страхливо започна да се оттегля към вратата, за да напусне мястото на престъплението колкото се може по-бързо и да замете следите.
― Лен, само погледни го. Той просто бяга. Оставя те сама с мен. Дори не се опитва да се оправдае или да те защити. Ето ти неговата „велика любов“.
В този момент вратата предателски хлопна. Паша вече го нямаше. Саша се оказа прав. Лена изобщо не му беше нужна. Просто поредното момиче за забавление.
А Лена какво си беше въобразила? Че Паша ще остане с нея завинаги. Дори си мислеше, че може би ще напусне съпруга си, защото обича Паша повече… Наивница. А той ѝ беше обещавал вечна любов, всеки ден я обсипваше с десетки главозамайващи съобщения.
Лена съвсем загуби главата си заради него. Спря напълно да мисли за бъдещето си. Глупачка. Нали си мислеше, че Паша е мъжът на мечтите ѝ и че ще я направи най-щастливата на света.
А той избяга при първата удобна възможност, точно като истински страхливец.
― Е, скъпа, останахме само аз и ти, ― думите на Саша в този момент звучаха някак зловещо. ― Не трепери, няма да те докосна. Не искам дори да се изцапам с теб. Ще ти кажа само едно. Ако си мислиш, че ще продължаваш да живееш така охолно, много се заблуждаваш. Не стига, че ме посрами пред колегите ми, ами стъпка и мъжката ми гордост. Уби всичко хубаво, което беше в мен. А предателите не прощавам. Никога.
― Сашичка, моля те, недей! ― Лена извика през сълзи.― Саше, моля те, недей! ― с плач изкрещя Лена.
― Трябваше по-рано да се замислиш. И между другото, ще си извоювам сина от тебе. Имам всички възможности за това. Апартаментът е мой, колата е моя, парите също са мои. А ти какво имаш? Освен този вулгарен пенюар, който, между другото, също е купен с моите пари. Ти не си работила и един ден. Никога. На какво въобще се надяваше, обвързвайки се с този пропаднал човек?
Лена мълчеше.
― Добре, няма никакъв смисъл да губя време в спорове с теб. Страшно уморен съм от пътя. Събирай си вещите и се махай.
― Саша, ама какво говориш? Къде да отида?
― Все ми е тая. Имаш петнадесет минути. По-добре си тръгни доброволно.
Мъжът се отправи към банята, оставяйки Лена сама със себе си.
Младата красива жена седеше сама насред стаята. Болка и разочарование раздираха душата и сърцето ѝ. Едва сега Елена разбра, че никога не е оценявала всичко, което е имала благодарение на Саша, и със собствените си ръце е разрушила семейството и бъдещето си.
