— Сереж, защо сестра ти трябва да живее при нас? Обясни ми пак.
— А къде другаде? На село при мама какво ще прави?
— Как какво? Ще живее. Мама би помогнала с детето, а Кристина можеше да си намери работа.
— Няма нищо там, Ир.
— Как да няма? Има шивашка фабрика и склад за зеленчуци. Може и работа от вкъщи да си намери, най-сетне.
— Искаш сестра ми да работи на склад за зеленчуци? Виждала ли си я? Дългокрака красавица, трябва да бъде модел.
— Сега преди всичко е майка. И трябва да мисли не за себе си, а за детето. След като го е оставила и е решила да го отглежда без мъж, изборът ѝ не е голям.
— Може да стане успешна дори с дете. Нали за това са близките? Ще ѝ помогнем.
— Съжалявам, но аз не съм съгласна. Докато тя гради кариера, аз ли трябва да гледам детето ѝ? Е, няма как. — Ирина скръсти ръце пред гърдите си и зае обидена поза.
— Мила моя, това е добре! Ще потренираме да бъдем родители! Нали и ние искаме бебе!
— Да, но наше, а не чуждо!
— Каква е разликата? Освен това, детето ще ходи на детска градина през целия ден, а вечер Кристина ще го гледа. Ние ще помагаме само, ако ѝ се наложи да отиде на интервю за работа.
— Ами, не знам.
— Хайде, ти си ми добричка! Най-милата на света! Трябва да помагаме на роднините. — Сергей я придърпа към себе си и я прегърна.
Ира се замисли върху думите на мъжа си. Разбира се, не ѝ се искаше да живее със сестра му. Кристина беше разхвърляна, егоистична и надута. Беше родила дете от богат бизнесмен с надеждата, че той ще ѝ предложи брак. Но той отказал да признае детето. И сега тя се беше обърнала към брат си за помощ.
Сергей се чувстваше раздвоен между жена си и любимата си малка сестричка. Същата предишния ден му се беше обадила разплакана:
— Сережа, той ме изостави и дори не иска да признае детето!
— Какъв негодник! А поне с пари ще помогне ли?
— Каза, че щом не съм се съветвала с него, когато съм решила да го задържа, значи и сама трябва да го отгледам.— Направи си ДНК тест и през съда установи бащинството.
— Не ми трябват неговите подаяния, сама ще се справя! Освен това вече имам мъж в живота ми, на когото мога да разчитам. Това е любимият ми брат, пример за мен, защитник! Нали няма да ме оставиш в такова положение? — започна да се умилква Кристина.
— Хм, добре, а какво трябва да направя?
— Исках да поживея при вас, столицата е градът на възможностите. Винаги съм мечтала да стана модел, знаеш това! Имам всичко необходимо! Фигурата ми изобщо не се е променила. А и имам познати в този бизнес. Само че…
— Какво? Какъв е проблемът?
— Майка! Не иска да гледа внука, докато аз се грижа за бъдещето си. Казва: „Вземай малкия с теб.“ Обвинява ме. А дали съм глупава, ако просто искам да бъда щастлива? — отново се разплака жената.
— Е, стига, не плачи. Ще измислим нещо. Ще говоря с Ира.
— Твоята змия ме мрази! Няма да ми позволи да живея при вас.
— Ще я убедя!
— Моля те, братко, дай ми шанс. Степчо след няколко месеца става на година и половина, ще го дадем на ясла! Иначе ще загина тук, в това село. Майка вече ме гледа на кръв, че трябва да ни издържа. А откъде да взема пари, ако трябва да стоя у дома с детето?
— Добре, чакай обаждането ми. Ще го уредим.
— Знаех си, че мога да разчитам на тебе.
Оттогава Сергей започна да подготвя жена си. Умилкваше ѝ се с всички сили, дори ѝ купуваше цветя, уверяваше я, че нищо в живота им няма да се промени.
— Е, Ира, апартаментът ни е двустаен, място ще има.
— Къде ще има място? Какво, да ѝ дадем нашата спалня?
— Не, те ще се настанят в хола, на дивана, отлично ще им е.
— Тя е немарлива, дори не умее да измие чиниите. А и с едно дете, представяш ли си колко работа по чистене и пране ще направим?
— Вече поръчах миялна машина! Утре ще я доставят, така че няма да има проблеми. Ще помагам, обещавам.
В крайна сметка успя да я убеди и с радост се обади на сестра си. След седмица тя вече се беше преместила при брат си.В началото Кристина наистина се държеше скромно, помагаше вкъщи. А и малкият беше доста спокойно дете. Но скоро истинската същност на нахалната сестричка започна да се проявява.
– Серьожа, къде е Кристина? – попита една сутрин Ира съпруга си.
– Отиде на интервю за работа.
– А кой ще гледа Степка?
– Мислех, че ти ще останеш.
– Трябва да предупредиш за такива неща. Аз съм на работа.
– Е, хайде, шефът ти е добър. Обади се, кажи му, че ще закъснееш няколко часа. Крис скоро ще се върне.
– Какво? Отискай се сам, няма да го правя аз.
– Но, Ириш, имам важно съвещание сутринта, не мога да пропусна.
– Това не ме интересува, аз за бавачка не съм се записвала.
След разправията все пак на Ира ѝ се наложи да остане вкъщи. Не можеше да остави детето само.
Освен това Кристина започна да ползва нейните вещи като свои. Веднъж парфюм, после козметика, дори дрехите ѝ.
– Ти пак ли си взимала моите дрехи? Тази блуза е много скъпа, слагам я само за специални поводи! Какво е това? Петно?
– Ох, да… Приятел ме покани в бургер бар и там прокапа кетчуп. Ще се изпере!
– Полудя ли? Тази блуза може да се дава само на химическо чистене.
– Е, още по-добре, там със сигурност ще махнат петното.
– Тогава ти ще платиш за това!
– Серьожа, жена ти пак ме напада! Казвах ти, че не ме обича! – надуто се оплака сестрата на брат си.
– Хайде, Ириш, не се ядосвай за такива дреболии. Аз ще платя за химическото чистене.— Ох, а между другото, исках да те помоля за малко пари, братко — заговори бързо Кристина.
— За какво пак?
— За фризьор. Виж само, корените ми са пораснали, време е да се боядисам. В понеделник имам интервю в агенцията. Ще има пробни снимки, не мога да се появя като някаква неугледна жена.
— А това скъпо ли ще е? Ако трябва да съм честен, вече почти изхарчих всичките си пари. Все нещо ти трябва — козметика, дрехи…
— Аз не съм виновна, че жена ти е стисната и не иска да сподели с мен! Не мога да се разхождам из София като някаква селянка. Кой ще ми обърне внимание в такъв вид?
— Какво внимание? Време е вече да си намериш работа, седиш тук вече две седмици — възмути се Ирина.
— Ето, казах ли ви! Мислех, че ще намеря помощ и разбиране в този дом, а намерих само упреци и алчност.
— Помощта е едно, но ти вече ни качи на врата си.
— Така, достатъчно, спрете да се карате! Ще стреснете детето. Можеш сама да си боядисаш корените, просто си купи необходимите материали от специален магазин.
Кристина изду устни: тя си представяше, че всичко ще бъде от най-висок клас.
На следващата сутрин дойде нова молба, но този път поднесена по-деликатно. Жената бързо разбра, че ако прекали, просто ще я изгонят. А с това всичките ѝ планове ще пропаднат.
— Скъпи мои, благодаря ви! Наистина ми помагате. Признавам, че понякога прекалявам и нямам право да ви искам пари.
— Да, може би трябва да се държиш по-скромно.
— Извинете, но ще трябва пак да поискам нещо. Разбрах, че за да запишем Степка в детска градина, е нужна временна регистрация.
— И какво от това?
— Как какво, без регистрация няма да го приемат. А как ще си намеря работа без това?
— Първо си намери работа, после наеми квартира и там ще направиш регистрацията! — заяви Ира.
— Чакай да не се караш, това не е постоянна адресна регистрация… Можем да направим временна, само за да запишем детето в градината. Не е сигурно, че в наета квартира ще ти позволят да го регистрираш. — намеси се Сергей.
— Ето, брат ми казва истината — кимна ентусиазирано Кристина.— Как ме изморихте и двамата! Правете каквото искате.
На Ирина ѝ беше писнало от този детски театър, затова реши да се отдръпне от ситуацията и да се отдаде на своите занимания, да се задълбочи в работата си. Все пак мъжът ѝ пръскаше всички пари по сестра си.
В продължение на няколко дни тя изобщо не говореше с него, въпреки че той се стараеше всячески. Даже сам сготви вечерята. А Кристина се държеше подозрително кротко, занимавайки се с детето.
Но тази идилия се оказа измамна и скоро Ирина осъзна, че тактиката ѝ на бездействие е била грешка.
Една сутрин ѝ позвъниха от банката, за да напомнят, че след седмица е крайният срок за плащане по кредита, иначе ще начислят лихви. Оказа се, че на нейно име е изтеглен бърз заем. Тя започна да звъни на съпруга си, но той не си вдигаше телефона. Жената едва дочака края на работния ден, отиде в офиса на банката, където ѝ обясниха, че заявката е подадена онлайн, от телефон. Показаха ѝ документите — наистина, всичките ѝ паспортни данни съвпадаха.
Вкъщи се върна в ужасно състояние.
— О, Иришка, здравей! Защо си такава намръщена?
— Разбираш ли, някакви измамници са изтеглили заем на мое име, сто хиляди. Причем бърз кредит. Ако не го върнем навреме, ще трябва да плащаме огромни лихви. А откъде да вземем средства? Ти си похарчил всичко за сестра си, а моята заплата отиде за храна и сметки — изхлипа жената още във входа.
— Спокойно, аз… Това не са измамници.
— Какво?
— Аз взех кредита на твое име. Разбираш ли, исках да се отърва от Кристина. Виждам, че започнахме да се караме заради нея. А аз те обичам и искам да си живеем мирно. Та за да не се ядосваш, взех кредит, наех ѝ апартамент и ѝ дадох пари за първо време, за да се махне.
— Умът ли ти липсва? Очакваше да се зарадвам ли? — изръмжа Ирина като хищник. Тя беше бесно разгневена.
— Ама какво? На мен банката не ми одобри, а на теб без проблем. Имаха ми паспортните данни, копията също. Ще получа заплатата си, всичко ще върна. Какво значение има?
— Как какво? Заради твоята сестрица ние останахме без нищо! Трябва да живеем на кредит, докато тази нехранимайка си търси мъже?
Сергей беше шокиран от гнева на жена си. Разбра, че е направил огромна глупост. Дори осъзна, че сестра му Кристина му е подсказала как да тегли кредита.
Ирина, под заплаха от развод, го принуди да се обади на сестра си и ясно да ѝ каже, че повече не бива да разчита на тяхната помощ. След месец стана ясно, че от Кристина няма да излезе никаква моделка, навсякъде ѝ отказваха. А да наема апартамент в Москва беше прекалено скъпо за нея. Наложи ѝ се да се върне при майка си.
Сергей и Ирина върнаха кредита, но оттогава жената не му се доверява напълно.
