— Майка ти е просто непоносима! Работя на две места и нямам никакво задължение да се занимавам и със зимнини?!
Сергей не очакваше такава реакции от жена си. На него му се искаше и на Олга да нарежда, и на майка си да угоди.
А напред го очакваше не особено радостна перспектива – да се върне пак в едностайния апартамент на майка си.
Темата със зимнините винаги беше болна за Олга. Неговата свекърва, Тамара Василиевна, беше дълбоко обидена, че трудът ѝ отива на вятъра. Толкова усилия вложени в вилата!
Цяло лято – или се разправяше с разсад, или поливаше, или плевеше, или прибавяше тор, или подготвяше ямата за компост.
Тамара Васильевна ходеше на своя участък всеки уикенд, а през отпуска си направо живееше там, защото никой не ѝ помагаше с градината.
Колко пъти е молила сина си да отиде? Или невестата си?
Олга искрено не разбираше забележките на свекърва си. Защо трябваше против волята си да ходи на вилата, да се бъхти на чуждите лехи през заслужените си почивни дни?
Ако на Тамара Васильевна ѝ се иска да си съсипва здравето – моля! На Олга обаче не ѝ беше до зимнини.
Тя се трепеше като кон на две работи, за да може колкото се може по-бързо да изплатят кредита за купената кола за мъжа ѝ.
Работата беше тежка – сутрин Олга работеше като готвачка в заводска столова, местеше огромни тенджери, чистеше картофи с кофи.
Следобед тя тичаше до детската градина за дъщеря си Соня. После трябваше да заведе детето на логопед, защото момичето не изговаряше буквата „р“.
А вечерите Олга миеше чинии в ресторант близо до вкъщи.
На ръцете ѝ, заради алергия към препаратите, беше избила силна екзема.
Жената, след като изтощително работеше в ресторанта и столовата, се връщаше късно вечер и започваше „втората смяна“ – готвеше за семейството, чистеше апартамента, пере и глади рокличките на Сонечка.
След половин година от този луд ритъм Олга отслабна с десет килограма и започна да прилича на клета клечка.
Роднините и съседите престанаха да я разпознават. А ако все пак я разпознаеха, мислеха, че Олга е сериозно болна.
Колко пъти зад гърба ѝ чуваше унизителните думи:
— Навярно някаква болест я изяжда! Я я виж, колко е изпосталяла, съвсем е станала прозрачна! Жалко, нали е още толкова млада… О, Боже…Сергей, съпругът на Олга, работеше като обикновен електротехник във фабрика, не се стремеше към големи успехи и получаваше съвсем малко.
В негови ръце беше отговорността за съпругата и дъщерята, но Сергей отказваше да я носи достойно.
Мъжът имаше възможност да припечелва допълнително – услугите на електротехник винаги се търсят, но Сергей упорито отхвърляше всякакъв допълнителен доход.
Докато колегите му ходеха на частни обекти, на него му бе лениво дори да си помисли за подобно нещо. Без угризения се прибираше вкъщи и прекарваше цялата вечер на дивана пред телевизора.
Футболът, бирата в петък и мързеливата почивка винаги бяха част от живота му.
Олга Сергей не жалеше. Той твърдо вярваше, че жените са издръжливи същества и ще понесат всичко.
Дори когато Олга боледуваше, тя го правеше по друг начин: ако той, със 37 градуса температура, се залежаваше в леглото и обмисляше завещанието си, Олга, пийвайки температура-понижаващо лекарство и сваляйки температурата си до 38, хукваше на работа.
***
Тамара Василевна не забелязваше как Олга носи цялата тежест на семейството и постоянно упрекваше снаха си.
Тя не обичаше Олга, смяташе, че тя само дърпа любимият й син надолу.
Често водеше с Сергей „възпитателни разговори“:
— Ах, синко, твоята Олга изобщо не те обича – изказваше се тя строго.
— Как реши това, мамо?
— Как ли? Една обичаща жена винаги се опитва да угоди на мъжа си, а тая знае, че обичаш кисели домати, но не прави домашни консерви.
Аз ви нося по две кофи домати всеки летен месец! Къде изчезват доматите? Лентяйка е тая, няма две ръце!
Първоначално Сергей махваше с ръка на думите на майка си, но после се замисли: а дали не е права? Защо Олга не скача наоколо, за да му служи, и дори не уважава труда на майка му?
— Нека само да се прибере, аз ще поговоря сериозно с нея – изсъска Сергей.
В скандалите между съпругата и майка му Сергей винаги бе на страната на родителката си. Той обичаше и уважаваше майка си, Тамара Василевна го бе отгледала сама, затова мъжът неизменно я защитаваше.
Той знаеше, че съпругата му има мек характер, което често използваше.Когато вечерта Оля се прибра от втората работа, мъжът ѝ я посрещна още от вратата с укоряващи думи.
— Оля, защо си обидила майка? Горката жена се старае за нас, носи пресни домати от вилата. Иска да ти угоди. А ти? Дори те мързи да затвориш няколко буркана!
— Сергей, какви домати? Имаш ли изобщо съвест? Работя почти без почивка и то само защото ти искаш нова кола.
— Какво общо има колата ми? — възмути се Сергей. — Едно време жените работеха на полето, раждаха деца и се занимаваха с консерви! А ти си станала пълна лентяйка!
Оля реши да не се кара с мъжа си. Тя мълчаливо свали връхната си дреха и се отправи към банята.
Но когато ситуацията се повтори няколко пъти и упреците на мъжа ѝ станаха нетърпими, Оля също изказа своите претенции.
— Майка ти е просто непоносима! Аз се изморявам от двете си работи и не съм длъжна да се занимавам и с консерви! Ако не ти харесвам като съпруга и домакиня, върви при майка си!
Сергей не очакваше такъв изблик от жена си. Той искаше и да командва Оля, и да угоди на майка си.
Но пред него изникна не особено приятна перспектива — да се върне в едностайния апартамент на майка си.
Гордостта му обаче надделя: със събран куфар в ръка той отиде при майка си.
— Мамо, напуснах тази узурпаторка! — каза той, щом прекрачи прага на квартирата на свекървата.
— Ох, синко, дали всичко това е за добро? Какво пак се случи? — попита тревожно тя.
— Жена ми съвсем се е разглезила, не признава авторитета ми. Помолих я да затвори консерви, а тя, като някаква Медуза Горгона, ме нападна. Наложи се да се оттегля.
Оля всъщност съвсем не искаше мъжът ѝ да си тръгва. Надяваше се поне веднъж да признае грешките си и просто да я пожали.
Най-тежко ѝ беше, че дъщеричката им много тъгуваше за баща си и непрекъснато питаше:
— Къде е татко?
— На работа е, — отвръщаше Оля.
А самата тя едва се сдържаше да не заплаче.
Тамара Василевна също никога не е мислила, че нещата ще стигнат толкова далеч. Тя съвсем не желаеше развод за обичния си син.Исках само да сложа на място снаха си, да постигна, че любимият ми Сережка трябва да бъде главата на семейството.
Екскурзии за семейна почивка.
Но и синът ми не можеше да се върне обратно, апартаментът беше останал на Олга от баба ѝ и Сергей нямаше претенции към него.
След няколко месеца свекървата силно съжали за това, че беше започнала този гювеч с тези домати.
Олга, уморена от непрекъснато недоволния си съпруг, осъзнавайки всички удоволствия от живота без него, подаде молба за развод.
Сергей получи призовка да се яви в съда. Двойката имаше малка дъщеря Соня, затова разводът трябваше да се решава по съдебен път.
Тамара Василиевна беше възмутена, че Сергей започна много да пие. То той тежко преживяваше раздялата с любимата си съпруга, прибираше се късно и почти не стоеше на краката си.
В добре поддържания апартамент на свекървата започнаха да идват приятели на сина ѝ, които изглеждаха далеч от изискания начин на живот. Навсякъде беше разхвърляно.
Тамара Василиевна започна да се кара на сина си, настояваше да не кани когото не трябва. А Сергей обвиняваше майка си за всичко.
— Мамо, защо тогава се заяде с Олга и тези твои домати? Да, тя не правеше консерви, но ме обичаше. А сега как ще живея без нея и без дъщеря ми?
— Сине, просто исках най-доброто за теб – опитваше се да се оправдае тя.
— Да, най-доброто! Олга след няколко месеца ще намери друг, а аз със заплатата ми на електротехник ще остана сам завинаги!
Тамара Василиевна разбра, че е направила голяма грешка. Но да признае своята глупост беше много трудно. Гордостта ѝ не ѝ позволяваше. Тя отиде при съседката на чай и разказа историята си.
— Василиевна, — възмути се съседката, — защо се заяждаш с младите? Твоят Сергей е вече почти на четиридесет години, откъде ще намери нова жена?
Нека се върне при Олга и дъщеря си. А ти не се меси в техния живот. Или ти никога не си била снаха?
Свекървата се почувства ужасно засрамена от непремерената си постъпка. Тя си спомни как самата тя беше млада и получаваше упреци от свекърва си. Жената реши, че иска да поправи всичко.
Вечерта след работа тя отиде при Олга, за да поиска прошка.
Олга, виждайки в шпионката свекърва си, не искаше да отвори. Но Тамара натискаше звънеца без да спира.
Накрая снахата отвори, за да не привлича вниманието на съседите.
— Какво искате от мен? – попита раздразнено тя.— Олечка, прости ми, — каза с виновен тон свекървата. — Не трябваше да се намесвам във вашето семейство с моите правила. Не искам да се разделяте със Сережа, той много те обича.
— Не знам, Тамара Василиевна, дали ще мога да простя. Вие разбихте нашето семейство!
Седмица по-късно Оля и Сергей промениха решението си и не се разведоха. Сергей също поиска прошка от съпругата си. Купи ѝ огромен букет от любимите ѝ лилии и подари малко златно пръстенче с циркони.
Тамара Василиевна изтегли спестявания от книжката си и ги даде на сина си, за да отведе семейството си на море. Оля успя да си почине за първи път от дълго време.
Те се возеха с катер, ходеха на екскурзии, наслаждаваха се на морския въздух. Сонечка за първи път посети аквапарк и гледа шоу с делфини.
Като видя щастливото лице на дъщеря си, Оля прости на съпруга си. Сергей най-накрая разбра, че трябва да печели повече пари и да радва семейството си.
След като се върнаха от Геленджик, всичко започна да се подобрява. Оля напусна втората си работа и започна да прекарва повече време с детето и съпруга си.
С всяка заплата се глезеше: купуваше си красива дрехи, посещаваше салон за красота и изглеждаше все по-добре.
Всички около нея ѝ правеха комплименти, а съседките я поглеждаха със завист.
Тамара Василиевна продаде вилата си, а със спечелените пари Сергей отвори малък бизнес за ремонти. Той започна да изкарва много повече.
Заемът за колата беше изплатен доста бързо, а те започнаха да мислят за покупка на извънградска къща.
— Само домати няма да засаждаме там, — каза Сергей. — Ще си купуваме от пазара, ако трябва. Не искам да си разваляш красивия маникюр.
Оля сияеше от щастие, съпругът ѝ най-накрая я оценяваше.
Неотдавна Тамара Василиевна научи една чудесна новина — тя ще стане баба за втори път.
Оля и Сергей очакват втора дъщеричка, която решиха да нарекат Тамара в чест на бабата.
Автор: Екатерина Коваленко
