– Да, стига ми всичко това! Събирай си нещата!
– Как да ги събирам? А къде да отида?
– Все ми е едно! – отсече Андрeй строго. – И багажа си събери, и детските неща! Не искам повече да ви виждам! Започвам нов живот! Щастлив!
– Галя, а ако не се съглася, ще оставиш децата в градината? – попита яростно Марина Сергеева.
– Мамо, моля те, недей – помоли се Галя, – сама знаеш какво е положението.
– Знам аз всичките ти положения – измърмори жената, – намери си някой пропаднал и сега си се залепила за него като клещи!
Галя мълчеше на телефона. Тя отчаяно се нуждаеше майка ѝ да вземе близнаците от детската градина, затова предпочете да си спести споровете.
– Ще ги взема, ще ги нахраня, ще ги сложа да спят. Но при теб няма да ги водя – каза жената. – На твоя Андрей не му вярвам.
– Благодаря ти, мамо! – издиша с облекчение Галя. – Веднага след дежурството ще дойда при теб.
– Е, поне не при онзи да ходиш – измърмори Марина Сергеева, преди да затвори.
– Златен човек си ти, Галя – отбеляза Оля. – Ако не беше ти, щяхме да сме загубени!
– Нищо нямаше да ви стане – смутено отвърна Галя.
– Така – Оля възвърна сериозния си тон. – Поставяме те на нощна смяна, както е редно, а Иван Михайлович ще ти доплати от джоба си за замяната. Всичко е уредено!
– Благодаря – промълви Галя, сякаш се извиняваше. – Просто парите са много нужни.
– Амии, да – отговори Оля. – Знаеш ли, ще поискам и премия за теб! Като за отличничка и активистка!
– Добре – Галя съвсем се смути. – Ще сляза в кафенето, ще хапна нещо и ще се заема с работа.
***
През нощта в хирургията обикновено е спокойно. Затова Галя с удоволствие оставаше на нощни смени. Не заради любовта към професията, а заради простите пари.
Разбира се, когато избра хирургията в медицинския, тя си мечтаеше да бъде велик лекар, спасяващ животи. И в бъдеще може би щеше да стане така.
Но за момента, само след завършване на стажа си, ѝ поверяваха дреболии. В най-добрия случай, тя асистираше на някой от опитните си колеги.
Именно те не обичаха да прекарват нощите в отделението. Диванът в ординаторската беше неудобен, а у дома нерядко възникваха неприятни въпроси от половинките им. По-лесно беше да доплатят на Галя.
***
Колкото и да се стараеше, Галя не успя да вземе близнаците от майка си преди тя да ги заведе в градината. Чакаше я на стълбищната площадка.
– Галя, може би по-добре направо да ги преместиш при мен? А? – гласът на Марина Сергеева капеше от сарказъм. – Ще ги прехвърлим в градината до двора, после и в училището зад ъгъла ще тръгнат! Не съм вече толкова млада, че да обикалям целия град!
– Благодаря ти, мамо! – Галя пропускаше мърморенето на майка си покрай ушите.
Такъв бе характерът ѝ – въпреки хапливия език, никога не отказваше помощ.
– Прибирай се вкъщи – кимна Марина Сергеева. – И обясни на Андрей, че е баща и съпруг, а не мебел със… допълнения!Галя се усмихна.
Майка ѝ всеки път измисляше някое ново определение за мъжа на Галя.
И днешното – поне беше прилично.
***
Апартаментът беше мръсен и миришеше на загоряло. От хола се чуваше звукът на телевизора, съпроводен от хъркането на съпруга ѝ.
Галя издаде тъжен смях.
Две дежурства поред, после трябва да се захване с чистенето, да звънне на майка си, за да я помоли отново да вземе децата, защото вечерта Галя има нощна смяна.
— Андрей! – наведе се над него тя. – Събуди се!
— А? Какво? – той едва си отвори очите. – О, какво красиво госпожо е дошло при нас! А вие коя сте? Не ви познавам!
— Има ли поне малко съвест у теб? – попита Галя, навеждайки се над съпруга си.
— Колкото искаш! Искаш ли да ти дам малко? – той се надигна от дивана и потърка сънения си вид. – Замина за работа като с език облизана! Аз отидох в девет вечерта за децата в градината, а баба им ги била взела! А вкъщи – нито наготвено, нито почистено! Опитах се да сваря пелмени, но… ето ти, тенджерата е в мивката!
— Андрей, ама ти да не си загубил ума си? – погледът на Галя започна да се запалва. – Виждаш, че съм на работа, можеше и сам да поизчистиш! А за пелмените… та ти цял ден висиш в интернет, можеше поне да видиш как се варят!
Дете на пет години би се справило с това! И като стана въпрос за децата – градината работи до шест вечерта, а ти се сети за тях чак в девет?
— Бях зает… – промърмори той, изправяйки се.
— С какво беше зает? Хайде, кажи ми, с какво? – Галя не крещеше, но тонът ѝ се повиши.
— Търсих работа, — изрече той с раздразнение.
— Намери ли? – попита Галя с повдигната вежда.
— Конюнктурата не е подходяща, специалисти от моя клас не ги оценяват. А и криза е, не си ли чула? – отвърна той и отиде към банята.
Галя го изпрати с тежък поглед:
— Специалист от висок клас не се вписал в конюнктурата заради кризата, — промърмори тя, събирайки боклуците от масичката, — или може би някой бяга от работа като дявол от тамян?
***
От една година Галя се върна на работа след майчинство, а Андрей веднага напусна своята.
— Работих за цялото семейство, искам малко да почина! – заяви той в оправдание. – Сега ще разгледам обявите, ще намеря оптималния вариант и ще започна работа!
Една година Галя слушаше всякакви извинения и оправдания. А фантазията на Андрей вървеше с пълна пара. Оправданията варираха от битови до транспортни:
— Час до там, час обратно, а кога ще живея?
— Ако през зимата засипе пътя със сняг, няма да мога дори да стигна!
— Един тоалет за петнадесет души! Ужас! Докато чакам ред, по-добре да ида под някой храст!…до мистичните:
— Шефът има лош поглед! Истински енергийни вампир!
— Това място е лошо! Говори се, че преди три века там е бил езически гробищен парк.
— Чувствам, че там ще ме излъжат! Със сигурност ти казвам! Лошо място!
А от всичко това Галя разбираше, че Андрей не само че не иска да работи, но и изобщо не смята да работи. И това я изумяваше още повече.
Когато се запознаха и започнаха да се виждат, той беше съвсем друг човек. Работлив, старателен, внимателен. А когато се ожениха – та още повече!
Галя тогава учеше медицина, а това отнема безумно много време. Андрей печелеше пари за вечери в кафенета и ресторанти, за чистачка.
А за първата годишнина от сватбата покани готвач у дома, за да подготви празничната вечеря. И това изобщо не беше евтино!
За близнаците Андрей се стараеше да купува най-доброто! Плащаше за детегледачка, когато Галя беше на практика, подготвяше се и полагаше изпити.
— Какво се случи с този човек? – питаше се тя. – Може би е прегорял?
Тя знаеше, че това се случва.
— Ще си почине, ще се презареди и ще стане както преди! – разсъждаваше тя.
Затова и търпеше. Затова и държеше на семейството. Но година? Година!
***
Вечерта Марина Сергеева взе внуците без да я молят:
— Ти си на нощна, по-спокойна съм, ако момчетата са при мен, вместо с баща им. И веднага сутринта при завръщане отиди да се наспиш, аз сама ще ги заведа!
Галя не знаеше как да благодари на майка си. През деня изобщо не успя да си почине, а нощното дежурство, дори и да няма извънредни случаи, също не можеше да се нарече почивка.
Бъркотия в апартамента нямаше, но без изненади не мина.
Сладкият аромат на парфюми и алкохол Галя усети още на стълбищната площадка.
— Е, да, от такава жена няма грях да залитне другаде — промърмори момичето, което лежеше… до Андрей. — Ако бях на нейно място, сама щях да му намеря някого нормален!
Пакетите изпаднаха от ръцете на Галя, а следващото, което помнеше, беше как изхвърля голото момиче на стълбищната площадка и затваря вратата с трясък.
— Какво си позволяваш? – викна Андрей. – Това е моя гостенка!
— Така ли се казва сега? – отвърна с вик Галя. — Имаш жена, деца, а ти каниш такива „гостенки“? Без никаква моралност?
— Каквито искам, такива каня! Това е моят дом! – Андрей се загърна в халата си.
— Андрей, как смееш? Ние сме семейство!
— Не искам никакво семейство! Омръзна ми и от теб, и от семейството, и от децата, и от твоята майка!
— А какво общо има майка ми тук? – изуми се Галя.— Само заради факта, че съществувам! На трийсет години съм, а какво видях в този живот? Отначало се скъсвах от работа, за да ви изхранвам всичките, после трябваше още да работя, за да се грижа за вас! А вие само искате и искате. Къде у вас се побира всичко това? Купи това, купи онова, а ето онова — две наведнъж!
— Вече година нищо не си купувал — отбеляза Галя.
— А преди това всичко беше за семейството! До последната стотинка! И къде е благодарността? Дори елементарна? А отвсякъде само чувам: трябва, длъжен си! А аз не искам да съм длъжен, не искам да съм задължен! И семейство не искам!
— А какво всъщност искаш? — попита Галя с безжизнен глас.
— Искам да върна младостта си, която похабих за вас! Най-забавното време премина покрай мен! Искам да ходя по вилите, да отивам на походи, да се забавлявам по клубове, с момичета… да се веселим! Искам да живея весело и щастливо!
— А нас какво, на боклука? — попита Галя с презрение. — Поигра в „баща на семейството“ и толкова?
— Да, стига ми всичко това! Събирай си нещата!
— Как да ги събера? А къде да отида?
— Все ми е едно! — отвърна рязко Андрей. — И твойте, и детските неща взимай! Повече не искам да ви виждам! Започвам нов живот! Щастлив живот!
За три часа Галя свърши всичко. Макар че имаше доста багаж, съпругът ѝ даде всички чанти и торби, които намери вкъщи:
— Всичко да вземеш веднага! Никакви „ще мина пак да взема”!
***
— Сама ще се отпишеш там, и децата също, — отсече Марина Сергеева. — И не смей да подаваш за издръжка!
— Мамо, но по закон трябва, — проговори Галя.
— Напиши отказ. Аз такива хитреци ги знам. Ще си пропилеят живота, ще съсипят здравето си, а после ще пълзят при децата за издръжка. На него не му трябва? На нас също не ни трябва!
— Мамо, а как ще оцелеем ние? — попита Галя.
— Справяме се сами, с Божия помощ! Най-важното е, че се избавихме от този заледен манекен.
Марина Сергеева подреждаше багажа на внуците, докато Галя седеше безучастно, плувнала в апатия.
— Галя, аз реших, — приближи се Марина Сергеева към дъщеря си, — имаш хубава работа и ще стигнеш висини. Сигурна съм в това. Докато момчетата се нуждаят от грижа и подкрепа, ще живеем заедно.
— Мамо, ще наема апартамент, — промълви Галя.
— Свали си гащите и се разходи да си проветриш мозъка! — рязко я скастри Марина Сергеева. — Ще живеем заедно! А когато изляза в пенсия, ще се преселя в къщата на село, за да не ти преча. Къщата за мен, за теб и момчетата — вилата. Отличен вариант.
— Мамо, благодаря ти! — разплака се Галя.
— Ще ми благодариш, като оправиш къщата и двора. Там и с лопатата, и с греблото ще си кажеш „благодаря“. А сега не губи време. Постели леглата за момчетата, а аз ще отида да ги взема от детската градина.
***
Четвърт век излетя като миг, а всъщност – една цяла вечност.
Галя се превърна в Галина Петровна – водещ хирург в болница №7, близнаците се ожениха и живееха отделно.
Марина Сергеева живееше във вилата и със същото ворчане посрещаше дъщеря си, внуците и правнуците.А никой нямаше да научи за Андрей, ако не беше случайността.
***
— Галина Петровна, — посрещна я сестрата във фоайето на болницата, — спешен случай докарват!
— През нощта? – изненада се Галина Петровна.
Още от младостта си тя обичаше нощните дежурства. Никога не избягваше работа и беше призната за много способен специалист.
— Имаме класически „герой на чакането“! – възкликна сестрата.
Така в болничния жаргон наричаха някои пациенти, които отказват да дойдат веднага, мислейки, че ще им мине от само себе си.
— И какво е положението? – попита Галина Петровна, като се насочи бързо към операционната.
— Апендисит! Героят изчакал, докато се спука!
— Пригответе, — каза рязко Галина Петровна.
Докараха именно Андрей. В съзнание.
— Галя! Това си ти! Галочка! Спаси ме, за Бога! Имам деца! Дъщерички! Заради тях ме спаси! Те още са малки! Без мен ще им е трудно!
— Андрей? – изненада се Галина Петровна, но не пропусна да хвърли бодлива забележка към бившия си съпруг. – А какво, не се сети ли колко ни беше трудно с момчетата, когато ни изхвърли на улицата? Мислех, че ще имаш поне капка съвест и ще плащаш издръжка сам!
— Галочка, мила, спаси ме! Умирам!
Галина Петровна го погледна хладно и после каза на подчинените си:
— Занесете го във втора операционна, веднага ще дойда.
Операцията мина успешно и друго не можеше да се очаква.
Въпреки това…
— Галочка, благодаря ти, че ме спаси! – каза Андрей с благодарност, когато Галина дойде при него на преглед. – Помислих си, че ще ме заколиш на операционната маса. А после ще кажеш, че е някаква случайност. Или усложнения.
— Андрюша, не искам да те разочаровам, но заради теб няма да си развалям репутацията. Може и да се обиждаш, но те режех като обикновено парче месо. Престана да бъдеш човек за мен, когато ни изгони от дома ни. А съдбата на едно парче месо изобщо не ме вълнува.
Тя излезе от стаята и се насочи към отдел „Кадри“, за да напише молбата си за пенсиониране. Време беше. Освен това беше казала всичко, което я бе измъчвало цели двадесет и пет години.
Парче месо
Съавтор: Захаренко Виталий
