Преди няколко месеца в семейството на Николай се случи беда. Карина един ден звънна на съпруга си разплакана и го помоли:
— Кольо, ела, моля те, да ме вземеш. Помоли се да те пуснат от работа. Имаме огромни, просто гигантски проблеми!
— Какво се е случило, скъпа? — притесни се Николай. — Обясни ми с две думи!
— Това не е разговор за телефон, Кольо. Моля те, ела!
С тъщата на Николай положението беше зле — Светлана Сергеева за него беше въплъщение на всичко най-лошо.
Тя постоянно се бъркаше в делата на зетя, настройваше дъщеря си срещу него, говореше зад гърба му разни гадости:
— Карина, ти си ми такава умница, такава красавица! А се забърка с този…
— Честно казано, Николай ми напомня на един известен литературен герой от романа на Виктор Юго. Знаеш го, онзи звънар от „Парижката Света Богородица“!
— Мамо, спри, — обръщаше очи Карина, — само това остава, Кольо да чуе. Защо ми е излишен скандал?
— Мамо, не разбирам защо имаш такова лошо мнение за него? Той наистина е прекрасен, а белезите му изобщо не го загрозяват.
— Самата ти знаеш, че като дете Колю беше нахапан от куче! Аз го обичам не за външния му вид, той има толкова много добри качества!
Но Светлана Сергеева не беше впечатлена от зетя. Какво толкова има в него? Да, обича дъщеря ѝ, не я обижда — това са всички плюсове!
Николай се отнасяше към тъщата с хлад и пълна липса на уважение, не така, както ѝ се искаше:
— Ти, Кольо, трябва да ми благодариш, — почти на всяка среща се усмихваше с ехидна усмивка Светлана Сергеева, — аз ти родих такава прекрасна съпруга!
— Заради това трябва поне билет за някакъв круиз да ми купиш! Между другото, лятото наближава, а аз не съм ходила на почивка от пет години.
— Това е, защото вие, Светлана Сергеева, не работите от пет години! Откакто напуснахте, само седите на гърба на Карина.
— Защо ви е билет? И така си живеете добре на наш гръб с Карина.— Какво се е случило, скъпа? – обезпокоено попита Николай. – Обясни ми с две думи!
— Не е за телефон, Коля. Моля те, ела веднага!
Николай излезе от работа с бързината на вятъра и се запъти към жена си. Карина се качи в колата и отново избухна в плач:
— На мама ѝ взимат апартамента!
— Как така? Кой го прави?
— Все още не знам много. Трябва да отидем при нея. Тя се обади, обясни всичко доста объркано, каза само, че някакви хора разбиват вратата и крещят, че те вече са собствениците на апартамента.
Истината, която Николай и Карина откриха, беше ужасяваща: оказа се, че преди половин година Светлана Сергеева е взела заем от частно лице под залог на апартамента си — огромна сума, точно 4 милиона.
Точно колкото струва имотът.
Къде е похарчила свекървата парите, Николай първоначално не успя да разбере — трябваше да прокопае през цял куп объркани обяснения и почти два часа да изтръгва истината от Светлана Сергеева.
— В интернет ми изскочи реклама — през сълзи обясняваше тя. — Беше написано: „Ще ви научим да печелите, осигуряваме пасивен доход за цял живот.“
И аз кликнах! Там трябваше да оставиш телефонния си номер, оставих го. Мениджърът ми се обади…
В началото инвестирах 100 хиляди, след това 300, след това още 150. Всичките ми спестявания изчезнаха…
Мениджърът ми звънеше постоянно, показваше, обясняваше, говореше ми как да търгувам с тези акции. А аз нищо не разбирам!
Слушах го, а после специалистът ме посъветва да увелича вноската си. За да получа големи пари наведнъж! Ето така вложих 4 милиона.
След три месеца трябваше да взема 9. Представяш ли си, Каринче, каква печалба?
Карина, пребледняла от ужас, седеше на стола срещу майка си и мълчаливо я слушаше.
Светлана Сергеева продължи:
— Затова… Първо отидох в банката, но там ми отказаха. После една съседка спомена, че в града имало човек, който дава заеми.
Дълго го търсих, а мениджърът постоянно ме подканяше, казваше, че времето е ограничено и трябва да увелича депозита колкото се може по-скоро.
И така, подписах договорите, получих парите и ги изпратих на сметките, които мениджърът ми даде.Четири месеца минаха, а на сметката ми там почти десет милиона, но не мога да ги изтегля! Мениджърът изчезна, не мога да се свържа с него.
А вчера… А вчера не успях да вляза в личния си профил, блокираха ме!
Карина едва не загуби съзнание. Николай запази хладнокръвие.
— Светлана Сергеевна, не можа ли поне да се посъветваш с нас? Наистина ли не ти е било ясно, че те измамиха?
Няма такава система, която да утрои депозита ти за само три месеца!
Наистина ли не разбра накъде се забъркваш? И защо трябваше да залагаш апартамента?
— Исках да спечеля пари, — разплака се Светлана Сергеевна, — мислех, че ще си върна всичко! Исках да живея безгрижно, без да си отказвам нищо.
Наистина ли не го заслужавам? Мечтая да видя света, да отида в чужбина. Това престъпление ли е?
***
Апартаментът не успяха да спасят. Подадоха дело, но го загубиха — кредиторът имаше достатъчно контакти на високо ниво.
Карина помоли съпруга си да вземат майка й при тях в апартамента:
— Кольо, къде да отиде? Разбирам, че не се разбирате с мама… Ще ти е тежко, но те моля, само малко потърпи!
На Николай не му остана друг избор, затова позволи на тъща си да се нанесе в ергенската му гарсониера.
С появата на третия обитател обстановката в апартамента рязко се влоши — Светлана Сергеевна се провъзгласи за домакиня и започна да дава инструкции на зетя как да живее:
— Събирай си чорапите, не ги разхвърляй из стаята, — веднъж каза Светлана Сергеевна на Николай, — според теб моята дъщеря трябва ли постоянно да ти разчиства бъркотията?
— Оставил съм ги до леглото, Светлана Сергеевна. И изобщо, какво сте търсили в нашата спалня?
— Наложи се, затова влязох, — отвърна тъщата без капка смущение, — какво, нямам ли право да се разхождам из апартамента? Където искам, там надничам.
Между другото, подредих хладилника и изхвърлих всичкото ти пи.во! Чу ли? Сложих бутилките в торба и ги изхвърлих в контейнера! След 15 минути вече някой ги беше прибрал.
Не ми харесва миризмата, повече в апартамента няма да пиеш, нито ще пушиш!
Освен че редовно мърмореше за вредните навици, Светлана Сергеевна се опитваше и да „мотивира“ зетя.Всеки ден тъщата казваше на Николай:
— Провал! Защо моята дъщеря те избра? Да беше поне някой олигарх, а не такъв. Моята Карина заслужава най-доброто, а с теб е принудена да работи, за да осигури на себе си достоен живот!
***
След като Светлана Сергеева се премести в апартамента на дъщеря си и зет си, се разкриха и други нейни прегрешения – оказа се, че жената е успяла да се задлъжнее на всички свои далечни и близки роднини.
Самата Светлана Сергеева нямаше с какво да върне дълговете си и изобщо не мислеше да си намери работа, затова Карина се срамуваше от името на майка си.
На Николай това никак не му харесваше, и съпрузите започнаха да се карат:
— Карина, изхарчи всички наши спестявания за майка си! Не разбирам откъде идват тези дългове на Светлана Сергеева?
— Коля, вероятно са от времето, когато е опитвала да изкара някакви пари. Не мога, разбираш ли, да пренебрегна бедите на мама!
Роднините така или иначе няма да ни оставят на спокойствие, докато не си получат парите обратно. Не е ли по-просто да изплатим всички дългове и да си живеем нормално?
— А каква е гаранцията, че майка ти няма пак да се замеси в нещо? Аз, например, никакво доверие нямам на Светлана Сергеева.
Тя явно е без капка разум в главата! Не мисли какво прави. Защо не си намери работа? Остават ѝ осем години до пенсия!
— Мама не се чувства добре, — отвръщаше Карина, — Коля, никога не съм си помисляла, че можеш да бъдеш толкова безсърдечен! Ти чудесно знаеш колко тежко мама преживява загубата на апартамента си.
И аз се чудех как да ѝ помогна, и, ако трябва да съм честна, още не съм намерила решение. Единственият вариант беше ипотека.
Карина започна методично да убеждава съпруга си да купят апартамент за майка ѝ.
Николай категорично отказа – той нямаше никакво намерение да отделя през следващите години половината от доходите си за банка:
— Карина, остави ме на мира! Ако искаш, вземи ипотеката на твое име и си плащай сама за този апартамент!
Майка ти разпилява имоти наляво и надясно! Един апартамент вече загуби, после и този някъде ще заложи!
Да не би да трябва трети апартамент да ѝ купувам? Това дори не се обсъжда, няма да влизам в дългове заради нея!
— Коля, ти прекрасно знаеш, че аз няма да получа одобрение за ипотека. Заплатата ми е ниска! Поне официалната ѝ част. Нима наистина не ти е жал за мама?
— Защо трябва изобщо да ми е жал? Аз ли я накарах да се забърка в тези съмнителни схеми? Аз ли я принудих да подари или заложи апартамента си на някого?Карин, не ми се сърди, но и аз си имам достатъчно проблеми! И без това направих компромис за теб, изтупах всичко, което бях спестил за три години.
С твоите пари изплати дълговете на майка си! Моля те, не започвай пак този разговор, няма никакъв смисъл. Никакъв кредит за жилище няма да има!
— Тогава ще се разведа! — отсече Карина. — И ще те съдя, ще делим общото имущество.
— Какво имущество? Вземи си колата, когато я оправиш, няма да претендирам за нея. Щом сме стигнали дотук, може би си права — трябва да се разведем.
Напоследък просто не те познавам! Сякаш си полудяла. Светлана Сергеевна те настройва срещу мен, а ти ѝ се хващаш!
В скандала се намеси и Светлана Сергеевна:
— Чуй ме, зетко, не разбирам защо отказваш? Ти си мъжът в семейството, на теб лежат големите разходи.
Да, не отричам, по собствена глупост изгубих единствения си дом. И какво, сега до края на живота си ще слушам упреци за това?
Не ти искам двустайно жилище, съгласна съм и на малка гарсониера. Какво толкова е да плащаш? Няколко години ще пестиш и пак ще живееш, както си искаш! Хайде, Кольо, още утре тръгваме до банката да разберем как стоят нещата!
Същата вечер Карина и майка ѝ се изнесоха. Николай заповяда на жена си да събере нещата си и да напусне предбрачния му апартамент:
— Май направо сте се побъркали — ядосано мърмореше той. — Апартамент искат! И дори услуга ми правят, защото били съгласни на гарсониера! Няма да стане!
По-добре да се разведа и да започна да живея като човек! За какво ми е такъв хомот на врата? Хайде, събирайте си багажа, аз дори такси ви извиках!
Карина подаде молба за развод, а Николай нямаше нищо против.
Карина потърси адвокат, за да придобие част от жилището на Николай, но ѝ обясниха, че при развод предбрачната собственост не подлежи на подялба.
Николай все още изпитваше чувства към съпругата си, но не желаеше да се връща при нея.
Той отлично разбираше, че Светлана Сергеевна отсега нататък винаги ще бъде третият човек в живота им.
