Юрий от малък смяташе себе си за предател. Първо предаваше баща си, като постоянно докладваше на майка си за неговите похождения. Колкото и да молеше Анатолий Василиевич сина си да не разказва излишни неща, момчето все пак се изпускаше и в семейството избухваше скандал.
– Видял си с лелката, видял си, ама защо трябва на майка си да казваш? – вайкаше се бащата. – Предател си ти, Юрка!
В същото време Юра ужасно се страхуваше, че майка му ще изгони бащата от дома. Макар че тя не изглеждаше особено строга, все пак беше страшно. Обикновено след няколко дни обидени физиономии съпрузите се сдобряваха. Едва тогава Юра успокояваше душата си.
Той обичаше баща си, въпреки че за Анатолий в селото се говореше какво ли не. Бабата Агафия дори веднъж се изпусна, че баща му бил лежал в затвора. Значи, истински бандит! Юра не ѝ повярва, но вечер често си мислеше за това. Не се осмеляваше да пита родителите си. Просто мислеше и толкова.
По-късно в селото се появи един симпатичен мъж с хубава кола. Дойде направо пред тяхната къща. Дълго обикаляше около резбованата ограда, надничаше във двора, замислено притваряйки очи, а после рязко се отправи към портата.
Юра в този момент си играеше в двора. Хукна при майка си. Тя бързо изтича на верандата. В ръцете си държеше черпак с вода, който, щом видя мъжа, изпусна върху боядисаните дъски.
– Здравей, Елевира – каза мъжът, застанал насред двора. – Ще ме пуснеш ли?
Майката объркано кимна. Съобразителният Юра забеляза, че тя леко се усмихваше в ъгличките на устните си. Непознатият влезе в къщата.
Вечерта се върна Анатолий. От разговора на възрастните Юра разбра, че баща му наистина е лежал в затвора.
Мъжът с хубавата кола се казваше Алексей. Той бил роден и известно време живял в съседното село. С Елевира се запознали в детски лагер. Първо били просто приятели, а после се влюбили.
Когато младежът станал на петнадесет, семейството му решило да се премести да живее в града. Алексей се натъжил. Не искал да остави Елевира.
В крайна сметка прекарвал всички ваканции при баба си. Ставял рано и карал колелото си до съседното село. При нея.
Около хулигана Толик се въртяха момичета на тълпи, но се случило така, че той залитнал по Елевира. Опитал на училищния бал да я покани на танц – не отишла. Предложил ѝ разходка с мотоциклет – отказала. Чакала своя Алешка и с него обикаляла, а Толик оставал настрани.
Една лятна вечер, когато Алексей се прибирал, Анатолий с приятели го причакали на изхода на селото и го пребили.
– Да не съм те видял повече до Елевирка! – викнал Толик и изплюл върху асфалта. – Никакъв нещастник!
Момчетата смятали, че просто ще научат градския, но случката имала сериозни последици. Алексей, лежащ на края на пътя, бил намерен от овчар. Откарали го с линейка, а за Толик и приятелите му пристигнала милицията.
Елевира твърде късно разбрала за случилото се. Побързала към бабата на Алеша, но тя дори не искала да говори с нея. Само я обвинявала.
– Ти си виновна! Ти си причината! Шляеш се с разни негодници! – викала възрастната жена. – Заради теб Алеша ще остане инвалид. Махай се оттук!
Разплаканото момиче се затичало към дома си. Вали дъжд, а тя бяга метър по метър. Не усетила как стигнала до селото си, мокра паднала на леглото и плакала чак до вечерта. Тя много пъти пишеше на Альоша на градския му адрес, но отговор не получаваше. Вероятно, и той я счетеше за виновна в своята беда.
Минаха няколко години. Елвира завърши медицински колеж и се върна в родното село. След време там се появи и Анатолий.
Той се разкая за всичко. Повече в живота си този мъж нито веднъж не се реши да разрешава въпросите с юмруци. Отряза. Завинаги.
Многократно Анатолий молеше Елвира за прошка. Тя го изслуша мълчаливо, а после го помоли никога повече да не споменава тъжната история.
В медицинския пункт Анатолий не спря да ходи. Не губеше надежда, че един ден тази жена ще му прости и може би ще го заобича.
Бащата на Елвира се разболя. Анатолий ѝ помагаше колкото можеше – караше бъдещия си тъст по доктори, помагаше на семейството в домакинството, изпращаше и посрещаше Елвира от работа.
– Елка, ти можеш да го погледнеш по-внимателно – каза майка ѝ. – Алешка няма да се върне, а Толик, виж го… Промени се.
Елвира оставаше непоколебима, но след това… приятелките ѝ една след друга започнаха да се омъжват. И на нея ѝ се искаше семейство, деца. От Алексей нямаше вест и не се очакваше.
С Анатолий направиха сватба. Родил се Юрчо. Много съселяни осъдиха решенията на Елвира, но с времето свикнаха.
– Толкова съм щастлив – шепнеше мъжът на жена си на ухото. – Най-добрата жена на света е моята съпруга! Не мога да повярвам!
Ейфорията от победата на любовния фронт не продължи дълго. Анатолий бързо осъзна, че Елвира не се различава особено от другите жени. А и като цяло той не бе особено готов за семеен живот.
Младият мъж открито флиртуваше с други жени, за което Елвира научаваше от всезнаещите съседи. Не се притесняваше дори от собствения си син. После, разбира се, молеше детето да не казва на майка си, но Юра, заради възрастта си, не умееше да пази тайни.
Елвира реагираше сдържано на похожденията на съпруга си. Първия път я боли, а след това свикна. Най-важното беше, че тя не беше засегната, всичко у дома вървеше и той носеше заплатата си. Освен съжаление и безразличие, към законния си съпруг тя не изпитваше друго.
Алексей ѝ написа преди година. Елвира не повярва веднага, че писмото е от него. Петгодишният Юрчо тичаше из хола с дървеното си самолетче, а тя четеше писмото от някогашния си любим и плачеше.
Алексей разказваше в писмото как е живял през всичките тези години. След побоя той получил сериозни травми. Не можел да ходи заради увреждания на гръбнака. Увреждането на главата също било с възможни последствия.
Той не писал лично на Елвира и на нейните писма също не отговарял. Решил, че така е по-добре. Защо да съсипва живота на обичащото го момиче? Тя щеше да остане с него от чувство за вина и цял живот да страда с инвалид. По-добре било да я пусне на свобода.
Мъжът посветил много години, за да възстанови напълно здравето си. После учил, опитал да създаде семейство. Не се получило. Една вечер ръцете му сами потеглили към лист хартия.
Елвира му отговори. Завърза се красива кореспонденция. Всеки път, когато намираше писмо в пощенската кутия, младата жена сияеше от щастие. И ето, Алексей дойде. Дойде за нея и за сина ѝ.
Отново Юра стана предател, защото не остана с баща си. Впрочем, Анатолий дори не настоя. Той лесно се съгласи да пусне жена си при друг мъж.- Щом го обичаш, замини при него – каза мъжът ѝ. – Какъв съм аз, че да те държа насила? Още повече, че от самото начало грешката е в мен, затова с него не се получи.
На сбогуване те с Алексей дори си стиснаха ръцете.
Малкият Юра не искаше да заминава. Но после свикна. Животът в града му хареса много повече. Алексей го водеше на цирк, разрешаваше му да играе на автомати и го научи да кара кънки. За трети път Юра се почувства предател, когато искрено обикна своя втори баща и сестра си Лиза, която се роди няколко години по-късно.
На петнадесет години той изобщо не искаше да пътува при баща си на село, но Елвира и Алексей настояваха. Не е чужд човек, казваха те.
По това време Анатолий вече беше женен повторно. Новата му съпруга, Анфиса, имаше ужасен характер. Тя не понасяше Юра и винаги се стараеше да го нарани, но така, че съпругът ѝ да не забележи.
Анатолий нищо не осъзнаваше. С годините все повече предпочиташе да прекарва вечерите си с компанията на „зеления змей“, вместо със съпругата или сина си. Юра го вдигаше паднал до верандата, влачеше го до дома и през това време силно се чувстваше предател.
– Вие ме изоставихте с майка ти! Предатели! – крещеше Анатолий. – Може би изобщо не си ми син! Не знам колко дълго Елвирка е имала афери с Алешка! Ох, не знам!
Юра го болеше да слуша всичко това, но търпеше. Сутрин баща му се събуждаше и нищо не помнеше. Отново го наричаше свой син, свое продължение, своя гордост.
Младежът не искаше да го посещава. Всяко посещение беше с усилие. Когато вече стана напълно възрастен, спря напълно да го прави. Елвира се опитваше да го убеди, а Алексей махна с ръка.
– Не иска, нека не ходи. Това е негово право – каза мъжът. – В крайна сметка, любовта на децата не е безусловна. Трябва да се заслужи.
Юра благодари на втория си баща за подкрепата. И той самият смяташе така, но вътрешно все пак се чувстваше предател.
В университета Юра започна роман с млада преподавателка. Наталия Дмитриевна първоначално изобщо не му обръщаше внимание, но после, по време на изпит, го погледна така, че той веднага разбра всичко. Всички момчета от потока я обожаваха, но късметът се усмихна на Юра.
Отношенията се развиваха бурно. Юрий чувстваше, че е влюбен до уши. Тя също изглеждаше като да губи ума си.
Съпругът на Наталия Дмитриевна беше ръководител на катедра, уважаван човек в студентските среди. Заради това Юра отново се почувства предател. Този път предател на високите морални ценности или науката. Той самият не разбираше на какво точно, но това натрапчиво чувство остана дълго в душата му и не му даваше да се наслаждава на живота.
Романът завърши по инициатива на Юра. Наташа му каза, че го обича и го молеше да не си тръгва.
– Едва с теб разбрах какво са нормалните отношения, какво са истинските чувства! Не ме оставяй сега, моля те – настояваше тя. – Ти ми си много нужен.
Тя можеше да го нарече предател. Да натисне на слабата му точка. Тогава Юра със сигурност щеше да остане. Но Наташа не можа да му причини такава болка. Тя знаеше как реагира на подобни обвинения и затова предпочете да замълчи.
Малко по-късно Юра научи, че Наташа се е развела с уважавания си съпруг, който бързо се оженил за друга студентка. Оказа се, че Наталия Дмитриевна била неговата трета съпруга. А където има трета, там има и четвърта.
След като завърши университета, Юра се ожени. Той не би го направил толкова рано, ако Тамара не беше забременяла. Все пак, перспективата да стане баща Юра прие с радост.Синко Андрюша растеше здрав и силен, започна да ходи рано и почти никога не боледуваше. Юрий се чувстваше щастлив, въпреки че връзката му със съпругата бе охладняла значително. Забеляза това едва по-късно, тъй като всичко, свързано с малкия, двамата правеха заедно. Юрий лесно можеше да остане сам с Андрюша, докато Тамара посещаваше приятелки или ходеше на фризьор.
Но ето, че Андрюша вече стана на три години. Той и майка му спяха заедно в спалнята, а Юрий лежеше на дивана в хола.
– Може би да оставим Андрюшка при родителите и да отидем някъде? – предложи веднъж той.
– Не ми се иска, – откровено отговори Тамара.
– Изобщо не ти се иска или не ти се иска с мен? – попита Юрий.
– С теб, – хладнокръвно отвърна тя.
Юрий разбра всичко. Двамата не се разведоха. Живяха заедно още две години. Изглежда, че Тамара донякъде се бе размекнала. Андрюша вече спеше в собственото си легло, а тя се премести в спалнята при Юрий. Дори се случваше да имат интимни моменти, но вцепененото безразличие помежду им не изчезна.
В живота на Юрий се появи друга жена. С Альбина той като че ли се събуди от дълъг скучен сън. Забравеното чувство на нежност караше сърцето му да тръпне. Юрий разказа всичко на жена си.
– Предател, – злобно изсъска Тамара. – Ако си тръгнеш – никога повече няма да видиш сина си!
Неприятната ситуация помогна да се разреши доведеният баща. Алексей разговаряше няколко пъти с Тамара и накрая успя да постигне примирие между тях.
Юрий напусна семейството с тежко сърце. Отново беше предател. Изостави сина си, излъга жена си. Тамара вярваше, че всичко между тях се нарежда, а той… Предател.
С времето пристигна новината за смъртта на Анатолий. Мъжът замръзнал на път за вкъщи. Според думите на Анфиса, в последните години бил напълно пропаднал.
Юрий отиде на погребението. Постъпи човешки. Помагаха му майката, доведеният баща и сестра му Лиза. Малката старичка къща, останала в наследство, бе продадена веднага щом беше възможно.
– Можеш да се виждаш с когото искаш, но, моля те, не оформяй отношенията си официално, – помоли го веднъж Тамара. – Не предавай сина си втори път.
– В какво се състои предателството? – не разбра Юрий.
– Андрей не иска да се жениш, – отсече бившата му жена.
В очите на Юрий замъгля. Внезапно се почувства като малко момче. Същото това дете с кръпка на панталона, което не оправдаваше очакванията на баща си. Пред очите му изплуваше образът на баща му, който размахваше заплашително показалец и методично повтаряше: Предател. Предател. Предател.
– Имам ли право просто да живея? – сухо попита той.
– Живей, – равнодушно каза Тамара. – Но не се изненадвай от последствията.Юрий се ядоса на бившата си съпруга. Той наистина планираше да направи предложение на Албина, но изглежда, че ще трябва да почака. Не може да е предател спрямо собствения си син.
Скоро Албина си тръгна, демонстративно тряскайки вратата. В апартамента стана тихо и някак студено. Юрий усещаше, че е уморен. Уморен да се чувства лош човек, но не можеше да направи нищо с емоциите си.
Минало време. Все по-често Юрий се сещаше за баща си, който беше заложил в него тази бомба със закъснител. Може би нещата не са толкова ужасни, колкото на Юрий му се искаше да мисли.
– Лиз, аз предател ли съм? – попита Юрий по-малката си сестра.
Седяха в ресторант за японска кухня и чакаха поръчката. Момичето остави смартфона настрана.
– Откъде ти хрумват такива мисли? – учуди се сестра му. – Кого точно си предал?
Преди Юрий никога не говореше за своите тревоги, но този път не успя да се сдържи. Разказа на Лиза всичко, което го беше мъчило през годините.
– Ти не си предател! – каза тя и хвана ръката му в своята. – Баща ти нямаше право да ти казва това. Ти беше дете и не трябваше да прикриваш изневерите му.
Юрий погледна сестра си право в очите. Лиза толкова приличаше на Алексей, само трапчинките на бузите ѝ бяха от общата им майка. Забавно.
– Не трябваше да го изоставям…
– Възможно е – смънка рамене Лиза. – Но и той не се стремеше да запази връзката ви. Не те канеше на гости. Майка е настоявала за тези срещи. Ти не си се отказал от него. Той беше този, който крещеше, че не си му син.
Тя замълча, а Юрий отново се вгледа внимателно в чертите на лицето ѝ. Да, тя беше просто копие на баща си.
– С жена ти просто сте се разделили. Това се случва. Но сина си не си предал. Обичаш го, грижиш се за него, възпитаваш го! Андрюша те обича.
Настъпи тишина. В този момент сервираха поръчката, но братът и сестрата не бързаха да започнат да ядат.
– Наистина ли мислиш така, или го казваш, защото си ми сестра? – попита Юрий.
– Разбира се, че съм ти сестра, но не мога да кажа, че винаги и във всичко си бил прав – отвърна Лиза. – Правил си грешки. Много от тях са последствия на постоянните ти мисли за предателство.
След разговора със сестра си Юрий се почувства по-лек. Все още не беше сигурен дали е предател, или всичко, което се е случило, просто са случайности, в които се е объркал.
Една дума, чута в детството, почти му беше съсипала живота. Но той ще се бори.