Запознанството с бъдещата снаха беше нещо, от което Маша се страхуваше – синът ѝ прекалено дълго я криеше. Навремето, едва целунал момиче веднъж, вече го водеше у дома: „Мамо, татко, запознайте се, това е моята Таня (Лена, Марина, а после Маша вече не помнеше имената). Дори когато замина да учи в града, всеки път, когато дойдеше за почивните дни, го придружаваше нова приятелка. Маша и го хокаше, и се смееше, и се чудеше на кого ли прилича – тя с Боря, откакто се бяха сближили в десети клас, през целия си живот бяха неразделни.
А сега – изчезна. Само на баща си призна, че срещнал момиче, за което е сигурен, че ще се ожени. Колкото и пъти да го питаха кога Вася ще я доведе за запознанство, той все отговаряше: „По-късно“.
– Да не е някаква куца? – шегуваше се Боря. – Защо я крие?
– Знае, че няма да ни хареса – предположи Маша.
И се оказа права. Когато от колата слезе високо и елегантно момиче с къса прическа, Маша и Боря си размениха погледи с облекчение – беше видно, че момичето е добро, не беше нагласено като повечето млади жени в наши дни, усмихваше се скромно и се държеше с достойнство. Но тогава синът отвори шофьорската врата, изскочи от колата като куршум и побърза да отвори другата предна врата. Оттам излезе миниатюрно момиче с обувки на десетсантиметрови токчета и къса червена рокля. Синът ѝ гледаше с такава замъглена възхита, че Маша само сръчка мъжа си, който отчаяно я побутваше с лакът.
– Мамо, татко, запознайте се – това е Оксана!
Девойката огледа с пренебрежение Машиния халат, хвърли бегъл поглед към построената от Боря къща и изрече с ленив тон:
– Ами, никак не е лошо тук при вас.
Оказа се, че другото момиче е приятелката ѝ Варя, която Оксана била взела със себе си за компания. Маша чу как Боря веднъж се опита да загатне пред сина си, че може би е избрал грешното момиче, но Вася просто отвърна:
– Красива е Оксана, нали? Дори не знам с какво съм я спечелил!
Вася не разбра намека. Е, какво да се прави – избрал е, значи избрал. Трябва някак си да се живее.
През седмицата, през която момичетата гостуваха, Маша се стара да бъде в услуга – готвеше вкусни ястия, сутрин, докато гостенките спяха, се опитваше да не вдига шум, не правеше забележки, макар да ѝ се искаше и още как. Варя беше окей – миеше чиниите си, предлагаше помощ. А Оксана… Тя сякаш беше на някакъв курорт – всичко трябваше да ѝ се носи и сервира, а тя самата дори пръста си не помръдваше. Накрая преди заминаването каза:
– Колко добре си починах!
След месец Оксана се появи отново. Този път дойде с майка си, за да се уговорят за сватбата.
Майката на Оксана беше също толкова ниска и кльощава, с подвижно лице и разпуснати, неподдържани коси. Една чаша след друга изпиваше, а Боря отново бутна Маша под масата – савтята беше дори по-екстравагантна от Оксана, която на алкохола даже не посягаше.
– Да не е бременна? – заподозря Боря, шушнейки в ухото на Маша, неспособен да повярва, че някой може да стои на масата, без да изпие нито една чаша. Ако не беше Маша, сигурно и той нямаше да изостава със савтята.
– Дано да е така – отвърна Маша. – С внуци да се занимаваме; знаеш колко съм мечтала за това.
Най-после разговорът стигна до основната тема, а савтята с преплитащ се език изрече:
– Както се казва, у вас стоката, у нас купувачът. Ой, не, обратното. Но разбирате за какво говоря. Оксана ми е хубаво момиче, ухажори – колкото искаш! Когото си поиска, него ще има! Та, за какво говоря? Да знаете, аз за нищо няма да плащам! Ей такова съкровище от жена се пада на вашия син. Рокля ще ѝ ушия, не се тревожете. Добре шия – та аз навремето самата Пугачова обличах! И обувки ще ѝ намерим. А банкета – за ваша сметка!
Маша и Боря се спогледаха.
– Е, щом е за наша сметка… – измърмори Боря.
И тогава Оксана, която този ден се държеше по-спокойно, изрече:
– А ние не искаме банкет. Искаме да се подпишем и да заминем за Турция.
На лицето на савтята се изписа недоволство:
– Как така без банкет? Какво ще кажа на хората?Маша побърза да успокои назряващия конфликт:
– Да, разбира се, нека децата да летят и да си почиват! Никой вече тези банкети не организира!
Тя се надяваше да види поне намек за благодарност в очите на Оксана, но момичето само изкриви устни.
– Е, тогава Турция да я плаща младоженецът – обидено каза свекървата. – А аз, между другото, вече започнах да си шия рокля…
Отношенията между майката и дъщерята бяха обтегнати, Маша това веднага го разбра, и през целия уикенд се чувстваше като на буре с експлозив. Свекървата си тръгна доволна и обеща непременно пак да дойде на гости, а Оксана беше намусена и дори се скара с Вася, което много го наскърби. И нещо подсказваше на Маша – тепърва ще има още…
Младоженците се подписаха и веднага заминаха на пътешествие. На церемонията бяха поканили само най-близките – няколко приятели и роднини. Свекървата се появи вече леко почерпена и така се залепи за шампанското, че накрая почти се сбила с охраната в супермаркета, където решила да мине за още едно питие. Оксана се разплака, а Маша се опита да я утеши, наричайки я „дъще“, но тя викна в отговор:
– Каква дъща съм ви аз? Хайде да се разберем веднага – никакво фамилиарничене! Имам си майка – да, пияница е, но пък е моя. А щом толкова ви се искаше дъщеря, трябваше сама да си я родите!
Двете мъртвородени дъщери на Маша лежаха в гробовете, затова думите на снаха ѝ я пронизаха като нажежено желязо. Тя стисна зъби, задържа сълзите и нищо не каза, но душата ѝ се сви. Защото преди сватбата синът ѝ изведнъж каза:
– Решихме да се преместим при вас в селото. Оксана има слабо здраве, трябва ѝ повече свеж въздух, а и искаме нашите деца да растат сред природата, а не в каменни кутии.
Ако синът ѝ имаше друга невеста, Маша само би се зарадвала, но как да се разбере с Оксана, тя изобщо не знаеше. Дори Борис се хвана за сърцето.
– Ще ни види сметката, Маруся, на дома е хвърлила око, ще видиш!
Къщата Борис я беше построил сам и страшно се гордееше с нея, а на Оксана къщата ѝ хареса още от първото идване, особено просторната стая с терасата, която беше спалнята на Маша и Борис.
– А работата ти? – попита Маша сина си.
Синът ѝ, отличник със златен медал, беше завършил висше и имаше добра позиция на работа.
– Ще видим. Ще пътувам. Може би понякога ще оставам в града, но уикендите ще съм вкъщи, на село.
– А Оксана ти какво ще прави?
Тук очите на сина ѝ засияха от гордост.
– Мамо… Оксана засега ни забрани да казваме на никого, но ние… чакаме дете. Два месеца вече. Така че ще има с какво да се занимава, не се тревожи. Ще ти помага в домакинството, тя ми е много способна – всичко схваща бързо!
Отделиха им стаята на Вася, направиха ремонт, смениха тапетите. Но както Маша очакваше, с младите не беше лесно. Синът ѝ се уморяваше от пътуванията, а когато оставаше в града, Оксана започваше да го тормози с въпроси кога ще се върне. На Маша ѝ беше жал за сина ѝ – какъв е този живот, всеки ден по четири часа по пътищата? Но не можеше нищо да каже на Оксана – бременността ѝ протичаше трудно, дори предлагали болнично лечение, но тя отказала. В къщната работа не участваше, само лежеше и четеше книги. А преди раждането синът ѝ се приближи до нея и с наведени очи попита:
– Мамо, може ли да ни отстъпите вашата стая? Като се роди синът, ще ни е тясно.
Той нищо не каза, че това искане идва от Оксана, но на Маша това ѝ беше ясно. Боря, разбира се, възрази – какво тясно, отлична стая, просторна, не толкова голяма като тяхната, но все пак… Но Маша го убеди – не искаше младите да се карат, а каква е разликата, в коя стая да живеят?
– Казах ти, – рече тогава Боря. – Ще ни изкара от къщата.
Илюша се роди месец по-рано и дълго беше в реанимация. Вася изглеждаше изцеден, жал ти ставаше като го гледаш. Когато Оксана и детето бяха изписани, нещата не се подобриха – детето постоянно плачеше, а никаква помощ Оксана не приемаше. Казваше, че сама ще се справи със своето дете. Някъде Маша беше очаквала, че Оксана с този характер ще прехвърли грижите за детето на тях, но се оказа, че греши – снаха ѝ се оказа от онези майки, които не се отделят от детето си и за секунда.
– Почини си малко! – умоляваше я Маша. – Хайде, аз ще го нося Илюша на ръце, а ти поспи!
– Оставете ме! – крещеше Оксана. – Аз съм му майка! На детето му трябва майка, а не баба!Всичко стигна дотам, че Оксана започна да иска от Вася отделна къща. Оказа се, че Боря е сбъркал – къщата изобщо не ѝ е била нужна, тя наистина искала да се изнесе от града. Само че защо, не беше ясно. И защо искаше да се отдели от тях – Маша сякаш не се месеше твърде много, е, даде няколко съвета, но пък разумни съвети! Защо толкова да се тревожи? Още и сватовницата идваше няколко пъти, но всеки път това завършваше с ужасен скандал – тя пък изобщо не се церемонеше и обясняваше на Оксана, че всичко прави погрешно.
— Откъде да знаеш ти? – крещеше Оксана. – Още като се родих, ме остави веднага на баба!
В крайна сметка, Оксана забрани на майка си да идва, но двете пак успяваха да се карат дори по телефона.
И тогава се случи още една беда – Васю го уволниха. Какво станало, никой не разбра, защото той не искаше да обяснява. Едвам Боря изтръгна от него, че не бил съгласен да прави някакви съмнителни машинации.
Младите се караха, Маша се хващаше за сърцето, а Боря тайно посягаше към коняка, за което отнесе упрек от Маша. Не е ясно какво му помогна – конякът или упрекът, но тогава на Боря му хрумна идея как да разреши трудната ситуация.
— Нека аз и Вася да заминем на вахта? Помниш ли, едно време печелех добре и с тези пари построихме къщата. Та какво – ще се обадя на Николаевич, може и да ни вземе с Вася? После, като се върнем, ще построим къща за младите.
Маша не беше особено доволна от тази идея, но синът се запали, сякаш искаше да докаже на жена си, че може да се грижи за нея.
— Ще пропуснеш най-важните моменти! – възмути се Маша. – Първата дума, първата крачка… Той няма и да те познава!
— Мамо, какво да направя, така се случи. Само това – не казвай на Оксана, но имам два заема още – за пътуването и за колата, не издържам финансово. А на вахта обещават добри пари.
Разбира се, Маша разказа всичко на Боря, но се оказа, че той си знаел. Разбра го по погледа му и му организира сцена защо нищо не ѝ бил казал.
— Та това са мъжки работи, Маруся. На вас, жените, не подобава да се тревожите за пари.
Маша си мислеше, че като останат без мъжете с Оксана, може би ще оправят отношенията си, но не стана така – Оксана или седеше в стаята със сина си, или говореше по телефона, веднага щом заспи. Изобщо не слушаше Маша, повтаряйки, че знае сама как да си живее живота.
Целият живот на Оксана беше като на длан пред Маша – Оксана почти винаги излизаше от стаята, за да говори, защото Илья спеше много леко и тя се страхуваше да не го събуди. Говореше предимно с Варя, с Вася също, но само вечер, когато той приключваше работа. Понякога я търсеше и майката на Оксана, тогава Оксана се изнервяше и най-често се караха. Но този път Маша не разбра кой се обади – Оксана предимно мълчеше и слушаше, задавайки кратки уточняващи въпроси. А после изведнъж викна:
— Защо винаги ми съсипваш живота! Повече не ми звъни!
След този разговор Оксана се затвори в стаята и не излизаше. Маша се изплаши – да не би да е станало нещо с Вася? Обади му се – не, всичко било наред.
— Да не си направил някоя глупост там? – подозрително запита тя. – Да знаеш, ако си хванал някоя любовница, баща ти веднага ще ми каже!
— Какво ти става, мамо?
— Нищо! Само не обиждай Оксана, тя е добро момиче.
— Ама откъде си решила, че я обиждам? Работим тук, мамо, разбираш ли? И аз, и татко. Нали сама каза, че трябва да имаме собствена къща, та като се върнем, ще има за какво да я строим. Изобщо нямаме време за глупости.
Маша, за всеки случай, се обади и на съпруга си, но той потвърди, че Вася се държи прилично.
Маша се разтревожи – щом не е заради Вася, тогава заради какво? Приближи се на пръсти до стаята, заслуша се. Нищо. Внимателно почука на вратата.
— Оксана…
Отговор не последва. Тогава Маша открехна вратата и надникна. Оксана лежеше на леглото, цялата в сълзи, а бебето беше заспало до нея. Маша влезе, седна на края на леглото и попита:
— Е, какво ти се случи?
Невестата я погледна с отчаян поглед.— Мама си е счупила крака.
— Господи, миличка моя! Как така го е счупила? Кога?
— Откъде да знам! – избухна с яд Оксана, така че Илюша, заспал, се размърда неспокойно. – Тя го направи нарочно, не иска да имам нормален живот! Толкова връзки ми е провалила, нарочно, само за да остана при нея.
— Няма такова нещо, мила моя! – изплашено отвърна Маша. – Едва ли нарочно иска да ти пречи.
— Иска, разбира се! Сега иска да отида там, да я гледам. Ще пие водка, а аз ще ѝ тичам наоколо, както обикновено! После ще измисли още нещо, за да не ме пусне да си тръгна. И как ще заведа Илюша там, кажи ми? Прозорците са ѝ дървени, отказваше да ги изолираме, защото казва, че нямало достатъчно въздух! По-малко да пиеше, всичко щеше да стига!
Решението дойде неочаквано, от само себе си.
— Аз ще отида.
Оксана престана да плаче.
— Как така?
— Ами така. Само че не знам как ти ще се справиш тук сама. Нали и печката трябва да се топли, и животните да се наглеждат. Ако мислиш, че ще се оправиш, ще отида аз.
Като изрече тези думи, Маша осъзна колко неразумно прозвучало – как тази градска жена, която едва докосва нещо, ще се справи сама? И то посред зима? Но Оксана неочаквано каза:
— Няма нищо сложно. До десетгодишна живях при баба на село, докато майка се опитваше да си уреди личния живот. Напразно се стараеше, той пак я изостави. А после… тя започна да пие…
Оксана замълча, стиснала пухкавите си устни, излъчвайки осъждение.
Зоя се съгласи да помага – да дои кравата и да върши всичко необходимо, защото знаеше колко е трудно на една жена с бебе в ръце. Така Маша можеше да е спокойна – снаха ѝ беше под надзор. Оксана бе забавна, вървеше след Маша с тетрадка и химикал и записваше всичките ѝ инструкции точка по точка. Особено внимание отдели на цветята – всички первази у Маша бяха пълни с редки сортове, които скоро трябваше да разцъфнат. „Моите цветенца ще погуби“, помисли си Маша със съжаление.
Сватята бе много щастлива да я види, макар че веднага започна да се оплаква от безсърдечната си дъщеря, която не можела да дойде да се грижи за болната си майка. Маша бързо я спря, като ѝ посочи мърсотията в апартамента и теченията.
— Ти него ли искаш да доведеш тук, нашия внук? Това никак не е добър вариант.
Маша обичаше реда, и след няколко дни апартаментът на сватята блестеше. Тя изолира прозорците със самозалепваща лента, оставяйки само малки крила отворени – въздух щеше да има достатъчно. Всички бутилки отнесе навън, а сватята не ѝ разрешаваше да купува нови. Разбира се, тя негодуваше, но Маша умееше да бъде строга. Посети съседите и намери някого отговорен – жена, която не работеше в момента и щеше да е доволна на малко пари; тя дори познаваше сватята и ѝ бе поръчвала рокля преди.
— Никакво пиене, разбра ли? – строго ѝ нареди Маша.
— Разбрах, разбрах! Вие сте страхотна, права сте. Добра жена е, шие прекрасно – на дъщеря ми направи рокля за бала.
Оставаше само един проблем – казанчето в тоалетната, което течеше и не позволяваше да се спи от шума. Маша повика водопроводчик, който го оправи за десет минути.
— Толкова ли беше трудно да се направи това по-рано? – упрекна пак Маша сватята. – По-бързо е от сваряване на картофи!
— Липсва мъжка ръка в къщата – отвърна водопроводчикът, като оправи и наклонената полица. – Това не е женска работа, да се поправят казанчета.
На връщане към дома Маша имаше свито сърце – Зоя явно криеше нещо, а Оксана още повече, не признаваше какво е направила. Маша изброяваше в ума си най-лошите варианти: изгорена майчина покривка с бродерия, загубени цветя, замразен килер… Подготвяше се вътрешно да не се разстройва твърде много.Но вкъщи всичко се оказа наред – чисто, подредено, ухаеше на домашни сладкиши. Оксана я наблюдаваше с предизвикателен поглед, но и като че ли с някаква надежда.
– Браво на теб! – похвали я Маша. – Какъв ред в къщата, истински късметлия е моят Вася с такава жена!
Сладките, както после се изясни, бяха малко пресолени, но това нямаше значение. Затова пък орхидеите цъфнаха, като че ли знаеха, че точно днес ще пристигне Маша. Когато тя тръгна към стаята си, за да се преоблече след пътуването, Оксана я спря.
– Почакайте. Докато ви нямаше, със Зоя направихме няколко промени тук. Решихме, че ще живеем в старата стая – там е по-топло.
Каза го и се изчерви. Маша я погледна с интерес. А какво ли става с това момиче?
Разбира се, първата работа на Маша беше да прекара време с внука си – много се беше затъжила за него. После опита сладките и се обади на сина и съпруга си – да им съобщи, че у дома всичко е наред и че Оксана се оказала отлична домакиня.
– Нали ти казах! – зарадва се синът ѝ. – Най-добрата жена имам!
Прекалено рано Маша се зарадва на положителните промени в поведението на Оксана – понякога все още оставяше на масата мръсни чинии или пък отговаряше с остър тон, ако Маша ѝ направеше забележка за това как е облечен малкият. Но въпреки това, след това пътуване, животът им стана някак по-добър. Оксана един ден сподели, че дори не е предполагала колко трудно е да се води домакинство, и че Зоя ѝ е помагала много. Разказа и още много неща, предимно за майка си, която често я излагала пред съучениците и приятелите.
– Всъщност мечтаех за голяма сватба – призна си Оксана. – Но се страхувах, че тя ще съсипе всичко там.
Въпреки това сега тя говореше по-често с майка си и почти не се караше с нея. Маша забеляза това и се зарадва – явно счупеният ѝ крак ѝ се беше отразил положително. Но после се оказа, че не заради крака…
– Представяте ли си, мама си има мъж! – веднъж съобщи Оксана с ококорени очи. – Казва, че е местният водопроводчик. А аз не знам дали да се радвам, или да се смея.
Маша си спомни нисичък мъж с гъсти мустаци и се усмихна:
– Радвай се. Защо пък да живее сама цял живот?
Оксана помълча, а после изведнъж каза:
– Никога не съм си мислила, че е толкова трудно да живееш сама. Вася го няма само три месеца, а аз вече не съм на себе си. А мама винаги е била сама.
– Ти не си сама – отвърна Маша. – Аз съм тук. Не сме чужди хора.
Оксана не отговори нищо. Но вечерта, когато Илюша отново не заспиваше и плачеше дълго, тя дойде при Маша и каза:
– Може ли вие да го залюлеете? Нямам повече сили, ръцете ми просто отказват.
Маша затаи дъх, като че ли се страхуваше да не развали момента. Взе внука си на ръце и с удоволствие го носеше, докато не заспи.
Оттогава всичко започна да върви по друг начин. Така, както Маша винаги си бе мечтала. А когато Вася и Боря се върнаха, Оксана заяви, че не иска нов дом, че тук ѝ е достатъчно добре.
– Какво се случи тук? – учуди се Боря.
А Оксана погледна към Маша, усмихна се и каза:
– Какво пък? Не сме чужди хора…
