– Ще подавам молба за развод – обяви Олга.
Денис в този момент беше погълнат от гледането на футбол и… изобщо не реагира на думите на жена си.
Олга се приближи и изключи телевизора.
– Какво правиш?! Да не си полудяла?! – изкрещя Денис, после се усети, направи усилие да се успокои и миролюбиво каза:
– Извинявай. Просто беше много важен момент.
– Сигурна съм, че не е по-важен от това, което казах.
– Какво каза? – смути се съпругът, осъзнавайки, че както обикновено, е пропуснал думите на жена си покрай ушите.
– Ще подавам молба за развод.
Денис изцъкли очи:
– Как така „за развод“? Защо? Мислех, че всичко при нас е наред.
– На теб ти се е струвало.– Почакай… Вчера бяхме на театър, онзи ден донесох цветя, миналата седмица ходихме на кино. Всичко, което обичаш…
– Да, но всичко това се случи за първи път от седем години брак. И дори знам защо.
– И защо?! – Денис започна да се ядосва.
– Ами защото дадох децата на детска градина, намерих си работа, започнах да ходя на фитнес, на салон за красота, смених външния си вид и си намерих нови приятели.
– А това какво общо има?
– Ами това! Изведнъж забеляза, че съм интересна за някого, че мъжете ме забелязват, че вече не завися от теб, както преди.
– Пълни глупости…
– Не, Денис, не са глупости. Иначе нямаше да се уплашиш, нямаше да се въртиш около мен, да ми угаждаш, да ме гледаш умилено, да ми подаряваш цветя. Да не говорим за кино и театър. За теб това е истински подвиг!
– Стараех се… Исках да ти направя приятно… Почакай, не разбирам: заради това ли реши да се разведеш?
– Да. Не искам повече да живея така. Сега се преструваш на любящ съпруг, но къде беше, когато бях бременна, когато раждах, когато не спях нощем? Нито веднъж не ми помогна с нищо! Беше част от живота ни само символично. Прибираше се, ядеше, спеше. Мога да преброя колко пъти си взел децата на ръце!
– Аз, между другото, работех! – Денис дори подскочи от възмущение, – за да ви осигуря!– Работил си, не споря. Но нали не само за нас се грижеше – за себе си също. И уикендите си имаше, макар че предпочиташе да ги прекарваш с приятели.
– Имам право!
– А при мен уикенди нямаше – продължи Олга, без да обръща внимание на репликата на мъжа си, – макар че децата… те са и твои. Но това те интересуваше най-малко. Още чувам думите ти: „Дадох ти пари, какво още искаш?“ А аз исках… Исках до мен да има надежден, близък човек. Някой, който да ме подкрепи. И не само финансово, но и морално. Някой, който да се погрижи за мен най-накрая.
Но теб това не те вълнуваше. Живееше си своя си живот, в който нямаше нито мен, нито нашите деца…
– Не преувеличавай.
– Не преувеличавам. Знаеш ли въобще в коя детска градина ходят? Между другото, пътуваме до нея около четирийсет минути. Сутрин! В транспорта! А ти отиваш на работа сам в колата си, като господар. И пътуваш двайсет минути. Но нито веднъж не предложи да закараш децата в градината.
– Не си ме молила – измърмори Денис.
– А защо трябва да те моля? Има неща, за които любящият съпруг и баща не трябва да бъде молен. Те се разбират от само себе си. Само че не и при теб, тъй като тук няма любов. Никога не е имало…
– Направо чудовище ме изкарваш…
– Не, Денис, ти не си чудовище. Просто си съвсем чужд за мен човек. Стана чужд… Или винаги си бил.
– Това е за теб. А за децата? Какво ще им кажеш? Как ще им обясниш?– О, дръжте ме, хора! – засмя се Олга. – Та теб само отскоро започнаха да те разпознават на улицата! Така че с това проблеми няма да имам.
Денис не можа да намери какво да отговори. Отчасти Олга беше права, но и него можеше да се разбере: той – мъж, тя – жена и трябва да си знае мястото, да се занимава с дома и децата. Така говореше винаги бащата на Денис. И майка му се съгласяваше. А Олга защо е недоволна…
– И как смяташ да живееш с една заплата и две деца? – атакува я Денис. – До мен нито един лев няма да стигне!
– Ще дадеш, – спокойно отговори Олга, – издръжките няма как да отмениш. И имуществото, което натрупахме за седемте години – ще го разделим по съдебен път. Макар че няма кой знае какво да делим, но все пак. Хладилникът, каквото и да се каже, ни е по-нужен на мен и децата. А като те познавам, съм сигурна, че именно за него ще се хванеш, само и само да стане по-болезнено. Затова всичко – само през съда. За щастие апартамент нямаме. Между другото, можеш да останеш в този. Аз с децата ще наема друг (произнасяйки последните думи, Олга направи кратка пауза, с надежда в душата си, че Денис няма да се съгласи, ще каже, че ще наеме друг апартамент вместо това и че жена му и децата могат да останат там, където са свикнали… Но Денис не каза нищо такова). – … вече избрах подходящ близо до детската градина.
– Е, вървете си тогава! – Денис вече не можеше да слуша спокойно Олга. – Голяма работа: Царицата! Всичко ли измисли?! Нищо ли не пропусна?! А колата? Нея няма да ти дам!
– Няма нужда, – усмихна се Олга, – не ми трябва.
– Защо си станала толкова щедра?! – Денис вече не можеше да се удържи. – Колата не ти трябва?! Нали караш друга вече?! Признай си: отдавна ли имам рога?! Много смела си станала!
– Не ме изненада, – Олга бе напълно спокойна. – Знаех, че ще чуя нещо такова.
– Разбери най-накрая, – Денис се нахвърли върху жена си, хвана я за раменете и започна да я тресе, – на кого си нужна с две деца?! Какво ще кажеш… да забравим всичко, което изговори тук? Да живеем заедно, както преди. Обещавам ти, ще се променя, честна дума!
– Както преди? Не, благодаря, – категорично отговори Олга. – Няма как да стане.
– Но защо?! – Денис вече не крещеше, той ревеше с пълно гърло.– Защото вече не те обичам…
Денис се обърка, вътрешно изпадна в паника и изведнъж, сякаш усещайки, че по-нататъшният разговор е безсмислен, отвърна:
– Така ли? Тогава внасяй молба за развод.
Разведоха ги след половин година. Всичко стана точно по плана на Олга.
Сега тя живее с децата близо до детската градина, а сутрините през работните дни й минават много по-спокойно.
А през уикендите – тя е напълно свободна жена! Всичко това, защото бившият й съпруг взема децата при себе си! Разхожда ги из града, прекарва време с тях в дома си, играе най-различни игри. Дори сам готви!
И кой може да разбере мъжете?
Докато са женени – нито жената, нито децата имат значение. Приемат ги за даденост.
Щом се разведат – намират време за децата и не е далеч от това да станат най-добрите бащи на света.
Не, разбира се, не винаги е така. Но в половината случаи – определено!
