Интересно, това ѝ се случва за първи път или ѝ е като навик?
– Мамо, запознай се, това е Наташа, – каза Кирил, леко смутен, представяйки момичето, с което се прибра късно вечерта.
– Добър вечер, – отговори Лариса, гледайки недоволно неочакваната гостенка, – какъв чудесен момент сте избрали за запознанство! До полунощ остават само пет минути…
– А аз на Кирюша му казах, че е вече късно, – бързо се оправда момичето, – но той, както обикновено, не слуша! Такъв упорит е той!
„Браво, – помисли си Лариса, – оправда се себе си, а него – обвини. Неприятен човек.“
– Е, идвайте, – покани майката и без да продума повече, се насочи към спалнята.
А какво ѝ оставаше да направи? Да изгони единствения си син от дома ли? Насред нощта! И то заради някакво неясно момиче! Искат да живеят заедно? Нека. Майката е за това – да пази сина си и да му отваря очите. А Лариса ще го направи това много бързо. И Кирюша ще изпрати своята „възлюбена“ по пътя ѝ без капка съжаление! И още ще се радва, че се е отървал!
Лариса не спа цяла нощ, премисляйки как да изгони Наташа от апартамента.
Не, тя нямаше нищо против Кирил да се ожени. Момчето бе вече на 30 и съвсем готово за семеен живот.
Но не за тази!
Първо, тя бе явно по-млада. Което значи – с глава, пълна с глупости.
Каква съпруга ще стане от нея? Майка? Добра домакиня?
Второ, нейният морален облик бе красноречив сам по себе си: появява се в чужд дом посред нощ, без дори да се извини! И по същество – упреква сина ѝ в нещо неясно…
Изкара и нощта в дома им!
Интересно, това ѝ се случва за първи път или ѝ е като навик?
Трето. Просто не хареса Наташа!
А щом на Лариса не ѝ хареса, значи и на Кирил скоро ще му омръзне.
За какво въобще да губят време с нея?
Изпълнението на плана се оказа излишно.
Наташа сама даде на Лариса достатъчно поводи да сложи всички на мястото им.
Първият сигнал се появи още сутринта.
Наташа влезе в банята и излезе след почти час.
Кирил през цялото това време се луташе безпомощно из апартамента.
Луташе се и се ядосваше.
– Синко, какво ти стана? – ласкаво, много ласкаво го попита Лариса, – момичето се разкрасява, иска да ти се хареса…– Но аз трябва да тръгвам за работа!
– Тогава почукай на вратата ѝ, обясни ѝ, че не е сама в апартамента – предложи майката.
– Неудобно е – отвърна Кирил, – ще поговоря с нея по-късно. А ти, мамо, ти няма ли да закъснееш?
– Аз? Не. Отдавна вече съм готова. Направих и сиренки. Сядай да закусиш.
– Ама не съм се измил!
– Нищо, после ще се измиеш. А сега – хайде, не губи време напразно, подкрепи се както трябва. Цял ден трябва да работиш.
Кирил седна на масата.
В този момент от банята, с кърпа на главата, излезе Наташа.
Беше истинско очарование!
– Най-накрая! – възкликна Кирил и се втурна към запотеното огледало…
Набързо се изми, набързо се обръсна, глътна най-малката сиренка и, вече тичайки за работа, каза сбогом:
– До довечера! Надявам се да се разбирате.
– Кирил! – извика след него Наташа, – нали трябваше днес да отидем за вещите.
– Ще отидем. Довечера. Не се тревожи! – прозвуча от входа.
Лариса стана, отиде в антрето, затвори вратата зад сина си, обърна се към Наташа и директно попита:
– Не ти ли е неудобно?
– Не ти ли е неудобно?
– Не – усмихна се момичето, – би ли трябвало?
– Кирил ще закъснее заради теб!
– Няма да закъснее. Най-вероятно ще вземе такси. Не се притеснявайте, всичко ще е наред.
– Във всеки случай, запомни: тук не си сама. Ако искаш сутрин да стоиш цял час в банята, ставай по-рано. Добре поне, че днес не съм на работа.
– Няма повече да правя така – просто каза Наташа, – извинете ме.
Лариса дори леко се изуми. Очакваше скандал. А тук…
– Добре – недоволно каза тя и се отправи към банята.
Първото, което ѝ хвана окото, беше тубичката с паста за зъби. Беше отворена, въпреки че до нея седеше старата, неизползвана докрай.
– Наташа, защо отвори новата паста?
– Повече ми харесва…– Надявам се, че ще донесеш своя и своя шампоан?!
– Разбира се, Лариса Ивановна…
– И кърпи!
– Ще ги донеса…
Колкото и да се стараеше Лариса да започне кавга, Наташа не ѝ даде ни най-малкия шанс. Тя се съгласяваше с всичко, покорно кимаше с глава, „запаметяваше“ бъдещите си задължения.
Накрая, Лариса се умори да измисля подходящи причини за конфликт и реши да действа направо.
– Защо изобщо дойде тук?
– Защо изобщо дойде тук?
– Ние с Кирил се обичаме…
– Че кой не би обичал такова момче! Само едно не разбирам: какво намери той в теб?
– Не съм го питала…
– Ами родителите ти?
– Мама работи в завод. Тя е шивачка.
– А баща ти?
– Никога не съм го виждала.
– Ясно. Без баща. И как смяташ да станеш добра съпруга за моя син?
– Ще се постарая…
– Стараейки се или не, няма да ти се получи, момиче. Синът ми не те обича. Той само си въобразява! Аз го познавам добре! И той никога няма да се ожени за теб! Защо да го прави? И без това с всичко се съгласяваш.
– Той ме обича, – гласът на Наташа затрепери, – сигурна съм.
– Напразно. Да не мислиш, че си му първата?
– Не мисля така… Но това не е важно…
– Не е важно? Та той ще ти се насити за седмица! Ти не си на неговото ниво! Интелект! Чувала ли си тази дума?
– Чувала съм. Но тук тя не е на място.
– Защо така?
– Имам висше образование.
– И какво от това? Накратко, момиче, по-добре се върни у дома. Тук не ти е мястото. Половин ден се опитвам да ти го обясня, а ти не го разбираш.
– Добре, ще си тръгна. А какво ще кажете на Кирил? На него това няма да му хареса.– Това не е твоя грижа! Върви и не се връщай. Не си желана тук.
Лариса говореше, а самата тя не можеше да повярва какво ѝ става. Никога досега не беше казвала и една десета от това, което наговори днес на Наташа. Отровни думи просто се изливаха от устата ѝ.
А Наташа?
Момичето гледаше Лариса и разбираше всичко.
Майка му просто ревнува от сина ѝ! Познават се по-малко от денонощие, а тя вече я мрази. И изглежда, че това е само началото…
Щракна входната врата: Кирил се върна от работа.
– Толкова рано ли? – раздразнено попита Лариса, която беше уверена, че Наташа ще си тръгне от апартамента преди синът ѝ да се върне.
– Пуснаха ме! – радостно възкликна Кирил. – Казах им, че имам важно семейно дело. Чуваш ли, Наташа, семейно!
– Какво дело? – измърмори Лариса.
– Сега ще подадем заявления, а после ще идем за багажа! Наташа, стягай се!
– Заявления? Още? – възкликна Лариса и погледна Наташа с несигурност. – Нали искахте просто да поживеете заедно?
– Нищо подобно. Май си ме разбрала погрешно, мамо. И без това няма смисъл да отлагаме.
– Защо?
– Как така защо? Наташа не ти ли каза? Мислех, че като истински дами вече сте обсъдили всичко.
– Обсъдихме, – отвърна Наташа. (В този момент Лариса усети студ в гърдите си: сега ще му се оплаче…), – просто не стигнахме до най-важното.
– Значи, аз сам ще ѝ кажа! – Кирил сияеше от щастие. – Скъпа мамо, честито, скоро ще станеш баба!
– Как така ще стане? – поправи го Наташа. – Вече сте баба! Вашият внук, – тя нежно сложи ръка на корема си, – вече е на три месеца…
Лариса замръзна. Не знаеше как да реагира. Да се радва ли? Но току-що беше на косъм да изгони бременна жена на улицата. Да плаче ли? Нямаше причина. И Лариса упорито мълчеше.
– Мамо, не си ли щастлива? – учуди се Кирил. – Нали ми проглуши ушите с това, че мечтаеш за внуци.
– Щастлива съм, мило дете, – едва промълви майка му. – Просто е толкова неочаквано.
– Разбирам. И на мен ми трябваше време да осмисля, когато разбрах. Наташа, готова ли си? Да тръгваме… А вечерта ще направим купон! Става ли, мамо?
– Да-да, разбира се, – отговори Лариса.
Едва дочака синът ѝ и бъдещата снаха да затворят вратата и избухна в сълзи…
Ако някой я попиташе защо плаче, едва ли би могла да обясни.
В тези сълзи имаше всичко: гняв, обида, отчаяние, радост, страх и още нещо, което тежеше на сърцето ѝ…***
Младежите донесоха съвсем малко неща на Наташа. Без да дочака въпроси, Кирил обясни:
– Знаеш ли, мамо, поговорихме си и решихме, че да започнем семейния си живот под твоето крило не е напълно правилно.
– Знаеш ли, мамо, поговорихме си и решихме, че да започнем семейния си живот под твоето крило не е напълно правилно.
– А това пък какво е! – ахна Лариса.
– Почакай, не ме прекъсвай – помоли Кирил с много сериозен израз на лицето, – ще наемем квартира наблизо. Ще можеш да идваш по всяко време. Когато се роди детето, ще бъде много удобно. Нали ще ни помагаш?
Лариса разбра всичко. Наташа беше убедила Кирил, че трябва да живеят отделно.
Глупости, разбира се. В края на краищата, Лариса има тристаен апартамент! Защо да се харчат излишни пари?
“Е, нека опитат – помисли си Лариса, – когато стане непоносимо, ще се върнат. Те просто не разбират какво означава едно малко дете и колко грижи ще има с него…“
Мисълта, че трябва да се отърве от Наташа, не ѝ беше хрумвала нито веднъж.
На нея – не ѝ хрумваше.
Но пък Наташа – нищо не беше забравила…
***
Младото семейство наистина се сдоби със син.
Внукът на Лариса, за когото тя мечтаеше от толкова време.
Мечтата се сбъдна. Но не така, както ѝ се искаше.
Мечтата се сбъдна. Но не така, както ѝ се искаше.
Ето, сякаш има внук, а сякаш – няма.
Лариса го видя през първата му година едва пет пъти, не повече.
Наташа никога не идва при нея сама, камо ли да ѝ остави сина си.
На гости не кани.
Помощ не търси.
През деня се справя сама. Вечер Кирил ѝ помага.
Самият той идва редовно при майка си. Но без детето. Казва, че Наташа не го пуска от ръце…
– Жалко, че не се сприятелихте с нея – упреква майка си Кирил, – всичко щеше да е много по-просто. А така… И кога, само, тази „черна котка“ мина между вас? Умът ми не го побира…
