— Госпожо, защо звъните на вратата? Махнете се, не ви познаваме, какво чукате, сякаш сте си у дома?! — чу се отвъд вратата на апартамента ѝ.
— Отваряйте! Аз си чукамо вкъщи! Какво е това безобразие? Вие изобщо кои сте и какво правите в моя апартамент? — извика възмутено Лариса.
В отговор тя чу само силен тътен от музика, а после — тишина. Завличайки куфара си, тя се качи на горния етаж. Там живееше възрастната ѝ съседка, София Тимофеевна, приятелка на покойната майка на Лариса.
Лариса със семейството си бяха през изминалия месец на почивка. Бяха отишли на морето. За всеки случай Лариса беше оставила ключовете на съседката. Чувстваше се по-спокойна така. София Тимофеевна беше обещала да полива цветята и от време на време да включва осветлението. Лариса не смееше да повери имуществото си на младата двойка от съседния апартамент.
Със съпруга ѝ живееха доста охолно. Апартаментът им беше красив и добре обзаведен. А ето сега — това! Приятелката ѝ беше права! Трябвало е да инсталира сигнализация. Но какво, по дяволите, става? Кого би могла бабата да вкара в нашия апартамент? Пълна лудост. Или може би се обърках със сградата?Лариса се огледа бързо. Не, всичко е наред. Започна да чука на вратата на съседката с все сила. Тишина. Е, какво е това? Не мога да вляза у дома, съседката не отговаря. Лариса звънна на мъжа си. Той сина ѝ решили първо да минат при роднините, за да оставят подаръци — пушена риба, сладки и други. А тя с куфарите тръгнала към дома с такси.
— Гриша! Идвай си у дома! Какво значи, че сте седнали да празнувате пристигането? Ела тук, не мога да вляза вътре! Защо? Ами не ме пускат, не отварят вратата! Пробвах с ключовете! Заключили са се отвътре! Кои са те ли? Откъде да знам! Трябва да извикаме помощ!
Съседната врата тихо се открехна. На прага се появи чичо Коля. Любопитните му очички се оглеждаха наоколо. — Кой вдига шум тук? — попита той.
— Господи! Най-сетне някой у дома! Чичо Коля! Аз съм, Лариса! Къде е София Тимофеевна? Не мога да вляза вкъщи! — ридаеше Лариса.
— А коя си ти? Защо си толкова черна? Хайде, доближи се! Лариса беше бяла, доколкото помня. Ами и коса нямаш! Лиса ли си? — ухили се съседът.
Лариса се приближи до него, изсъска: — Ами, загоряла съм! И изобщо не съм лиса! Това е модна шапка!
— Такава ли е, модна, а? Отблизо си още по-страшна, отколкото отдалеч. Черна и лиса. Казва, загоряла! — избухна в смях съседът.— Ама кажете ми най-накрая, какво става тук? Къде е София Тимофеевна? — започна да разпитва Лариса.
— Къде, къде, на вилата, естествено. В такава жега замина да полива краставиците. Още вчера отиде. Сигурно е пренощувала там. Днес не съм я виждал. А ти като се върна от отпуск, значи в апартамента ти няма никой! Почудило ти се е. Ето, питай Ванька от петия етаж. Когато празнуваше рождения си ден на плажа в най-голямата жега, после разправяше, че у тях дяволчета се люлеели по завесите и играели на криеница — смееше се чичо Коля.
Лариса разбра, че от него няма да изкопчи нищо. Върна се на своя етаж и пак започна да звъни на съседката. Телефонът беше извън обхват. Точно тогава пристигна мъжът ѝ. Беше направо кипнал. С право — жена му го изтръгна от масата, където бяха започнали да празнуват с брат му завръщането ѝ.
— Ама че работа! Не можеш дори у дома да влезеш! Няма никаква музика! Прищяло ти се е! Я дай ключа насам! — и с лукава усмивка Григорий се зае да щурмува вратата. Мислено още беше при брат си, заедно с рибата. Но вратата не помръдваше. — Абе какво става!
— Нали ви казах, че навсякъде има дяволи! — провикна се отгоре чичо Коля.
На площадката се появи следващият персонаж. Младо момче, което не стоеше сигурно на краката си и хълцаше. Избута Лариса с лакът и три пъти почука на вратата на нейния апартамент. И точно когато неочакваният посетител отвори, Гриша с всички сили се втурна напред като топка.И в началото той се натъкна на младо, ярко гримирано момиче с шорти. Тя ахна и се отдръпна навътре. Мъжът отиде към кухнята. На масата течеше пиршество.
Седяха пет души. Още един рови в хладилника. Гриша се втурна към спалнята. Под одеялото се подаваше нечия ръка. Внимателно дръпна одеялото нагоре и извика: — А ти кой си? И какво правиш в моята спалня?!
Един замъглен поглед се отвори. Непознато момиче измърмори нещо и се превъртя на другата страна. Гриша и Лариса се почувстваха като персонажи от някаква лоша комедия.
— Може би брат ми е решил да си направи шега с нас? И ги е наел всичките? Той е майстор на такива номера. Само че няма ключове! — каза Гриша, бършейки потта от челото си.
— Там някакви двама старици дойдоха! Сигурно са съседи, проверяват нещо. Трябва да ги изгоним! — долетя силен шепот от кухнята.
Лариса вече не можа да се сдържи. — Да изгоните кого? Ние сме собствениците! И какви старици сме ви ние! — извика тя, внезапно засегната до сълзи.
От банята излязоха двама души. А ярко гримираното момиче, което те видяха на входа, изведнъж ахна и изстреля: — Но вие трябваше да дойдете чак след три дни!
Настъпи ням момент. Тогава през вратата, с плик краставици в ръце, влезе възрастна жена. Залюля ръце от изненада. После сграбчи момичето за раменете.— Анджела! Какво правиш тук? Приятели си довела! Ох, Лариске! Извинявай, мила моя, не догледах. Аз нали на вилата, да поливам. И там си останах. Анджела има ключовете от апартамента ми! А чуждите ключове защо си взела? — започна да се вайка София Тимофеевна.
— Защо, защо. Не е ли очевидно? Искахме да се позабавляваме. Къде другаде всички заедно да се съберем? Хайде, хора! — без капка угризение рече момичето и впери внимателен поглед в Григорий.
— А в моя апартамент? Там не можехте ли да седите! — хванала се за главата, извика бабата.
— Е, ти пък каза. У теб е бедно и тясно. Тук е много по-яко! Много стаи, джакузи, всичко както си трябва. А в твоя кочина как да настаня десет души? Хайде, хора, — и Анджела гордо се изниза.
След нея тръгнаха и останалите. София Тимофеевна непрекъснато се извиняваше за внучката си. Лариса ходеше из апартамента, с ужас разглеждайки останките от храна, разхвърляните по пода възглавници и цялата бъркотия. Машинално отвори хладилника. Той беше напълно празен. На най-горния рафт стоеше само една празна кутия.
— Нищо, Лариса. Най-важното е, че къщата е здрава. Ще почистиш утре. А сега — към брат ти! При него поне е подредено. Трябва да ядем рибка! И да отпразнуваме!
Няма нужда да се казва, че Лариса повече никому не оставяше ключовете си. А Гриша не забрави пъстрата Анджела…
