Не изслушвайки мъжа си, Галина стана и се отправи към стаята. Дори не й се искаше да знае какво точно е накарало Володя да направи това.
— Гале, не мислиш ли, че трябва малко да отслабнеш? Нещо май вече не влизаш в халата си! – забеляза недоволно мъжът, когато Галина посягаше за втората бисквитка по време на вечерния чай. Тази традиция беше останала от младите им години, когато семейството се състоеше само от тях двамата. Сега, когато децата растяха, все по-рядко имаха време да седнат сами и да си поговорят за изминалия ден. А той със своето недоволно изказване развали момента.
— Какво не ти харесва? Нали винаги си казвал, че харесваш жени с форми? – Галина остави бисквитата. Апетитът й се изгуби, както и желанието да продължи разговора. Беше чакала цял ден мъжа си, а той така ли? Изведнъж й се прииска да си легне по-рано. На него му е добре – той е сред хора, животът му е интересен. А тя? Години наред едно и също, ситуациите около нея изобщо не се променят! Естествено е да иска нещо сладко, за да си оправи настроението.
— С форми! Точно така! Но при теб вече всичко се разлива, като тесто от купа! Хайде, отслабвай, лятото наближава! Планувал съм почивка. И не искам да се срамувам, че до мен ще е топка, а не жена! – Мъжът приближи купата с бисквити до себе си и продължи чая си сам.
Галина стана и отиде в стаята. Нито настроение, нито желание за спор й останаха.
— Да, вярно, малко съм качила. Но цял ден съм вкъщи! Като катерица на въртележка – деца, чистене, пране, готвене! – Галина оглеждаше критично отражението си в огледалото, недоумявайки какво пък не му харесва този път.
Преди сватбата, която се състоя преди малко повече от пет години, Володя я гледаше с такава искра в очите, че й ставаше неудобно пред другите. После имаше сватба и раждането на близнаците. Естествено, фигурата й преживя стрес. И връщането към познатия активен начин на живот беше невъзможно. Какви тренировки, когато на сина му никнат зъби, а дъщерята отказва да яде? Често Галина сядаше да хапне за пръв път след полунощ. Естествено, ядеше каквото свари. И така по хълбоците й се оформи „спасителен пояс“, който можеше да се премахне само във фитнеса, за което обаче нямаше време.
Освен това, Володя никога не се беше оплаквал от фигурата й. В началото след раждането те дори нямаха време да се погледнат един друг. Децата отнемаха всичкото им време. Владимир буквално бягаше на работа, за да се отърве от постоянния плач на близнаците, които почти никога не спяха едновременно. Щом се събудеше едното, непременно будеше другото, и въртележката започваше отново. На Галина й се струваше, че първата година и половина изобщо не е спала.
Естествено, виждаше, че се е променила с появата на децата. Нямаше време за маникюр, фризьор, обновяване на гардероба. Но какъв е смисълът, като е постоянно вкъщи? Щом децата пораснат, тогава ще се погрижи за себе си и ще си поднови дрехите.
Галина твърдо реши да отслабне, за да се върне на работа, доближавайки се до предишната си форма.
Решението обаче се оказа далеч по-лесно от изпълнението. Не минаха и два месеца, когато забрави за обещанието, дадено на себе си. Освен това, мъжът й вече не правеше обидни коментари. Вероятно в онзи ден просто беше изморен от работа…
***
Наближаваше лятото. Неговото присъствие се усещаше с всеки изминал ден. Майските дни ставаха все по-топли. Галина вече излизаше с децата на разходка в по-леки дрехи. Тя отново критично се оглеждаше, обещавайки си, че от утре непременно ще започне да тренира вкъщи, докато малките спят. Въпреки това, през краткия им обеден сън винаги имаше толкова планирани и по-важни задачи, че за тренировките си спомняше едва когато трябваше да изхвърли поредните си „предродилни“ шорти или тениска.
— Е, добре! Утре ще се кача пеша по стълбите! И до магазина ще отида пеша! Никаква кола повече. Пеша! Навсякъде! Иначе и в новите дрехи няма да вляза! – обеща си Галина, наивно вярвайки, че ще удържи на думата си.Скоро ѝ се предостави възможност да получи силен стимул за отслабване. Макар че тя с радост би се справила и без него.
Владимир беше почти с десет години по-възрастен от жена си. Към момента на запознанството им той вече заемаше добра позиция в компанията. За времето, докато се срещаха и след това, докато бяха женени, той успя да се изкачи доста по кариерната стълбица. Сега ръководеше цял филиал на компанията в предградията, който скоро щеше да отпразнува първия си юбилей.
Отбелязването на важния за екипа повод беше решено да се осъществи в тесен кръг – само със служители. За целта щяха да наемат селска къща. Цялата голяма група заминаваше в петък, за да се върне в неделя вечерта. Програмата беше разнообразна: басейн, сауна, екскурзия до местния завод и дегустация на алкохол.
Володя съобщи на жена си, че трябва да му приготви чанта и дрехи за два дни и две нощи.
– Добре. А ще пътувате без семействата си? – Галина много се надяваше, че съпругът ѝ ще я вземе с него.
Преди да се родят децата, тя често посещаваше корпоративите, организирани от компанията на мъжа ѝ. Винаги беше весело и оживено. После спря да ходи на подобни събития – нямаше на кого да остави бебетата. А когато децата станаха малко по-големи, мъжът ѝ изведнъж заяви, че бюджетът за тържества е сериозно намален и че те вече се организират само за служителите. Същото се случи и този път.
– Разбира се! Откъде млада фирма, макар и дъщерна на голямо предприятие, ще вземе такива средства? Затова ще бъдем само свои. През уикенда ще се разтоварим в сауната и после вкъщи. Честно казано, не съм голям фен на такъв тип почивка, но без ръководител няма как! – Изглеждаше, че Володя наистина не беше въодушевен от идеята за пътуването извън града.
– Жалко! И аз бих искала да отида! Децата вече са достатъчно самостоятелни, можем да ги оставим на мама.
– А, да, че после тя да ни учи как правилно да говорим и през колко време да мием ръце! Не, благодаря, вече ми стига от майка ти. – Володя постоянно намекваше, че тъща му, детска учителка с тридесет години стаж, поради професионалната си деформация продължава да се отнася към всички около нея като към деца.
– Поне щяхме да прекараме време заедно – замислено каза Галя. – А и толкова ми се иска да разнообразя. Скоро ще пусна корени между тези четири стени и ще започна да говоря с цветята!
– Е, ти не си първата жена в майчинство. Потърпи, на всички им е трудно. Да не си мислиш, че на мен ми е лесно да работя от сутрин до вечер, често да оставам след работно време или да излизам на работа в почивен ден?
Мъжът излезе, а Галина си отговори на последния му въпрос, отново оглеждайки се критично в огледалото:
– Да, на всички им е трудно. Но аз с голямо удоволствие бих се върнала на работа! Там шефът не обръща всичко с краката нагоре, не се опитва да си пъха пръстите в контакта или да събори върху себе си тежък шкаф. Освен това аз имам двама такива „шефове“!
Въпросът с пътуването на мъжа повече не беше повдиган. Галина само от време на време въздъхваше какъв късметлия е Володя, но той всеки път даваше вид, че изобщо не му се ходи.Събирайки багажа на съпруга си за пътуването, Галина реши да отиде при родителите си за целия уикенд. След час и половина мъжът ѝ написа, че е пристигнал благополучно и в близко време няма да се свърже, защото сигналът в гората често прекъсва.
— Жалко, че не те взе със себе си. Щеше да си починеш. Ние щяхме да се оправим с вашата неуморна челяд! – изрази мислите си бащата на Галина.
Галя въздъхна, но не разви темата. Чувстваше се малко обидена. Нима директорът на филиала не можеше да направи изключение за съпругата си, знаейки колко ѝ е трудно постоянно да стои вкъщи? Но тя не обичаше да обсъжда съпруга си с родителите, смятайки, че да се „изнася боклукът от къщата” е неприлично.
Няколко часа по-късно, след като се разходи с децата, Галя хвана телефона си и откри съобщение от една от колежките на съпруга си. Аня работеше с Владимир от няколко години. Те с Галина често се виждаха на корпоративи, понякога пресичаха пътищата си в кафенета и дори си звъняха редовно. Аня също имаше близнаци, което много ги сближи.
„Галке, скъпа, оправяй се! За да си бодра на следващото пътуване!” – гласеше съобщението.
— Странно! Може би не е било предназначено за мен? Май не съм болна. А и там нямат сигнал, нали?
За всеки случай Галина отговори на приятелката си, за да провери дали съобщението наистина е било за нея.
Този път Аня ѝ се обади.
— Галин, не разбрах много добре какво имаш предвид. Разбира се, че съобщението е за теб! Толкова ми стана тъжно, че не дойде с нас. Тук е страхотно! Много е весело! А за децата е направо райско място. И защо Владимир Петрович не взе децата? Щеше да ти е по-лесно. Представям си колко ти е тежко сега – болна, а около теб кипи живот.
Галина онемя от изненада. Оказа се, че в пътуването не само съпрузите, но и децата на колегите са отишли! Но мъжът ѝ така и не ѝ бе казал това.
За да не „изнася боклука от къщата”, Галина набързо приключи разговора, оправдавайки се с болестта си. Не ѝ се искаше да споделя със семейството какво бе научила. Но тя знаеше – баща ѝ непременно ще забележи настроението ѝ. Той винаги успяваше учудващо точно да разчете истинското ѝ състояние, дори когато тя се опитваше да изглежда весела.
— Галя, всичко наред ли е? Кой ти се обади? – Баща ѝ изглеждаше разтревожен, усетил че нещо не е както трябва.
— Приятелка. Каза, че няма да успее да се срещне, разболяла се е. – Излъга Галина, но баща ѝ разбра, че предложеното обяснение е далеч от истината, колкото Слънцето от Земята.
Галина не посмя да остане при родителите си през целия уикенд. В неделя сутрин се отправи към своя дом. Трябваше да се подготви за завръщането на съпруга си. И най-вече – да се успокои дотолкова, че да не му хвърли тежка ваза в главата, щом прекрачи прага. А именно това ѝ се искаше да направи в момента.Вечерта Володя се върна весел и отпочинал. Той си тананикаше някаква весела песничка и дори не забеляза веднага, че съпругата му го наблюдава внимателно, чакайки признание.
Когато стана ясно, че той изобщо не възнамерява да си признае лъжата, Галя реши да премине в настъпление:
— Е, разказвай! Как си починахте? – Почти извика тя, едва сдържайки гнева си.
— О, прекрасно! Там е толкова красиво – гората е наблизо, въздухът чист. И самата територия е доста прилична. Нашето бунгало беше отделно, можеше спокойно да пуснем децата да играят на поляната – Володя неусетно се издаде още с първото изречение, но дори не го осъзна.
— Страхотно! Радвам се, че си отпочинал. А кажи ми, каква длъжност заемат децата в компанията, все пак събитието беше само за служители, нали? – язвително попита Галя.
В продължение на няколко минути Володя просто стоеше и мълчеше, гледайки жена си. По погледа ѝ разбра, че тя знае всичко, но на лицето му не се четеше и нотка съжаление. Напротив, той изглеждаше дори горд, че е успял така ловко да я излъже.
— Какво всъщност искаш? Да те взема с мен? Погледни се! Съвсем естествено е, че в нашата компания работят модерни, добре поддържани жени. И съпругите на колегите са безупречни, с отлична фигура! А ти си като морж на плажа. Не можех дори да си представя, че ще се разхождаш там по бански и ще показваш тлъстия си задник и отпуснати страни! На техния фон изглеждаш като селска доячка!
Думите му й се забиваха като камъни. Отново фигурата й, отново тези претенции. А тя мислеше, че той се е примирил. Можеше поне да се прибира по-рано и да й позволява да има време за себе си. Но не, той я затрупваше с негатив и обвинения, за да я кара да се чувства неуверена. И накрая измисли тази лъжа, за да я скрие от колегите, от които се срамува.
Не дочаквайки повече нито дума, Галя стана и се насочи към спалнята. Изведнъж вече нищо свързано с него не й беше интересно. Нямаше значение какво точно го е накарало да постъпи така. Сега й беше напълно безразлично.
С кристална яснота тя видя как изглежда семейството им. Тя и децата от едната страна, и вечно заетият или недоволен от всичко съпруг – от другата. В кой момент Галя от любимата жена се беше превърнала в безплатна прислужница и майка? Самият Владимир искаше деца. И то на всяка цена две! Беше така щастлив, че успяха от първия път…
Галя извади куфар и, без дори да гледа, започна да хвърля дрехите му от рафтовете върху леглото. Действаше толкова бързо, сякаш отдавна се беше подготвяла за този момент.
— Какво правиш? – попита учудено Володя, поглеждайки в спалнята.
— Не разопаковай багажа си от пътуването, ще добавя още неща и после сам ще си го наредиш. – каза Галя, без да го поглежда, продължавайки да хвърля в куфара всичко, което би му било нужно за новия му живот. Живот без деца и съпруга, от която се срамуваше.
— Да не мислиш, че просто ей така ще си тръгна? – подхвърли той с подигравка в гласа.
За момент Галя спря и се обърна към него:
— Не мисля. Сигурна съм. Ако ти не си тръгнеш, ще го направя аз. Ще оставя децата на теб. Почти три години изпълнявам сама ролята на родител. Повярвай ми, усъвършенствах това умение до съвършенство. Отсега нататък ще се погрижа за себе си, за кариерата си, ще наваксам пропуснатото. С една дума, ще разменим ролите – ти ще пробваш какво е да си родител, а аз ще се върна към това, което оставих, тръгвайки в майчинство. Избирай!— Не бъди глупава! На кого си нужна с две деца? Такава, омекнала и затъпяла! — ухили се Владимир.
— Повтарям, ще се разделим във всеки случай. Или аз оставам с децата в този апартамент, или ти. На мен ми е все едно. Между другото, вторият вариант ми допада повече. Може би ще настоявам за него при развода. Да плащам издръжка, но да живея само за себе си — не е ли това рай, нали?
— Каква майка си ти? Как можеш да разсъждаваш така? — Владимир рязко смени тона, защото решителността в гласа на жена му го уплаши.
— Аз съм отлична майка. И ти давам възможност да станеш също толкова прекрасен баща. Така че, какво решаваш? Няма да ми отнеме много време да събера нещата си! — Замислено изрече Галя.
Поколеба се няколко минути, след което Владимир грабна куфара и набързо натъпка дрехите си в него. Половин час по-късно вече седеше в такси.
Галина, след като изпрати съпруга си, рухна на леглото, сякаш този последен напън бе изцедил всичките ѝ сили. Искаше ѝ се да плаче, но тя знаеше, че в този момент този лукс е недостъпен за нея.
***
— Мамо, здравей пак. Кажи, в градината имаш ли места? Ще можеш ли да уредиш внучетата си? — Галя се обади на родителите си сутринта и само след няколко седмици близнаците с радост започнаха да ходят за няколко часа дневно на детска градина.
Бащата на Галя си взе отпуск, за да помага в адаптацията на внучетата, и така даде възможност на дъщеря си спокойно да се върне към работа, която беше оставила за доста дълъг период.
Първоначално беше много трудно. Искаше ѝ се да се обади на съпруга си, да се похвали с успехите си и да го накара да съжалява, че е бил толкова невнимателен. Той обаче не направи нищо, за да върне жена си и децата. Почти не идваше при близнаците. Разводът беше финализиран едва след няколко месеца. Владимир не се яви на нито едно заседание, прикривайки се с работа.
Едва след година, когато децата свикнаха с градината, а Галя успя да възстанови физическата си форма и да постигне напредък в кариерата си, тя осъзна, че вече не се ядосва на Владимир. Той не беше готов да остане със семейството си във време на криза. А това означаваше, че няма смисъл да съжалява за проваления брак.
