– Мамо, може ли Настя да остане у вас през нощта? – попита Андрей, когато семейството вече се канеше да си тръгне. – Женя утре е на лекар, после има задачи в града, а Настя сама иска да остане. Нали така, Настенка? – той вдигна тригодишната си дъщеря на ръце.
– Ох, не! – плясна с ръце Лариса Петровна. – Настя не стои на едно място, няма да мога да се справя. Освен това вече обещах на Маша да гледам нейните деца, а те са двама.
Женя и Андрей се спогледаха – напразно попитаха, свекървата винаги отказваше да гледа внучката. Но Андрей реши да опита още веднъж.
– Така дори е по-добре, мамо, ще бъде по-весело за всички: за момичетата и за Глеб.
– По-весело? – възмути се тя. – Ваша Настя подскача като конче, а моите я имитират. Съседите после се оплакват от шума!
– Мамо, какви ги говориш? Настя е още малка, децата на Маша са по-големи. Може би те я учат на тези игри?
– Ти сам не си седял с тях, какво разбираш – отвърна упорито Лариса Петровна.
Женя тихо стисна ръката на мъжа си под масата, опитвайки се да го успокои.
– Та ти също не си гледала Настя.
– И няма да я гледам, докато не порасне! Имам високо кръвно, и аз искам да си почина.
Настя, почти заспала, се беше настанила уютно в ръцете на баща си. Тя не разбираше за какво спорят възрастните, но мечтаеше да остане при баба си, особено когато на гости идваха Лена и Глеб. Обичаше да играе с тях, да рисува и да реди конструктори, но всеки път родителите я прибираха у дома.
***
– Казах ти, че няма да се съгласи, вече я молих няколко пъти по телефона.
– Мислех, че на мен няма да ми откаже, децата на сестра ми живеят при нея с дни.
– Това е сестра ти, а това сме ние – въздъхна с горчивина Женя. – Няма смисъл да се караме за това.
– Да, но утре как ще обикаляш из града с Настя в този студ?
– Какво да се прави. Сега ще пиша на Катя, тя няма да откаже.
– Не е ли късно?
– Не, и по-късно си пишем, Игор при тях винаги заспива късно, освен това са на една възраст с Настя.
Женя набра приятелката си и я помоли да приюти дъщеря ѝ поне за половин ден, докато уреди задачите си.
– Никакъв проблем! – развеселено отвърна Катя. – Даже остави я за цял ден, или пък нека остане да преспи. Ще е по-весело на Игор, а и аз ще мога да свърша нещо, докато играят.
Приятелката никога не отказваше на Женя, а тя също с удоволствие се съгласяваше да гледа сина ѝ, когато се налагаше. Семействата бяха близки, често си гостуваха.
Андрей бързо забрави за отказа на майка си – важното беше, че нещата се уредиха и утре на съпругата му нямаше да ѝ се налага да се разкарва с детето из града. А останалото щеше да се нареди с времето.
Не се нареди.
Женя и Андрей имаха втора дъщеря година по-късно. Родителите се зарадваха, но момиченцето се оказа неспокойно, не спеше добре нощем, имаше постоянни обриви, колики, често капризничеше, заспиваше само на ръце. Женя беше изтощена, буквално падаше от умора. Андрей ѝ помагаше след работа, за да може тя поне малко да си почине, но голямата, Настя, също искаше внимание след детската градина, и за почивка не оставаше време.
Сестрата на Андрей роди третото си дете малко по-рано – разликата между тях беше половин година, и скоро се върна на работа, когато бебето навърши 9 месеца. Оставяше всяка сутрин бебето при майка си. Това дразнеше Андрей.
Последния път Маша остави и трите си деца при майка им и отпътува със съпруга си за седмица в Истанбул.– Жени, изпращат ме за три дни в командировка. Ще се справиш ли? – попита Андрей, осъзнавайки колко ще й бъде трудно.
– Да – отговаряше тя, като люлееше малката Алиса на ръце, – какво да правя. Жалко, че майка ми си отиде толкова рано, мисля, че щеше много да ми помогне, – усмихна се уморено и ходеше напред-назад.
– Ще звънна на моята майка, поне да вземе Настя. Уф, точно през уикенда – много е неудобно, но трябва да тръгвам.
– Не, не! Твоята майка няма да се съгласи. Най-вероятно и племенниците ти ще бъдат там. Недей.
– А аз казвам, че трябва! – ядоса се Андрей. – Може поне веднъж да ни помогне, а не само на Маша.
– Андрю, – Жени сложи бебето в креватчето, погледна го тъжно, – Настя никога не е била хиперактивно дете, ти знаеш, не става въпрос за това. Глеб е доста по-енергичен, а какъв е глезльо! Баща му го разглези много, не знае никакви граници, а баба му го глезеше безкрайно, докато не се роди второто им момче.
– А в какво тогава?
– В нищо! Просто децата на Маша са любимите внуци, а нашите…
– Моите деца нима не са такива?
– Не знам, – Жени легна до него на леглото, уморено прозя се и се обърна настрани, – нямам сестра, а и нямам майка, не мога да съдя. Не създавай конфликти, ще се справя.
– Не, ще й се обадя!
– Звъни, – промълви сънливо Жени, – но само ще се изнервиш.
Андрей взе телефона и излезе. Набра майка си, въпреки че беше вече 9 вечерта. Настя беше заспала на дивана пред телевизора с включени анимации. Той беше решен да не моли, а да нареди.
– Здрасти, мамо. Утре сутрин ще ти докарам Настя.
– Доведи я, ще се радвам да ви видя всички, – отговори Лариса Петровна топло. – Малката ви Алиса не съм виждала отдавна, сигурно доста е пораснала?
– Да, порасна. Вече е на четири месеца. Но няма да можем да дойдем всички. Отивам в командировка, а Жени ще остане вкъщи с Алиса – малката е леко болна.
– Ох, не, Андрюша! Аз не мога да се справя. Сестра ти Маша вече докара Лена и Глеб.
– Но, мамо…
– Какво, „мамо“? Няма ли да ме съжаляваш? И без това вече имам достатъчно грижи.
– А на Маша отказвала ли си някога? Веднъж казвала ли си така? Неиния деца са при теб всяка седмица!
– Ох, само не започвай! – разгневи се Лариса Петровна. – Маша работи, а жена ти е в майчинство. Това е съвсем различно!
– Мамо, какви са тези приказки? Всичко виждам. И ми обясни едно: защо децата на Маша са ти радост, а моите – тежест? Кога за последно беше у нас? Кога видя Алиса?
– Защо да идвам? Имате си семейство, свой живот. За кого сте ги родили, за мен ли?
Той искаше отново да спомене за племенниците, да попита за кого сестра му ги е родила, но разбираше, че това би изглеждало детински глупаво. Синът затвори телефона, отнесе по-голямата си дъщеря в нейната стая. Върна се в спалнята, Алиса започна да мрънка в креватчето, той я взе на ръце и започна да я люлее. Постепенно се успокои. Разговорът с майка му го ядоса, в началото си представяше как на следващата сутрин ще остави дъщеря си при баба й и ще тръгне – няма как да я изгони. Но гледайки своята малка дъщеря, гневът постепенно се уталожи и вече му се струваше, че това би било безсмислено.
– Какво каза майка ти? Обади ли й се? – попита Жени сутринта, събирайки багажа му за пътуването.
– Не, беше късно.
– Е, така е по-добре. Там вече са децата на Маша.– От какво го реши? – унило я погледна мъжът ѝ.
– Видях във VK, в статуса ѝ. Планираха да отидат някъде за уикенда. Май без децата.
– Така ли…
– Да, – каза Жени весело, докато приготвяше кафе. Беше се наспала, а децата все още спяха – нека поспят. Какво щастие е да имаш час-два тишина, сама или със съпруга си. – И двамата изглеждат толкова щастливи на видеото, вече са на път. Сега е модерно да си многодетен и успешен в социалните мрежи.
– Нищо, и ние ще отидем някъде. Ще се върна и задължително ще отидем. Но заедно.
– Разбира се, а децата къде ще оставим? – усмихна се Жени, целуна го по бузата и сложи кафето на масата.
Мъжът ѝ замина, а Жени започна със своите ежедневни задължения. Изненадващо, цял ден Алиса се държа примерено – спеше и се хранеше добре, сякаш искаше да даде малко почивка на майка си. Вечерта Катя ѝ се обади и я покани у тях.
– Ох, няма да мога. Андрей замина, а аз съм сама с децата.
– И моят го няма.
– Тогава ела ти при мен, на теб ти е по-лесно, имаш кола.
Уговориха се за утре. Катя сина си пристигнаха малко преди обяд. Първо се разходиха навън на площадката, после решиха да поседнат и да изпият по чаша вино. Каква беше изненадата на Жени, когато в шест вечерта пристигна свекърва ѝ.
– Здравей, Жени, – забързано започна да се съблича тя в коридора, – как се справяш? – Надникна от антрето към кухнята, забелязвайки чужди ботуши до вратата. – Не си ли сама?
– Не, при мен е една приятелка.
– Така ли?!
– Да, заповядайте, – покани я Жени, когато свекървата вече влезе в стаята.
В стаята цареше хаос – навсякъде разхвърляни играчки и детски дрехи. Децата играеха на детска градина. Настя, разрошена, и някакво момченце скачаха на разпънатия диван. Малката Алиса лежеше сама в легълцето си с играчки в ръка. Телевизорът бръмчеше за никого – пълна анархия.
– А вие как?..
– Така, – отвърна свекървата язвително, гледайки няколко скъсани халки на пердетата. – Аз бързам да дойда, мисля си, че тя едва се справя с две малки деца, а тя си прекарва весело с приятелки – Лариса Петровна се обърна към кухнята със снизходителна физиономия.
– И на вас здраве, Лариса Петровна, – отвърна малко по-весела Катя, от кухнята. На Жени ѝ стана неудобно.
– Маша взе децата, реших веднага да дойда при теб, а ти тук… си прекарваш добре. Гледам, помощ не ти трябва, имаш си помощници. Погледни само Настя, Боже! Каква е мръсна.
– Пила е сок, сигурно се е заляла.
– Сигурно?!
– Лариса Петровна, защо дойдохте? Да се карате?
– Е, как иначе! Синът ми ми се скара, че съм лоша баба и ми каза, че обичам само едните си внуци. – Настя се втурна към баба си и я прегърна за краката. Бабата, с неискрена усмивка, я погали по главичката, но всичките ѝ мисли бяха фокусирани върху майката на детето. – Щом мъжът е извън къщи, жената веднага започва с веселбите! Затова ли искахте да ми пробутате Настя?
– „Пробутате“? – сега Жени се разпалено включи – никога не съм ти натрапвала децата си! Ако отидем някъде, винаги ги вземаме с нас. Към вас сме се обръщали само в крайни случаи. Колко пъти беше това? И нито веднъж не се съгласихте! Настя вече е на 4 години и нито веднъж не е преспала при баба си, а братовчедите ѝ живеят при вас! Нали така? Три дни в седмицата те са у вас! Три от седем! А моето дете за четири години нито веднъж. Така че живейте си и се радвайте на другите внуци, но защо идвате тук, за да ми сочите с пръст каква „лоша майка“ съм?
– Ето кой наглася Андрей срещу роднините му! – възмути се свекървата. – Чудех се откъде ги взе тези приказки, тези обиди. Значи ти си му внушавала…
– Той не е глупав, за да му внушавам, вижда всичко и разбира.Малката Алисa започна да плаче в креватчето си, а приятелката излезе от кухнята, подпря се на ъгъла и стоеше, слушайки свадата, с чаша в ръка, още повече разпалвайки напрежението. Жени, прескачайки през играчките на пода, се приближи до креватчето и взе дъщеричката си на ръце.
– Виж ти нея! Каква прекрасна майка… – подигра я свекървата. – А по-рано къде беше? Децата сами на себе си оставени, а мама седи и си пълни гърлото с приятелките си.
Катя се усмихна под мустак, гледайки този спектакъл.
– Аз бих обичала тези деца повече – не се спираше Лариса Петровна, гледайки малката Алиса и Настя, – ако имаха друга майка!
– Е, замяна няма, нали не е като стока от магазина! Извинете за неудобството. Досега се справяхме без вас, ще се справяме и занапред.
На този ден свекървата и снаха й силно се сдърпаха. Жени спря да ходи при нея с мъжа си, забраняваше и да взимат децата с тях, и това довеждаше до скандали.
– Тя ме мрази! Защо да влачим децата? За показ? Трябват ли й те изобщо? Има си внуци.
Така продължи няколко години, но Андрей все пак водеше дъщерите си при майка си, за да не се кара с нея, а вкъщи му се налагаше да слуша от жена си. Говори с майка си, но тя наистина не говореше ласкаво за Жени и нейните приятелки.
– Какви приятелки, мамо? Тя от сто години е приятелка с Катя, двете си помагат с децата, синът й често идва у нас.
– Нека погледне на Маша! Никакви приятелки, само семейство, деца, ред в къщата, винаги готвено, и работи.
– Е, разбира се, когато има бавачка в лицето на мама… откъде да има безпорядък в къщата!
– О! Това са думи на Жени – махна с ръка майка му.
Синът започна да идва по-рядко, майката все повече се обиждаше, а самата тя не стъпваше в дома на „разхвърляната“ снаха.
Лариса Петровна започна да звъни на сина си по всякакви поводи, особено след като Маша роди четвъртото си дете. По навик, никой вече не питаше майката. Мълчаливо носеха детето почти от първите му дни и го оставяха.
– Андрей, толкова съм уморена от децата на Маша, а тя сякаш не разбира. Нямам сили вече.
– Кажи й, мамо!
– Казвала съм, и не веднъж, не разбира. Само проси да ги гледам до вечерта, а после звъни: „Мамо, утре пак ще дойдем, няма ли проблем?“ А, няма… – въздъхна Лариса Петровна.
– Ще й кажа аз – на Андрея му стана жал за майка му; сестра му наистина се беше разпасала.
– Кажи…
Андрей се опита да говори със сестра си, но това завърши със скандал – и двамата имаха много събрани упреци един към друг.
И на следващия ден Маша доведе всичките четири деца при майка си, като и се оплака как брат й й е говорил.
– Уморена съм! Вие си почивате, забавлявате се – в интернет сте идеалното семейство, а аз с децата. Няма ли и аз почивни дни? Свой живот? – отговори майката. – Ти си толкова модерна, успяла, а аз не мога дъх да си поема!
– Мамичко – прегърна я Маша, – разбираме те. Трябва ти почивка. Хайде с нас на море – зарадва се дъщерята.
Майката някак си не се зарадва.
– Значи вие ще си почивате, ще гуляете до сутринта в барове, а аз да гледам децата? Това ли е почивка?
– Ох, добре, щом не искаш, няма да те караме – обиди се Маша. – Кажи още, че трябва да си седим у дома, като онези двамата – Жени и Андрей. Само две деца и никъде не ходят, така ли се прави? – искрено се учудваше тя. – Те самите нищо не виждат, а децата им ще пораснат като диваци.
– Че как така нищо не виждат? Андрей каза, че излизат – винаги със своите момиченца и не показно, не всяка седмица като вас.– Това ли е почивка с деца? Истинско мъчение, цяла седмица с тях, направо полудявам… Добре, мамо, чао – каза Машенка, целувайки я по бузата. – Утре няма да донесем децата, отиваме в аквапарк, но другата седмица може ли? Поне за един ден? – попита тя, като събра ръце умолително.
– Не! Имайте съвест!
– Добре, добре – обидено се наду дъщерята и избяга, а в колата я чакаха съпругът и децата.
Цели две седмици Лариса Петровна нямаше внуци. Почина си, нареди любимите си цветя на первазите, разходи се из града, обади се на сина си и му разказа колко ужасно се държи дъщеря й с нея!
Андрей отново звънна на сестра си, и те окончателно се скараха.
– Не ми давай акъл! Мама не е казала нищо, а ти се месиш където не ти е работа. Оправяй се със своето семейство – отвърна му Маша и заяви, че не иска да го вижда.
А майката звънеше, напълно нещастна: Маша й се сърдеше, а Андрей не идваше.
– Ще дойдете ли с момичетата другата седмица? Лена и Настя имат рожден ден, искам да ги поздравя. Маша май щеше да се отбие – и двамата знаеха какво означава „да се отбие“.
Синът нищо не обеща – планираха да прекарат деня с децата в търговски център, а и не искаше отново да се вижда със сестра си.
– Мислиш ли, че наистина й липсваме? – попита Женя.
– Престани, Жена. Изминаха почти четири години, време е да забравим.
– Аз може би съм забравила, но отношението й към момичетата не се е променило.
– Сега може би е осъзнала колко потребителско е отношението на Маша към нея. Да отидем само за час, децата ще се зарадват.
Пристигнаха при майката следобед – уморени, с торта, но в добро настроение. Лариса Петровна ги прие радушно, дори Женя прегърна, какво беше между тях, никой вече не помнеше. Машата я нямаше, но нейните деца бяха там.
Андрей и Женя се спогледаха. Майката уж се жалваше, че е уморена от децата, а те пак бяха всички там. Сякаш искаше да сблъска брата със сестрата.
– През деня били навън с децата, а сега са с приятели – оправдаваше майката дъщерята. – Млади са, защо да стоят у дома? Хайде, влизайте – покани ги тя. – Хайде, Настя – взе внучката за ръка. – Не знаех какво да ти купя, а и този месец не е леко финансово, но в магазина казаха, че това ще ти хареса.
Бабата подаде на осемгодишната Настя комплект за творчество. Момичето се усмихна сдържано и погледна майка си за одобрение. Женя се намръщи, а погледът й сякаш казваше: „Вземи го и не показвай излишни емоции“.
– Благодаря, бабо.
В това време Лена и Глеб се бяха събрали пред телевизора и разглеждаха новия си джадж.
– Виж колко е готин новият телефон, който баба ми подари – гордо размаха кутията десетгодишната Лена. – Нали е супер?
Настя не успя да отвърне с усмивка, само поклати леко глава. Андрей и Женя се спогледаха отново – всичко беше ясно и без думи: техните деца никога нямаше да бъдат толкова обичани и глезени от бабата, както тези двамата.
На обратния път в колата цареше напрегнато мълчание. Никой не искаше да говори. Настя вече разбираше какво се случва, макар и дете. Алис все още беше твърде малка, за да забележи тези неща.
След този случай Женя престана да настоява Андрей да води момичетата при бабата. И самите деца вече не искаха да ходят там. Андрей започна да посещава майка си все по-рядко, основно на големи празници, и обикновено сам.
Но Маша продължаваше спокойно да води децата си при Лариса Петровна. Беше й удобно, а и бабата не скучаеше толкова. Въпреки това Лариса Петровна не спираше да се оплаква на дъщеря си колко студен е станал Андрей. И беше убедена: за всичко е виновна Женя…
