— Няма да тръгна никъде с нея, — заинати се жена му, без да иска да отстъпи.
Коля се смълча от чутото, не очакваше такава реакция.
— Как така няма да тръгнеш? Всичко обсъдихме, — опита се мъжът да оправи ситуацията.
— Не, това не сме обсъждали. Какво сме се разбрали? Ние си почиваме, а майка ти остава с децата у дома.
— Господи, Кира, каква е разликата дали ще е с тях тук или там?
— Голяма! Или ще е постоянно около нас, или ще мога спокойно да си почина.
Нямам ли право на почивка? Или трябва вечно да търпя твоята майка?
— Престани! Говориш така, сякаш майка ми живее с нас!
— Майка ти ми е до гуша вече… — започна да говори жената, но замлъкна, когато видя свекърва си на прага.
— Защо млъкна? — свекървата гледаше снахата с ненавистен поглед.
— Продължавай, много ми е интересно да чуя какво всъщност мислиш за мен.
Поляна Александровна останала вдовица преди пет години. Синът ѝ бил единствената ѝ опора.
Но той също скоро се отдалечил, след като се оженил. Отначало жената ревниво приела снаха си.
— Открадна ми сина, — оплаквала се на приятелката си. — Дори да звъни спря.
— Ами спря, защото се държиш пренебрежително с жена му. Как мислиш, че не разбира?
— Нищо не съм му казала.
— Не е нужно да казваш, всичко ти е изписано на лицето.
Пола Александровна дълго мислила тогава, успяла да промени отношението си към снахата. Усмихвала се, правела дребни подаръци, помагала, когато било нужно.
— Пак майка ти! — мърморела Кира. — Колко още? Може би направо да се нанесе у нас?
— Кира, тя иска най-доброто.
— О, знам ги нейните добри намерения. Още от сутринта беше тук.
Знаеш ли защо?
Да сготви супа.
Разбира се, аз няма да нахраня нейната „голяма“ рожба.
— Не мърмори. Тя не сготви супата, за да ме нахрани, а за да ти помогне.
Просто не измисли друг начин как да ти улесни живота.
— Е, обади ѝ се и ѝ кажи, че с домакинството ще се справя и без нея.Ако иска да помага, нека пари дава.
И да не идва излишно често.
Разговорът за Коля беше тежък. Той не знаеше как да каже на майка си да не идва всеки ден, но се постара да обясни както можа.
— Мамо, такова е положението… — каза Коля, когато сам отиде да я посети.
— Жена ти ли те прати? Влизай, какво се бавиш на прага?
— Не, само за минутка съм, Кира ме чака в колата.
Въпросът е такъв… Тя помоли да не идваш повече на гости… без покана. Ъм… по-точно предупреждение. Моля те, мамо, не се обиждай, но…
Разбираш ли, тя сама може да се справя с домакинските задължения.
— Добре, — майката беше обидена, но прие новината с твърдост.
За парите обаче Коля не се осмели да заговори, това щеше да бъде върхът на безочието.
В колата го чакаше жена му.
— Каза ли за парите? Даде ли ги? — това единствено интересуваше Кира.
— Така ще стане, — Коля се обърна рязко към жена си. — Пари от майка ми няма да взимам. Ще ѝ помагам сам.
— Какво означава „ще ѝ помагаш сам“? Няма да стане така… — Кира вече се подготвяше за спор, защитавайки своето.
Но Коля с жест ѝ даде знак да замълчи.
— Казвам още веднъж. Съгласих се с теб, поговорих с майка си, казах ѝ, че ти сама се справяш с къщната работа.
Но пари няма да ѝ искам, никога.
Ясно ли е?
Кира се изплаши от тона му и само кимна.
— И да не чуя повече подобни приказки от теб.
Кира отново кимна.
Коля помагаше на майка си финансово. Понякога идваше на гости.
— За малко съм, мамо. Не ме угоявай, жена ми ме храни вкъщи.
— Ох, с какво те храни тя? Знам аз, нали съм идвала при вас. С очите си съм видяла каква домакиня е тя.
— Мамо, моля те, не започвай! — Коля избутваше чинията. — Не ми е приятно да слушам такива думи за Кира. Аз я избрах, тя е моето семейство.
Майката тогава също замълча. Като че ли повече не обсъждаше нищо.
Коля живееше спокойно.Всичко се промени, когато Кира роди. И не едно дете, а близнаци наведнъж.
Трудно ѝ беше да се справя сама, затова повикаха майка ѝ.
Полина Александровна беше щастлива – отново получи достъп до дома на сина си. Приеха я в семейството, тя стана необходима.
Жената веднага напусна работата си и даде апартамента си под наем, за да има някакви пари.
Сама се премести при сина си и снахата. Стана безплатна бавачка за техните деца.
Тогава отношенията със снаха ѝ като че ли се подобриха. Нямаше как да е иначе – тя им помагаше толкова много.
Кира, най-малко, трябваше да ѝ бъде благодарна.
Но близнаците пораснаха, тръгнаха на детска градина, и тогава започна кошмарът за Полина Александровна.
— И докога планирате да живеете у нас? – Кира не се притесняваше да говори открито. – Седите ни на врата!
— Кира, аз ви помагам – опитваше се свекървата да оправдае себе си.
Не ѝ се искаше да се кара със снаха си, все пак не беше на своя територия.
— Благодаря, мамо! Децата вече пораснаха, време е да знаете мярката. Връщайте се у вас.
Свекървата не започна да спори или да доказва, че все още може да бъде полезна. Събра си нещата и се върна в апартамента си, също така започна отново работа.
Често ходеше да види внуците си. Те много боледуваха, а Кира отказваше да си стои вкъщи с близнаците. Това вършеше баба им.
Парите катастрофално не достигаха, затова беше принудена да работи нощем като пазач. Децата трябваше да получават нещо специално, все пак тя беше тяхната единствена баба.
— Съвсем се изтощи, Александровна.
Полина се срещна със своя позната в града.
— Отдавна не си се мяркала на вилата. Нещо случило ли се е?
— Кога да отида? Все съм с внуците.
Нищо, ще пораснат, ще ги заведа задължително.
— Александровна, не ходиш там, ще обрасне всичко. Може би ще ни продадеш вилата?
Отдавна искаме да разширим парцела си, а и твоята къщичка е хубава.
— Казах, че не. Ще заведа внуците, когато пораснат.
Но след известно време Полина Александровна все пак реши да приеме предложението на своята позната…
— Права си, вилата ми обрасва. Нямам време за нея. Ако още не сте се отказали, вземете я. Няма да вдигам цената. Вземете си я по приятелски.
Жената получи парите и дълго мисли как най-добре да ги похарчи. Искаше да зарадва внуците.
Сети се. Близнаците трябва да отидат на море: ще си поправят здравето и ще си починат. А и тя самата отдавна не беше ходила.– Кольо, искам да взема билети за морето за всички, – споделила майката сина си. – Кога ти е отпускът?
– Отпуск? – Киера веднага се включи в разговора; тя бе чула само за отпуска, но пропусна, че става дума за билети за всички. – Това е чудесна идея! С децата ще помогнете. Вземаме за юли!
Полина Александровна не оспорваше, купи билети за самолет и плати престоя в хотел.
Не най-добрия хотел, но затова пък стаите бяха просторни: тя планираше да бъде в стая с близнаците, а Киера и Кольо – отделно.
Дори избра различни етажи, за да се избягват излишни срещи.
Дойде времето за пътуването. Събираха се куфари, купуваха се липсващите неща.
– Защо не събираш детските дрехи? – попита свекървата.
– Защо пък да ги събирам? Вие ще си останете вкъщи с тях.
– Всъщност, ние ще пътуваме с вас. Събирай дрехите на децата.
Снаха ѝ само направи недоволна физиономия.
Свекървата не продължи да обяснява. Обърна се и тръгна към изхода. Но не беше стигнала до вратата, когато чу разговора на снаха си със сина ѝ в кухнята.
– Няма да ходя с нея никъде. Защо не ми каза още отначало? – недоволствуваше Киера.
– Мислех, че вече си разбрала. Какво си мислеше, че мама просто така ще ни плати почивката?
– Сега ѝ звъни и ѝ кажи, че аз няма да пътувам с нея. Нека тя си остане вкъщи!
– Киера, това не се обсъжда. – Кольо си мислеше, че конфликтите са останали в миналото и изобщо не искаше да започват отново.
– Казах вече, че не искам да я виждам! – настоя Киера.
В този момент на прага на кухнята се появи Полина Александровна.
– Какво млъкна, продължавай! Омръзнала съм ти, така ли? А аз децата ти ги възпитавам, безплатна детегледачка съм!
– Ето, сега започна и да ми натяква, – каза Киера, скръстила ръце пред гърдите си. – Вие сами се натрапихте с помощта си. Аз не съм я искала!
Полина Александровна погледна сина си. Стана ѝ жал за него.
Той свеждаше поглед и мълчеше.
А какво можеше да каже? Да застане на страната на майка си? Но нали живее под един покрив със съпругата си, а не с майка си…
– Идете сами, аз ще остана с внуците. – въздъхна свекървата.
Тя забеляза триумфиращия поглед на снахата и ѝ стана толкова неприятно, че се почувства, сякаш иска да си отмъсти…
– Купете си продукти сами, – разпореди Киера, а Кольо мълчеше.
Нещо в семейството им се бе променило през последните години, но какво – свекървата така и не можеше да разбере.Страхува се да не загуби семейството си, страхува се, че децата ще останат без баща, затова и мълчи.
— Не забравяй, сметките за комунални услуги трябва да се платят след седмица. Нали върнахте билетите си, значи пари имате.
Чудесно. А ние ще се върнем след две седмици, нали?
Свекървата кимна с глава, изпрати сина си и снаха си, събра внуците и ги отведе у тях.
— Кольо, побързай — командваше Кира. — Дай куфарите на него — тя посочи мъжа, който ги посрещна от трансфера. — Защо ти ги носиш?
Кольо мълчаливо влачеше след себе си куфарите на жена си, без желание да се кара.
Вече съжаляваше, на него не му трябваше такава почивка. А и мама обидиха. Би искал да се върне вкъщи, да се извини на майка си…
На рецепцията Кира подаде документите си.
— Може ли по-бързо, уморени сме! — мърмореше тя. — Не можа ли твоята майка да плати за нещо по-хубаво? Като винаги, спестява.
А ти защо се обръщаш? Тя и на децата ти пести!
— Извинете, — служителката върна документите. — Изглежда има технически проблем, ще трябва да изчакате. Можете да седнете и да си починете от пътя.
— Искам да си почивам в стаята! — крещеше Кира, но служителката вече не я слушаше и отиде при администратора.
Мъжът се върна на рецепцията след няколко минути, помоли отново за документите, провери всичко и каза:
— Извинете, но вашата резервация е анулирана. Парите са върнати по сметката ви в пълен размер.
— Това е някаква грешка! — развика се Кира. — Имате грешка!
— Грешка не може да има. Приятен ден!
— Какво гледаш? Направи нещо! — Кира гледаше мъжа си, но той само сви рамене. Пари за ново настаняване нямаха.
Нощта прекараха в хостел, а на следващия ден се прибраха вкъщи.
— Как смеете! Повече няма да видите внуците. — крещеше снаха.
Полина Александровна кимна с глава и не отговори. Предаде близнаците на родителите им.
Няма къде да отидат, пак ще се обърнат към нея, но следващия път ще помислят, преди да обиждат.
Автор: Анна Субботина
