– Готов съм да се върна! Но единствено при моите условия. Ще започнеш да готвиш прясна храна два пъти на ден – нали така или иначе работиш от вкъщи.
Котката, тази тъжна прахосъбирачка, ще я изгониш. Дразни ме страшно!
И най-важното – трябва да се извиниш на мама. Кой ти даде право да изхвърлиш майка от апартамента? Тя още ти е обидена!
Преди три години Лика се омъжи. Роман по онова време беше перспективен млад човек, в когото всички виждаха голям потенциал и предстоящо светло бъдеще.
Поне така казваше майка му, Юлия Семьоновна:
– Моят Ромочка, Лика, непременно ще постигне главозамайващ успех! Той е от онези момчета със специален ум.
– Моят Ромочка, Лика, непременно ще постигне главозамайващ успех! Той е от онези момчета със специален ум.
Вярвам, че рано или късно синът ми ще стане велик учен-биолог. Просто е нужно време.
Роман работеше като лаборант в частна институция. Грижеше се за Лика по най-романтичен начин – организираше вечери на свещи, ходеше с нея по фотоизложби, тъй като Лика се увличаше по фотография.
На 24 години, когато се омъжи, Лика вече беше добре осигурена. Родителите ѝ бяха починали още преди тя да срещне Роман, а като наследство ѝ останаха два апартамента – един двустаен и един едностаен.
Тя живееше в двустайния, а едностайния даваше под наем. Заработваше добре: създаваше уебсайтове, монтираше сватбени видеа и работеше като фотограф на различни събития.
Първоначално отношението на Юлия Семьоновна към снаха си беше добро. Те се разбираха чудесно, при срещите си разговаряха и обсъждаха разни неща. Свекървата не се месеше в живота на сина си и съпругата му – поне за известно време.
Но проблемите във връзката започнаха около година по-рано. Лика си даде сметка, че това съвпада със събитията, когато тя започна да изкарва значително повече пари.
Роман, по необяснима причина, стана надменен и започна да изисква специално отношение към себе си, въпреки че самият той продължаваше да работи като лаборант с ниска заплата:
– До кога, Лика, ще ядем бургери с кюфтета и кренвирши? Да не искаш да съсипя стомаха си? На масата винаги трябва да има прясно сготвена храна!
– До кога, Лика, ще ядем бургери с кюфтета и кренвирши? Да не искаш да съсипя стомаха си? На масата винаги трябва да има прясно сготвена храна!
Майка ми, между другото, също работеше, но ни хранеше както си трябва – на обяд супичка, а за вечеря котлетчета с картофено пюре, и всичко беше прясно приготвено.
Без никакви купени пелмени и полуфабрикати.
Лика, без да се откъсва от работа, обясняваше на съпруга си:
– Рома, мога, разбира се, да ти готвя два пъти на ден, въпреки че ти прекрасно знаеш, че това не ми харесва.
Съгласна съм, но доходите ще паднат значително. Всеки ден ще губя около четири часа – време, за което мога да обработя цял сватбен филм или два фотоалбума.
На Роман, разбира се, не му се искаше жена му да печели по-малко, но и да се храни с каквото има, вече му беше омръзнало.Щом ставаше дума за пари, Рома замлъкваше и избягваше конфликти.
Между другото, мъжът имаше претенции към жена си и заради чистенето — не можеше да разбере защо Лика от време на време го кара да мие чинии и да пуска прахосмукачка.
Лика винаги намираше обяснение за това:
— Рома, виж, ти работиш до пет следобед, прибираш се у дома и си лягаш да спиш.
Събуждаш се към осем, отпускаш се на дивана, включваш телевизора и така минава останалата част от вечерта.
Аз през това време работя. Просто нямам време за чистене: опитвам се да взема повече поръчки, за да изкарваме повече пари.
Например, да съберем за кола, да купим нещо за дома — пералнята отдавна трябва да се смени, много е стара.
Не разбирам, толкова ли е трудно да изплакнеш две чинии и две чаши? Това са две минути работа!
Не те карам да търкаш килимите в хола и спалнята с четка — достатъчно е само да минеш с прахосмукачката.
От Васка остава козина, тя трябва да се чисти.
Любимият котарак на Лика — Василий, също беше обект на техните спорове. Роман го мразеше с цялото си сърце.
Котаракът не прие новия стопанин дори след години. Васка го игнорираше, правеше се, че той не съществува, и на всичкото отгоре често правеше пакости: ту точеше нокти върху коженото му куфарче, ту пък уринираше в обувките му.
Рома многократно молеше съпругата си да дадат пухкавия хулиган в добри ръце, но Лика категорично отказваше:
— Това е котаракът на майка ми — обясняваше тя на съпруга си. — Той е, така да се каже, единственият спомен, който ми остана от родителите.
Обичам го и не възнамерявам да се разделям с него. Просто спри да му се дразниш тайно, тогава и той ще спре да ти отмъщава. Той разбира всичко, умен котарак е.
Рома, както винаги, се оплакваше на майка си от своенравната съпруга. Юлия Семьоновна изпадаше в ужас, слушайки разказите на сина си:
— Ромочка! Какво си позволява тази Лика?! Къде се е виждало млад, силен мъж да гладува? Това трябва веднага да се оправи!
Може би трябва, сине, да идваш у дома на обяд и вечеря? Аз самата ще те храня!
— Не, мамо, това не е решение! — отказваше Роман. — Така ще закъснявам за работа, живееш час и половина от лабораторията.
Лика трябва по някакъв начин да се вразуми, може би ще поговориш с нея?Юлия Семьоновна беше говорила с нея неведнъж. Само че Лика изобщо не обръщаше внимание на мърморенето на свекървата си:
— На мен всичко ми е наред. — отвръщаше Лика на майката на съпруга си. — Не разбирам от какво Роман е недоволен? Винаги купувам пресни продукти, поръчвам доставки от проверени места.
— Предложих му решение, но то не му хареса. Рома иска да изкарвам добри пари, както сега, и същевременно да се грижа изцяло за домакинството, а това просто няма как да стане.
— Юлия Семьоновна, аз нямам физически време за всичко, а Рома отказва да ми помага вкъщи. Затова нещата ще си останат, както са.
— Нямам какво повече да предложа нито на вас, нито на вашия син. Или сам да си готви.
— Но така не може, Лика! — караше ѝ се Юлия Семьоновна. — Как не разбираш? Той е мъжът ти! Ти трябва да се грижиш за храненето му.
— Какво може сам да си приготви? Той не умее!
— Лика, моля те, престани да се подиграваш със сина ми. Той е толкова млад, а сигурно вече има проблеми със стомаха.
— Как не — втора година по ред яде каквото му попадне!
— Нека да идва при вас, щом така, и вие го нахранете. Мисля, че е чудесно решение — както се казва: и вълкът сит, и агнето цяло.
— А аз му предложих това. Но не иска. Казва, че пътят до там и обратно ще му отнема много време, а и няма да успява навреме за работа.
Не успяха да се разберат. Лика нямаше намерение да жертва доходите си и да се подчинява на прищевките на мъжа си.
Напоследък ѝ се струваше, че Роман е станал прекалено нагъл — изкарваше много по-малко от нея, но имаше поведението на човек, който я издържа изцяло.
Постоянните конфликти направиха брака им нещастен. Лика започна да се изтощава от съпруга си.
Преди 2 месеца ѝ се падна изгодна поръчка — трябваше два поредни дни да снима сватбена церемония. За омъжване се готвеше дъщерята на много заможен човек, затова бяха планирани две тържества.
Сумата за целия пакет (снимане плюс обработка на снимки, видеа, създаване на клипове и албуми) беше внушителна — обещаха да ѝ платят 300 хиляди.
Тя се съгласи без да се замисли.
Предупреди мъжа си:
— Ром, заминавам за два дни. Първо ще е сватбата в града, после в един вилен комплекс. Имаш пари, имаш и продукти. Няма да останеш гладен.
— А защо толкова дълго? — възмути се Роман. — Какво ще правя сам два дни?
— Ако заминаваш, бъди така добра поне храна да приготвиш. Прекрасно знаеш, че не вярвам на тези доставки.И изобщо, Лика, аз съм категорично против — две нощи ще прекараш незнайно къде, с незнайно кого, а аз тук ще се притеснявам за теб.
— Рома, стига! — ядосано отвърна Лика. — За парите, които ще изкарам от тази поръчка, ти ще трябва да работиш минимум половин година. Какви са тези сцени?! Не разбирам, от кога стана такъв ревнивец?
Готвене няма да има — трябват ми сили да завърша вече поетите поръчки и да ги предам на клиентите. Ти си възрастен човек, не можеш ли сам да се погрижиш за храната си?
Рома го измисли. Когато Лика, изтощена, но доволна, се върна вкъщи, в апартамента я посрещна свекървата.
В коридора буквално я обля миризмата на отвратително задушено зеле и в помещението не можеше да се диша.
Лика се събу и отиде в спалнята — беше решила първо да се преоблече, а след това да разбере какво търси „скъпата“ й свекърва у тях.
В ъгъла на спалнята техниката й лежеше на купчина, захвърлена небрежно. Един обектив, съвсем наскоро купен за сериозни пари, беше счупен.
Шум нахлу в главата на Лика. Тя внимателно постави раницата с фотоапарата на леглото и хукна към кухнята.
Юлия Семьоновна изглеждаше невъзмутима:
— О, най-накрая се прибра нашата работяга! Но какъв хаос си оставила тук, мога само да ти кажа!
Вчера цял ден отделих за почистване. По ъглите пълно с прах. Котешката козина — абсолютна беда: по креслата, диваните, леглата навсякъде!
Хладилникът празен, никаква нормална храна. Честно казано, не разбирам как синът ми изобщо живее с теб?
— Техниката… Защо МОЯТА техника е на земята?!
— Събрах я от стаята и я сложих на едно място, за да ти е по-лесно да я намираш, да не търчиш после да си търсиш „джаджите“. Биваше да ми благодариш.
— Обективът… Счупен е скъп обектив! — едва се сдържа Лика. — Кой ще ми компенсира щетата?
— Рома, Ромочка! Ела тук! — незабавно извика сина си Юлия Семьоновна. — Чуваш ли какво ми говори тя?! Нещо съм й счупила уж и сега пари искала!
— Гледай си границите! — укорително поклати глава Роман. — Не наглей! Ако беше по-внимателна и не разхвърляше всичките си „стъкла“, нямаше да се чупят.
Между другото, майка ми от вчера сутринта се грижи за чистотата тук. Къде е благодарността ти?
Лика побесня. Храната, приготвена от Юлия Семьоновна с любов, отиде в кошчето, а свекървата бе хваната за яката и изгонена от апартамента без никакви церемонии, въпреки воплите й.
Роман следваше майка си.
— Повече крака ви тук да не са стъпвали! — крещеше Лика. — Омръзна ми, мамино синче! Живей със своята майка и не смей да се връщаш тук! Махай се!— Да не искам да виждам крака ти повече тук! — крещеше Лика. — Омръзна ми до смърт, мамин синко! Живей си с майка си и не смей даже носа си тук да покажеш! Вън!
Изгонила мъжа и свекървата, Лика си взе душ и се строполи на леглото. Събуди се рано сутринта, подреди апартамента и изведнъж се почувства щастлива.
Никой вече не ѝ е господар — ще се разведе със съпруга си и най-накрая ще бъде свободна.
Лика избираше закуска в приложението, когато Роман ѝ звънна.
Отначало жената се замисли дали изобщо да отговори, но в крайна сметка вдигна:
— Лика, готов съм да ти простя. — започна Роман. — Само че за това трябва да изпълниш няколко мои условия.
От днес ставаш истинска домакиня: поддържаш чистота в жилището, готвиш ми нормална храна от пресни продукти, най-сетне се научаваш да гладиш ризи като хората и се отърваваш от котката си.
Не ме интересува къде ще я денеш. А освен това още сега идваш при майка ми лично да ѝ се извиниш за недостойното си поведение. Тя е готова да приеме извиненията ти, но трябва да ги изречеш искрено, от сърце.
Лика замръзна с телефона в ръка.
Минута осмисляше чутото, след което попита:
— Аз ставам домакиня? А ти най-накрая започваш да изкарваш пари? Правилно ли те разбирам? Щом аз съм домакиня, значи ти поемаш семейството финансово?
— Не. Естествено, че продължаваш да работиш — поръчки можеш да изпълняваш и нощем. Така или иначе, по нощите не спиш. Няма какво повече да говорим — идвам сега да те взема, майка те чака.
Лика отвори уста, а към Роман рукна поток от цветущи обиди. Дотогава жената и не подозираше, че знае толкова изразителни думи:
— … И на майка си предай същото, разбра ли?! Разкарай се по Малка Спаска заедно с всичките си глупави условия!
Още днес подавам за развод, за да ме заобикаляш от километър!
Ха, готов бил да ми прости! Абе кой изобщо си ти, бе …?! Забрави този номер и изчезни от живота ми!
Лика подаде молба за развод. След няколко дни Роман се появи при вече почти бившата си жена под предлог да си събере вещите и опита да остане.
Лика едва го изхвърли.
Животът на фотографката потръгна — сега тя наистина цени свободата си!
