— А защо ти, Миша, смяташ, че не ми дължиш нищо? Още как ми дължиш! — караше се с брат си Дария, — баба ни остави апартамента в наследство и на двамата, нали? На двамата! Значи, половината от този тристаен апартамент е мой! Продавай го и ми изплати парите. Или се изнасяй, аз ще го отдам под наем на квартиранти!
Евдокия Семьоновна още приживе беше решила как ще се разпореди с имуществото си — старата жена написала завещание на внука и внучката:
— Като си замина, този апартамент ще е за вас! — казваше Евдокия Семьоновна на по-големия си внук Михаил, — само ви моля, не продавайте жилището! Запазете го като спомен за мен и дядо ви. Мечтая в този апартамент да живеят правнуците ми.
Когато Евдокия Семьоновна почина, главата на семейството, Игор Константинович, събра съвет:
— Смятам, че апартаментът трябва изцяло да остане в ръцете на Миша.
Даша, която тогава беше на петнадесет, веднага възрази:
— А защо само на него? А аз? Баба ми каза, че половината от апартамента ще бъде моя! Татко, това не е справедливо!
— Даша, още ти е рано да мислиш за свое жилище, — заяви Игор Константинович, — първо трябва да завършиш университета, после да си намериш работа. Има време. Мишка е вече зрял, на двадесет и четири години, отдавна се среща с Наташа, вече вървят към сватба. Къде ще заведе жена си след брака? Нека Миша се нанесе в апартамента на баба ти, а за теб, когато пораснеш, ще купим нещо. Или ще ти подарим нашето жилище.
— О, разбира се, — ядоса се Даша, — и колко време трябва да чакам? Докато пенсионирате ли? Не, не съм съгласна! Тогава ми купете отделен апартамент веднага, щом го поискам!
На това се и разбъркали. Миша с годеницата си се нанесли в апартамента на Евдокия Семьоновна, но документите не били преоформени веднага. По-късно Миша разбрал, че предварителността му му струвала скъпо — мислейки, че винаги ще успее да се разбере спокойно с по-малката си сестра.
***
Даша завърши училище и влезе в университет, докато Миша за това време успя да обнови апартамента на баба си, купи мебели и направи ремонт. Даша спокойно учеше и живееше в стаята си в апартамента на родителите. Никой не повдигаше темата за дяловете в бабиния тристаен апартамент, а Миша отдавна го смяташе за свой.
На двадесет и една години Даша планираше сватба. С Петя се запознала в университета — беден аспирант от малък сибирски град. Пьотр нямаше собствено жилище и живееше в общежитие при университета.
Даша беше изгодна партия за провинциалиста, докато се срещаха. Петя успя да разбере, че родителите на Даша имат малък, но доста доходоносен бизнес. Да се върне в родния си малък град той не възнамеряваше, основната му цел беше да се закрепи в столицата и да пробие.
Даша гледаше в устата на Петя и беше готова да изпълни всяка негова молба. Аспирантът постепенно я подведе да намекне на родителите си за отделно жилище. Наивната Даша почти веднага след запознанството споделила с Петя плановете си за бъдещето и разказала, че майка ѝ и баща ѝ обещали да ѝ купят апартамент, щом им го поиска.Ето ние ще се оженим, и къде ще живеем? – попита Петър. –
– Дашенце, с това трябва да побързаме! Сватбата сме планирали за това лято, остават само четири месеца! Татко ще успее ли за това време да ни намери жилище?
– Разбира се, ще успее, скъпи, не се притеснявай! – успокояваше го Даша. – На тях, всъщност, още нищо не съм казала за нашата връзка… Но ще го направя още днес! А утре ще те запозная с мама и татко, нека да знаят, че между нас има сериозна връзка, а не просто някакъв флирт.
Игор Константинович изслуша внимателно дъщеря си. Думата, която беше дал на Даша преди шест години, нямаше намерение да нарушава. Обаче бъдещият зет не му остави добро впечатление – разбира се, искаше за единствената си дъщеря друг жених. Ако не богат, то поне някой с твърда основа под краката. Петя се разпали по време на гостуването у бъдещия свекър:
– Преподавателите в института ми предричат голямо бъдеще! След аспирантурата ще остана да преподавам. А после може да се отвори възможност за опит за обмен в чужбина. Даша няма да има нужда от нищо, ще видите!
Игор Константинович преглътна фразата, която му напираше на езика. Нямаше намерение да казва на бъдещия си зет, че за момента той е само един обикновен студент без особени перспективи.
Даша беше решена да се омъжи за Петър. Всеки ден вдигаше скандали на майка си и баща си, като ги пришпорваше да купят жилище. И настояваше то да бъде тристайно и напълно годно за живеене.
– Не искам да чакам, докато новият блок се построи! Какво, да местим сватбата с три-четири години? Не, не съм съгласна! Татко, ти ми обеща, че щом реша да се омъжа, веднага ще ми осигуриш жилище! Вие дадохте бабината квартира на Миша, той се ожени и живее там прекрасно, а аз? С какво съм по-лоша?
***
Игор Константинович купи жилище за дъщеря си, но го регистрира на свое име. Даша дълго негодуваше, Петър също не беше доволен:
– Какво, не ми вярва ли? – питаше аспирантът годеницата си. – Значи, ще живеем в неговото жилище? Ако твоят татко поиска, може да ни изгони във всеки момент? Даша, това не е редно! Аз така или иначе се съгласих тя да се купи преди сватбата, за да не се съмняваш никак в намеренията ми! Женя се за теб не заради московската регистрация, а от любов! При развод и сантиметър от това жилище няма да ми остане!
– Ами, такъв му е капризът! Петя, татко каза, че ще види как ще се справяме, и ако всичко е наред, ще ми подари жилището. Скъпи, не се тревожи! Каква е разликата на кого е записан този тристаен? То е наше, ние сме господари тук!
Състоянието на бъдещия им дом не удовлетворяваше Даша: ремонтът беше стар, мебелите – раздърпани, и не бяха подредени по „фъншуй”. Игор Константинович трябваше да се готви за нова серия от скандали. Даша настоя бащата да й даде пари за ремонт.
Игор Константинович вече съжаляваше, че преди години предложи на сина си да се нанесе в апартамента на покойната му майка. По-добре да беше купил жилище на Миша – той със сигурност нямаше да наглее така!
Кухнята, която Даша хареса, струваше двеста и петдесет хиляди. Игор Константинович преглътна, но все пак я плати. Със спалния комплект възникна проблем – Даша искаше масивно „кралско легло” с широки резбовани крачета и голяма табла. Гардеробът към леглото трябваше да бъде изработен по поръчка. Игор Константинович се консултира с майстори и реши, че половин милион за мебелен комплект няма да даде.
Даша беше гневна. Времето притискаше, оставаше само месец и половина до подписването с Петър, а ремонтът в тяхното семейно гнезденце още не беше завършен.— Тате, знам, че си дал пари на Мишо за гарнитур, а Наталия си купи кухня за твоя сметка. Защо на тях помогна, а на мен отказваш?
— Даша, имай съвест — отговори Игор Константинович. — На Мишо дадох шейсет хиляди, останалото той купи със свои пари. Всичко в квартирата им излезе триста хиляди! А за теб съм похарчил вече повече от милион, без да броя покупката на самия апартамент! Няма ли Петя да се постарае и да заработи за спалния гарнитур на мечтите ти? В крайна сметка, и той ще живее там!
— Тате, ама ти знаеш, че Петя още не изкарва толкова пари! Колкото по-скъпа е мебелировката, толкова по-качествена е. Мишо ще изхвърли кухнята си след пет години, а моята ще издържи поне петдесет! Аз ти пестя парите, тате!
Спорът продължи дълго. Игор Константинович се оказа непреклонен и на Даша ѝ се наложи да вземе това, което ѝ дадоха. Ремонтът в новия апартамент приключи, мебелите бяха купени, а Даша и Петя се нанесоха в тристайното жилище. После дойде ред на сватбата — и Даша беше убедена, че тате просто е длъжен да поеме разходите!
— Тате, родителите на Петя са пенсионери, нямат пари. Аз не настоявам за голямо тържество, петстотин хиляди ще ни стигнат на мен и Петя!
— Даша, остави ме на мира! — настоя Игор Константинович. — Свърши се, нямам повече пари за твоите желания! Всичките ми спестявания отидоха за ремонта ти. Ако с Петя искате да се жените, идете в гражданското и се регистрирайте. А сватбено тържество направете по-късно, след като се стъпите на краката! Такова, каквото искате, и изцяло за ваша сметка!
— Тате, не можеш така да постъпиш с мен — разплака се Даша. — Сватбата е най-важният ден в живота на всяко момиче! Искам да имам спомен от него. Нима ще ми позволиш да се омъжа с ежедневни дрехи? Сватбената рокля ми е абсолютно необходима! А банкетът? Да не би да трябва да поканя всичките си приятели у дома? Тате, наеми ни ресторант!
***
Игор Константинович отказа да финансира дъщеря си за тържеството. Тогава Даша се обърна към батко си. На Мишо заплаши:
— Ако не ми дадеш пари за сватбата, ще отида в съда и ще изискам да ми се даде дялът ми от апартамента в натура!
— Даша, имаш ли съвест? — опита се Михаил да засрами сестра си. — Родителите ти купиха апартамент, напълно го обзаведоха. Остави ме на мира, не ти дължа нищо!
— И още как ми дължиш! — отвърна Даря. —Ти ми дължиш половината апартамент! Или дай парите, или ще отида в съда.
Миша се посъветва със съпругата си, Наташа се разстрои:
– Миша, така или иначе ще трябва да платиш! Ти знаеш добре, че ако сестра ти е замислила нещо, тя със сигурност ще го постигне. Просто я помоли документално да се откаже от своя дял в твоя полза. Съставете документ при нотариус, за да се защитите.
Миша изплати на Даша пазарната стойност на нейния дял. Наложи се да вземат заеми, и двамата с Наташа се обърнаха към банки. Даша получи парите, но помоли да отложат оформянето на документите:
– Миша, честна дума, сега нямам време! Нека мине сватбата, после ще се занимаем с това. Не се тревожи, вече нямам претенции към апартамента ти. Всъщност, получих парите за своя дял!
***
Миша редовно напомняше на Даша за обещанието ѝ, но сестра му постоянно отлагаше, а после забременя. Когато Миша повдигна темата за нотариуса, Даря се възмути:
– Миш, ти да не си изгубил ума си? В това състояние ще ходя по разни институции и ще събирам всякакви зарази? Не разбирам, толкова ли е спешно това преоформяне? Живееш в апартамента – живей, аз не те закачам!
На Петя и Даша им се роди син. Към този момент главата на семейството вече беше завършил докторантура, но с преподаването не му провървя и Петър трябваше да си търси работа извън специалността. Парите ужасно не достигаха, Игор Константинович, разбира се, помагаше на дъщеря си и внука два-три пъти месечно с по десет–петнадесет хиляди, но на Даша това не ѝ стигаше. Изцяло да поеме издръжката на тричленното семейство, Игор Константинович отказваше. Мъжът смяташе, че и без това е направил достатъчно за младото семейство.
Петя не особено искаше да работи за твърде скромната за столичните стандарти заплата, на бившия докторант му се искаше да получава пари, без да прави нищо. Петър започна да убеждава Даша:
– Поговори с баща си, нека ме вземе при него! Естествено, още не разчитам на ръководна длъжност, но като негов помощник, дясна ръка, съм готов да стана. Даша, това са съвсем други пари! Надявам се, че баща ти няма да обиди зет си, ще ми плаща прилична заплата.
Даша се обърна към баща си с този въпрос, но Игор Константинович дори не я изслуша докрай:
– Не може да става и дума! С мъжа ти никакви дела не искам да имам. Не му вярвам и до бизнеса няма да го допусна! Даша, нека Петя спре да си въобразява глупости и спокойно да работи. За да управляваш бизнес, ти трябва мозък. За съжаление, това е нещо, което на съпруга ти изцяло му липсва!
Даша, разбира се, не разказа дума по дума разговора с баща си на мъжа си, знаеше, че любимият Петя ще се обиди. Жената просто му обясни, че баща ѝ засега не планира да разширява екипа. Тогава Петя измисли как да намери пари за собствен бизнес:
– Добре, че не се отказа от своя дял в апартамента на брат ти! Води дело и изисквай от Миша да ти изплати стойността му.
– Петя, но ние вече взехме тези пари! Забрави ли, че ги похарчихме за нашата сватба?— А как Мишка ще го докаже? Той никакви разписки от теб не е взимал, ти отказ от дял пред нотариус не си подписвала, по закон половината от тристайния апартамент все още ти принадлежи. Даша, това е нашият шанс! С парите, които можем да изкараме от брат ти, спокойно ще открием свое собствено дело. Хайде, Даша, отиди при Михаил и поискай това, което ти се полага по закон!
Даша не можа да не послуша Петя, затова отиде при брат си. Миша, след като изслуша сестра си, изпадна в ужас:
— Даша, та аз нали вече ти дадох пари! Преди няколко години ти получи почти два милиона! Какво още обезщетение ти трябва?
— Парично, Миша, парично. Знаеш какво казват? Искаш ли да живееш, трябва да знаеш как да се оправяш! Петя мечтае за собствен бизнес, баща ми отказа да подкрепи идеята му финансово, не пожела и да го назначи на работа. Нямаме друг избор, налага се да предприемем крайни мерки. Надявам се, че ще се разберем мирно и няма да се налага да ходя на съд?
— Нямам пари, още имам дългове заради твоята сватба! Отивай, Даша, където искаш. Няма да ти плащам нищо!
— Е, жалко, — заключи Дария, — ще изгубиш повече! Сега, Миша, апартаментът ти след ремонта струва повече, ще успееш да го продадеш изгодно. Но ако не искаш да продаваш, можеш просто да се изнесеш. Ще настаня квартиранти там с удоволствие. Ще е дори по-добре! Всеки месец ще ми влиза хубава сума по сметката.
Миша, притиснат до стената, реши да потърси помощ от баща си. Игор Константинович, след като изслуша сина си, се възмути:
— Съвсем се е разглезила! Виж в какви афери я кара да се забърква този Петя! В никакъв случай не ѝ плащай нищо, ако реши да ходи на съд, нека ходи! Случайно да не си изхвърлил документите? В банката ти дадоха разписки за преводите, нали?
— Дадоха. Всичко си пазя, нищо не съм изхвърлил.
— Добре, тогава да си ходи на съд! И аз от своя страна ще предприема някои мерки. Не се тревожи, сине, Даша ще си научи урока още днес!
Игор Константинович не си спести труда и отиде на гости на дъщеря си. На Даша и нейния съпруг той обясни какви ще са последствията от техните действия:
— Ще помоля Миша да продаде апартамента. Половината от сумата ще получите и след това ще се изнесете от този тристаен апартамент! Да не забравяте, че всичко в него е купено с мои пари! Ще вземеш полагащото ти се, Даша, обезщетение за твоя дял и с тези пари ще опитате да си купите жилище. А ти, Петре, внимавай! Какво си мислиш, че не знам, че дъщеря ми танцува по твоя свирка? Иска ти се бизнесмен да станеш? Първо се научи да работиш и да издържаш семейството си! Още веднъж, Даша, ако се обърнеш към брат си с такива изгодни предложения, ще ви изгоня от апартамента и този тристаен апартамент ще го дам на Миша! Ясно ли е?
Дария вече не общува с брат си. Сега тя настоява баща ѝ да прехвърли апартамента на нейно име — Петя иска да го продаде и с получените пари да започне своя собствен бизнес. Игор Константинович отказва, а дъщеря му всеки ден се кара с него. Под натиска на баща си Дария се отказа от дела си, а Миша вече е единственият собственик на тристайния апартамент.
