Отваряйки вратата на апартамента с ключ, Агата чу смях, който долиташе от дълбочината на жилището, едновременно мъжки и женски. Като погледна надолу, видя чужди женски обувки – снежнобели маратонки, малък размер, очевидно скъпи. Тя веднага отбеляза това – разбираше от стойностни неща. До тях стояха обувките на съпруга ѝ, Марк.
Без да разбира нищо, тя влезе в голямата стая. Смехът идваше от спалнята. Леко побутна вратата и видя следната картина: съпругът ѝ и красива млада жена, които се смееха, седейки в леглото и гледайки нещо на телефона. Бяха толкова погълнати, че дори не забелязаха Агата, която стоеше на прага.
– Здравейте, интересно какво е толкова смешно? Дайте и на мен да видя – едва сдържайки себе си, каза тя.
И двамата от изненада замръзнаха на място, а жената се опита нервно да се завие с одеялото.
– Агата?! Ти трябваше да си на работа!
– И ти също – отвърна му тя, докато той се изчервяваше и сведеше поглед. – Извинявай.
– Кажи на своята… – тя спря, за да избегне обидни думи – нека се облече и си тръгне, а и ти заедно с нея.
Тя излезе от стаята и се отправи към кухнята, трепереща. Умората изведнъж надделя, чувството за гадене се увеличи, а мислите ѝ се разпиляваха, неспособни да се свържат в логична верига.
– Марк е предател. Няма да живея с него повече, ще подам молба за развод. Но какво да кажа на сина ми? Той вече има свое семейство, съпруга и дъщеря – сам ще разбере – мислеше тя трескаво, скачайки от една мисъл на друга. – А Юлка беше права, когато казваше, че мъжът ми не е порядъчен. А аз го защитавах и дори се обиждах на приятелката си.
Покрай кухнята пробяга онази жена, след нея Марк затвори входната врата и, връщайки се, застана на прага на кухнята, напрегнат, целият в очакване.
– Агата, съжалявам, това се случи за пръв път и веднага се изложих. Прости ми, обичам само теб. А тя… тя сама ме изкуши, да, виновен съм, не устоях. Извинявай.
– Събирай си нещата и си тръгвай. Не мога и не искам да те виждам. Утре ще подам молба за развод – каза му тя рязко. – Събирай се, чакам.Марк се хвърли към жена си и, падайки на колене, я хвана за ръцете:
— Прости, прости, повече това няма да се повтори. Но къде ще съм без теб?
— Махай се — повтори още веднъж строго и твърдо съпругата му.
Марк добре познаваше Агата. Тя беше решителна в такива моменти, но той някак си се беше отпуснал. А всъщност я обичаше и не искаше да я изгуби. Тази слабост от негова страна го измъчваше, кореше се за случилото се, но това вече беше сторено. Съпругата му беше видяла всичко с очите си. Събра няколко вещи набързо в една чанта, хвана телефона си и напусна апартамента. След като хвърли чантата в колата, я запали и се отправи към офиса си. Там в кабинета си имаше стая за почивка и реши временно да се настани там.
След като вратата се хлопна зад съпруга ѝ, Агата даде воля на сълзите си. Не искаше Марк да вижда, че плаче.
— Нека си мисли, че няма да пророня нито една сълза за него. Ах, какъв е той! Какъв предател! Разбира се, че не мога да простя. Знам, че без него ще ми е трудно, все пак го обичам. Но аз съм силна и мога да преживея всичко това, но да простя — не. На 46 години да започнеш всичко отначало, да свикнеш с самотата… Но по-добре така, отколкото да живея с предател, особено след като го видях с очите си. Тази картина никога няма да изчезне от съзнанието ми…
Агата преподаваше физика в училище и обичаше работата си. Харесваше ѝ училищният шум, атмосферата, тя обичаше да общува с учениците, уважаваше ги и те ѝ отвръщаха със същото. С колегите имаше спокойни и приятелски отношения. Приятелката ѝ Юлия — учителка в начален курс, също водеше занималнята след часовете.
С Юлия бяха приятелки отдавна, около двадесет години, още откакто и двете започнаха работа в училището. Приятелката ѝ беше омъжена, дъщеря ѝ и синът ѝ също вече имаха свои семейства. Не веднъж Юлия ѝ беше споменавала, че случайно е виждала Марк в компанията на непознати жени — ту в мола, ту да излиза от кафене, ту в парка в лятно кафе, но Агата не обръщаше особено внимание на това.
Марк ръководеше офис и можеше да има срещи с кого ли не по работа. Самият той ѝ разказваше, че се среща по служебни въпроси. А когато тя питаше:
— А защо не в офиса, в кабинета, а именно в кафене? — той спокойно ѝ отговаряше, че така трябва, за да създаде обстановка, която да обърка конкурентите му.
Сега тя разбираше, че тези срещи на съпруга ѝ не са били делови, а просто флирт и измяна към нея. Сега Марк не можеше да я убеди в обратното — тя вече беше видяла всичко със собствените си очи.
След като се успокои малко, взе успокоителни и се обади на приятелката си.— Юлия, ти беше права!
— За какво? — изненада се приятелката ѝ.
— За това, че мъжът ми е женкар и предател. Днес го хванах у дома в нашата спалня. Изгоних го от апартамента, въпреки че разбирам, че е общ. Ще подам за развод, но жилището той няма да ми остави. Ще трябва да го делим.
— Ох, Агата, а може би да го простиш все пак? Характерът ти е мек, може би всичко ще се оправи?
— Не, приятелко, няма да стане. И аз си знам стойността и по нищо не съм по-лоша от него. Така че ще се развеждам.
Марк ѝ изхаби много нерви по време на развода. За всичко се заяждаше, въпреки че пари не му липсваха. Заплашваше, че ще я остави без нищо, защото има връзки, бизнесмен е и много хора в града го знаят. Можеше да си купи още една, дори три апартамента, но се надяваше, че Агата ще се изплаши от самотата и от живота без неговите пари. А с каква заплата е една учителка? Затова така се заяждаше. Но после синът му се срещна с него и говори с повишен тон:
— Тате, остави майка намира, остави ѝ апартамента. Бъди мъж. Ако ти трябват пари за половината му стойност, аз ще ти ги платя. Ще ти ги дам, но няма да позволя да я обиждаш. Майка ми не го заслужава. Аз ще бъда неин защитник.
— Да, сине, израсна като истински мъж. И аз го разбирам, но не мога да приема, че тя ме изгони и вече не ѝ трябвам. А може би ти ще поговориш с нея, а, синко?
— Не, тате, тя каза, че няма да те прости. Вече говорих с нея. Знаеш каква е майка, няма да те прости. Жалко ми е, разбира се, аз ви обичам еднакво, но сега ще трябва някак да се нагодим към новия живот.
Изминаха три години. Марк се ожени за млада жена. Агата живееше сама и работеше. Реши тази година да си направи ваканция на морето. Купи си пакет за санаториум на Черноморското крайбрежие. През първите два дни се наслаждаваше на слънцето и морето. Връщаше се изтощена от плажа, но щастлива. Една вечер реши да излезе на разходка, за да разсее ума си. Вървя известно време по крайбрежната алея и видя открито кафене. Настани се на уютна маса и стоеше, любувайки се на вълните, които се разбиваха в брега под меката светлина на фенерите. Поръча си черешова бира.
— Личи си, че не сте от тук — разнесе се до нея приятен мъжки глас. Тя обърна глава и видя мъж.
Той беше елегантно и много спретнато облечен, а отворената му усмивка веднага предразполагаше към разговор.— Защо решихте така? – попита Агата.
— Ако бяхте местна, сигурно щяхте да сте с приятелки, а не да стоите сама. Може ли да ви направя компания?
Гласът му звучеше меко и обгръщащо. Агата кимна. Мъжът обърна внимание на черешовата бира в чашата ѝ.
— А вие имате вкус, това е най-вкусната бира на целия бряг — каза той.
— Е, това не го реших сама, препоръча ми я сервитьорът — призна тя честно.
Разговориха се, запознаха се. Прохор разказа, че работи като програмист, че е на 48 години и все още не е женен. Разведен е от четири години, но не е намерил подходящ партньор в живота.
— На тази възраст е трудно да се ожениш набързо. Затова подхождам към този въпрос внимателно, осъзнато — говореше той, а тя следеше устните му, очертани красиво и с мъжки извив, и трапчинката на брадичката му. — Рядко излизам от дома, страхотно е, че се срещнахме днес.
Оказа се също, че Прохор цени антиквариата и произведенията на изкуството, а тя също се интересува от тези неща. Дори се зарадва, че е срещнала такъв човек, с когото има за какво да говори. Той дори обеща да я заведе в антикварен магазин.
След кафето се разходиха по крайбрежната алея. После Прохор изпрати Агата до санаториума, времето мина неусетно. И двамата бяха вдъхновени и очаровани един от друг. Размениха си телефоните.
— Благодаря за прекрасната вечер — благодари той на Агата. — Предлагам утре да се срещнем и да отидем да разгледаме антиквариата.
Агата, окрилена, се качи по стълбите и влезе в стаята си. Дълго не можа да заспи, толкова силно беше впечатлението от запознанството. Сутринта позвъни Юлия:
— Здравей, приятелко! Как е почивката, не ти ли е скучно?— Здравей, скъпа. Почиваш ли си добре? Засега не ми липсваш, всичко е наред.
Това беше най-прекрасното влюбване. Агата и Прохор с нетърпение очакваха срещите си, сякаш не можеха да се наговорят достатъчно. Всяка дреболия, всяко събитие от живота на другия им беше интересно. Всички вечери прекарваха заедно, пътуваха до интересни места с неговата кола, ходеха по кафенета и кино, къпеха се и се излежаваха на слънце. След известно време той я покани у тях. Живееше извън града в голяма двуетажна къща с прекрасна гледка към морето.
На Агата много ѝ хареса у него, но отбеляза, че в дома му отдавна липсва женска ръка. Когато денят на раздялата им наближи, Прохор сложи маса на двора и реши да поговори с нея.
— Чуй ме, Агата, след две седмици излизам в отпуск. Утре заминаваш, а на мен ми е страшно мисълта да остана без теб. Привързах се към теб с цялото си сърце. Ти си моят човек, разбрах го още първата вечер. Предлагам ти да се омъжиш за мен. Какво мислиш за това?
Агата беше объркана. И на нея не ѝ се искаше да остави този благороден мъж, но бяха заедно само от десетина дни.
— Защо мълчиш, Агата? Сигурно си мислиш, че се познаваме отскоро? — той сякаш четеше мислите ѝ, и тя много се изненада.
— Да — промълви тя тихо. — Но съм съгласна.
— Толкова съм щастлив! — зарадва се той. — Тогава избирай: или ти при мен, или аз при теб. Работя дистанционно, така че ми е все едно къде ще живея. Но предлагам да дойдеш при мен. Тук има море, самостоятелна къща, истинска красота. А твоите близки и роднини винаги могат да ни гостуват, ще ги посрещнем с радост. През отпуска ще дойда да те взема с колата, дотогава ще уредиш всичко у вас. А тук можеш да си намериш работа в някое училище. Или пък да не работиш… Ще натоварим вещите ти в колата и ще се върнем тук. Как ти звучи този план? — каза той с молба в очите.
Агата се усмихна:
— Както винаги, твоят план е чудесен. Съгласна съм. Нека започнем новия живот.
