Бащата на Кира напуснал семейството, когато тя била на две години. Татяна, майката на Кира, започнала връзка с друг мъж, а Николай не успял да прости предателството ѝ. С решение на съда детето останало при майката.
Любовникът „изчезнал“, щом Татяна останала сама с двегодишно дете на ръце. Така станало, че основно възпитанието на Кира поели родителите на баща ѝ – Иван Степанович и Нина Андреевна. Разводът на сина им натъжавал само с това, че по-рядко ще могат да виждат любимата си внучка.
С втория съпруг на майката също не потръгнало. В търсенето на щастие Татяна „забравяла“ за дъщеря си.
Николай взимал Кира през уикендите, а все по-често момичето оставали с дядо си и баба си, които се стараели да ѝ компенсират липсата на родителската обич и внимание. Николай имал друго семейство.
А Татяна – нова любов, Виктор. На третия брак на Татяна, Кира вече била на дванадесет години.
С отдадеността си да помага на майка си и с отличните си оценки в училище, момичето искало да спечели любовта и грижата ѝ. Но основният обект на вниманието на Татяна бил съпругът ѝ. Отношенията с доведения баща на Кира не потръгнали.
Очаквало се ново попълнение в семейството. Очаквала и Кира, знаейки, че скоро ще има сестричка, за която ще трябва да се грижи и която ще трябва да обича. Но след раждането на Лиза цялото внимание било насочено към бебето, а Кира започнала да се чувства излишна в семейството.
Все по-често бащата взимал Кира и я оставял при родителите си. Те били много щастливи – тя била любимата им внучка. На сина им от втория брак също му се родили две дъщери, но тези внучки по-често били при родителите на снаха му. И така постепенно Кира се отчуждила от майката си.
Като дете Кира растяла послушна, самостоятелна и нямала проблеми с обучението. Нина Андреевна работела като преподавател по английски език, затова и Кира учела в училище с разширено изучаване на чужди езици. Всичкото си свободно време Нина Андреевна и Иван Степанович посвещавали на внучката си.След успешното завършване на училище, Кира беше приета в университет. Така и продължи да живее при баба си и дядо си, като общуваше с баща си и неговото семейство. С майка си се виждаха рядко. Майка ѝ никога не се интересуваше от делата на дъщеря си.
Кира завърши университета, премина стаж в чужбина и започна работа в голяма компания.
И веднага щом Кира започна да печели добре, изведнъж у майка ѝ се появи огромна любов към дъщеря ѝ.
„Гордостта на нашето семейство“ – така я наричаше майка ѝ. „Кирочка, дъще,“ – все по-често ѝ се обаждаше майка ѝ – „Как си? Как е здравето ти? Кога ще ни посетиш?“
Кира обичаше по-малката си сестра с особена любов, защото именно заради нея някога Кира беше принудена да напусне семейния дом. Но като порасна, тя осъзна, че Лиза, макар да живее с родните си родители, не получава благоденствието и вниманието, които ѝ бяха дали баба и дядо. И винаги ѝ се искаше да зарадва с нещо сестра си.
Първата заплата Кира похарчи за подаръци за своите баба и дядо, които обожаваше. Купи и подарък за баща си. След месец Лиза имаше рожден ден. Кира ѝ организира великолепен празник, а предния ден бяха обиколили магазините и тя купи нови дрехи за сестра си.
И ето, майка ѝ започна настоятелно да я търси. Отначало с молби, а по-късно вече направо с изисквания за пари.
– Заплатите са малки, цените високи, лекарствата скъпи. Причини имаше много.
– Лиза няма зимно палто.— Скъсаха ми зимните ботуши.
Кира даваше пари, но исканията се увеличаваха.
И когато следващия месец след заплатата майка ѝ отново се появи, Кира разбра, че е време да спре с благотворителността. Майка ѝ поиска да ѝ купи хладилник, защото старият вече бил съвсем развален и скоро щял да се предаде.
— Не мога. Имам си свои разходи.
— Какви разходи можеш да имаш? Живееш на готово. Пенсионерите работят, осигуряват те напълно. А ти нищо не искаш да направиш, за да помогнеш на майка си и сестра си.
— И вие работите, затова си купувайте каквото ви трябва.
Но когато майка ѝ разбра, че Кира си е купила кола, започнаха безкрайни оплаквания как всички я били изоставили, как родната ѝ дъщеря я напуснала и забравила. Татяна не можеше да проумее, че момичето още помни радостта на лицето на майка си и нейния съпруг, когато я изпращаха при баба ѝ.
Опитът да натисне на жалостта не сработи – от дъщеря си пари не получи. Мисълта „как да изкопча пари от Кира“ не даваше покой, защото парите ги имаше – майката това разбра.
И тогава се обади Лиза.— Отивам в болницата, подхлъзнах се, паднах, много ме боли кракът, вероятно е счупен. Минувачите извикаха линейка. Не мога да говоря дълго, батерията на телефона ми свършва. Ще дойдеш ли? Донеси, моля те, зарядното.
На Татяна ѝ хрумна бърза идея.
— Кира взе заплатата си. Скоро ще се върне от работа. На родната си сестра за лечение няма да откаже, телефонът ще ѝ е изключен, ще кажа, че спешно е нужна операция. Най-важното е да действам бързо. Всичко се нарежда.
Майката се затича да посрещне дъщеря си след работа.
Като видя майка си пред входа, Кира веднага разбра защо е там – за пари, но твърдо беше решила да остава на позицията си.
Но обстоятелствата бяха съвсем различни този път. Жалко за сестра ѝ, но сълзите на майка ѝ не предизвикваха доверие. А можеше и да не успее да помогне навреме. Трябваше да вземе решение бързо. Кира бръкна в чантата си, взе телефона и набра номера на сестра си. „Абонатът е извън обхват“.
— В коя болница е Лиза? Телефонът ѝ не отговаря.
— Тя е в интензивното, там няма телефони – излъга майка ѝ – няма да те пуснат при нея, парите са нужни спешно. Аз ще ги занеса сама.
Кира тръгна към колата.— Хайде да отидем заедно.
— Няма да те пуснат при нея. Ти си след работа, си почини — „загрижено каза майката“ — аз ще я закарам сама.
Кира седна в колата, а майката не тръгна с нея. — След катастрофата сестра ти може да е в травматологията, — уточни местоположението ѝ по телефона. Когато видя сестра си да се усмихва, се увери, че нейните чувства не я подведоха.
— Здравей! Как разбра?
— Ами, мама ми каза. Подробности по-късно. Как си?
— Направиха рентген. Всичко е наред. Разтежение. Сложиха лед. Сега ще направят превръзка. Ще ме прибереш ли у дома? Ще трябва да си остана вкъщи няколко седмици.
След този случай майката повече не искаше пари. Кира сама подготвяше традиционните подаръци за рождения ден и за Нова година.
Автор: Василиса Кудрявцева.
