— Не се меси, където не ти е работата! — процеди Ирина Тимофеевна, без да погледне снаха си. — Защо командваш, сякаш това е твоята квартира? Връщай се в спалнята и не си показвай носа оттам! Тук и без теб ще се оправим!
Ирина Тимофеевна родила първия си син Володя рано. Заради младостта и неопитността си тя почти не го възпитавала, цялата грижа за детето паднала на раменете на нейните родители.
Не че Вова се е родил извън брака — не, но нито майка му, нито баща му наистина се интересували от него.
Шестнайсетгодишната Ирина, вместо да учи и да се грижи за сина си, заедно със съпруга си обикаляла дискотеки.
“Нали сме още млади, не сме се наиграли — за какво ни е дете?“
До 8-годишна възраст Вова живеел при баба си. След това майка му уж поумняла и го взела при себе си.
Но семейни и топли отношения между тях така и не възникнали. Вова гледал на майка си, както и на баща си, с хладно равнодушие — родителите му никога не се радвали на авторитет в очите му.
Още на 16 години Владимир напуснал дома — след поредния скандал с майка си, той си тръгнал.
С помощта на баба си Вова завършил образованието си и започнал да изкарва пари. Жилищният му въпрос също бил решен — бабата, още приживе, му прехвърлила своята квартира, което предизвикало голямо недоволство у дъщеря ѝ:
— Защо, мамо, прескачаш законните наследници? — питала Ирина майка си. — Защо цяла тристайна квартира трябва да отива при Вовка?
— Защото на теб вече ти купиха жилище. — обяснявала Мария Степановна. — А Вовка няма нищо, и аз съм неспокойна за него.
Познавам характерa ти, Ира, ако нещо му се случи, ти дори няма да го допуснеш до прага си.
С баща ти сами изкарахме парите за тази квартира, затова аз решавам как да постъпя с имота си.
На Ирина Тимофеевна не ѝ останало друго, освен да се примири. Майка ѝ така и не могла да я убеди в нищо.
Вова срещнал Света на тридесетгодишна възраст — тогава той вече бил добре стъпил на краката си: имал стабилна работа, развивал собствен бизнес, разполагал с кола.
Света също не била някоя беднячка — тя, също като бъдещия си съпруг, вече била постигнала успехи в кариерата и отдавна не зависела от родителите си, самата тя се грижела за себе си.
Светлана видяла свекърва си за първи път едва на сватбата:
— Толкова е млада. — изненадала се снахата. — Не бих ѝ дала повече от 45 години — явно си се грижи за външния си вид, не е чудно. А и вероятно разполага с пари. Този панталонен костюм е от последната модна колекция, видях го в списание.
Но сватбата не минала без инциденти.
Докато младоженците излизали от гражданското, Ирина Тимофеевна изведнъж хвърлила шепа ориз право в лицето на снахата.
Добре, че Света успяла да се обърне в последния момент:
— Мамо, какво правиш?! — не издържал Владимир. — Това пък какви номера са?— За да имате пари! — спокойно обясни Ирина Тимофеевна. — Всички винаги така правят.
Светлана нищо не каза на свекърва си, защото не искаше да разваля празника нито за себе си, нито за гостите.
По-късно, вече седнала на масата, тя тихо помоли съпруга си да поглежда към майка си:
— Би ли помолил Ирина Тимофеевна да се държи малко по-тихо? И още й кажи, че танците трябва да са малко по-сдържани — та честно, срамно е човек да гледа!
По мнение на Светлана, Ирина Тимофеевна се държеше направо неприлично. Свекървата откровено флиртуваше с нейния братовчед, предизвиквайки буря от негативни емоции у съпругата на горкия мъж.
Преди танца на младоженците, подпийналата Ирина Тимофеевна настоя Светлана по традиция да сложи бяла кърпа, но булката категорично отказа:
— Не искам нищо да ми слагате на главата, ще ми развалите прическата! Ирина Тимофеевна, моля ви, кротнете се вече!
Не искам никакво спазване на традиции! Нашата сватба е съвременна! Вова, укроти майка си!
Владимир, разбира се, след тържеството проведе възпитателен разговор с майка си, но Ирина Тимофеевна изобщо не виждаше вина в поведението си:
— А какво лошо съм направила? Напротив, стараех се за вас.
Кърпата трябва да се сложи задължително, всички така правят, а и ориз върху младоженците се хвърля — така се пожелават богатства на семейството.
Не разбирам от какво сте недоволни?!
***
След известно време от сватбата на Вова, Ирина Тимофеевна загуби работата си — фирмата, където 46-годишната жена дълго време беше заета, беше продадена, а новите собственици решиха напълно да сменят персонала.
Ирина Тимофеевна остана без високия си доход и не измисли нищо по-добро освен да опита да се възползва от сина си:
— Вова, в момента съм в истинско бедствие. Имам някакви спестявания, но сам разбираш, че няма да стигнат за дълго. Трябва ми твоята помощ.
Вова не остана доволен от тази новина:
— Аз нямам възможност да те издържам — вече имам собствено семейство. Мога да отделям по 10 хиляди на месец, но нищо повече.
— Десет хиляди и за двамата? Шегуваш ли се? Тези стотинки няма да стигнат дори за мен самата, а аз, между другото, възпитавам сестричката ти. Дай поне 30 хиляди!
— За сестра ми получаваш издръжка. С Олег, твоя бивш съпруг, си говоря, така че знам със сигурност, че ти праща пари без закъснения.
Той ти дава чисти петдесет хиляди, без да броим подаръците, дрехите и плащанията за курсовете на Алинка.
Дори обяда в училище на дъщеря си Олег плаща. Как не ти стигат тези 60 хиляди на месец?— Естествено, че няма да стигнат! — отсече Ирина Тимофеевна. — Жена ти работи, заедно сигурно получавате 150 хиляди на месец. И двамата сте началници.
— Вова, не бъди стиснат, нима ще оставиш майка си на произвола на съдбата?
По този въпрос спорът продължи дълго. Света категорично бе против мъжът ѝ да помага финансово на майка си:
— Не разбирам, Вова, за какво? Може би не е моя работа, но тя не те е възпитавала истински.
От 16 години сам се оправяш. На сватбата ни и копейка не даде, но успя да подмъкне кафемашината под носа ни. Каква помощ за нея?
***
Въпреки всичко, Вова нямаше намерение да отстъпи от решението си, затова накрая Ирина Тимофеевна се съгласи на 10 хиляди.
Въпреки „откровеното бедствено положение“, което жената постоянно оплакваше пред околните, тя намираше време и пари за почивки и развлечения.
В началото на май Ирина Тимофеевна се обади на сина си и нареди:
— Така, вземи Алинка при себе си за две седмици.
— Защо? — попита Владимир.
— Пътувам. Нервите ми трябва да се лекуват, в последно време се чувствам доста зле.
— Не мога. — веднага отказа Вова. — Наеми бавачка. И изобщо, от какво толкова се уморяваш? Вече не работиш.
— От всичко! — изрева Ирина Тимофеевна. — От отглеждането на дъщеря ми, от битовите проблеми, от всекидневната скука. Не, вариантът с бавачка не ми върши работа. Мога да поверя дъщеря си само на теб.
— Света и аз работим, кой ще гледа Алинка? Няма да стигне сама на училище, трябва да се пътува с прекачване. Кой ще я придружава? Обади се на Олег, нека той я вземе.
— Вече му се обадих! — ядоса се Ирина Тимофеевна. — Не може, каза да си решавам проблемите сама.
***
След разговора с майка си Вова позвъни на втория си баща.
Олег бе доста изненадан:
— Ама аз от три дни не съм говорил с майка ти, изобщо не ми е звъняла за Алинка и нищо не ми е казвала.
Разбира се, ще я взема, тръгвам веднага. Каква жена! Защо винаги създава някакви проблеми?
Защо да дава детето на теб, когато Алинка си има роден баща? Нима някога съм ѝ отказал нещо?— Тя нарочно иска да ни направи живота труден! — обясни на съпруга си Светлана. — За да не ни е добре, е решила да ни прехвърли Алиночка за известно време. Наистина, майка ти е ужасно сложен човек, много ми е трудно да я търпя.
***
Ирина Тимофеевна си почина — върна се от почивка с тен, но нещастна.
Оказа се, че там, в чужбина, е останала без връзка. Някакви безсъвестни хора откраднали телефона ѝ директно на плажа.
— Не знам какво да правя сега, Вова. — оплака се Ирина Тимофеевна. — В телефона ми беше целият живот. Номера мога да възстановя, но къде да го сложа? Вова, нужен ми е нов телефон.
Владимир отлично знаеше, че няма как да се отърве от майка си просто така, затова се съгласи да ѝ помогне с този проблем, но скоро съжали за това:
— Това ли е? — учудено попита Ирина Тимофеевна, втренчвайки поглед в сина си. — Това за мен ли е?
— Телефонът, както ти искаше. — отвърна Владимир. — А какво му е?
— Е, това е някакъв боклук, дори ме е срам да го държа в ръцете си. Такива телефони купуват на баби или на първокласници, защото ако се загубят, няма да ти е жал. А ти на мен, на възрастна жена, своята майка, ми подаряваш ето това?
— Съвсем нормален телефон е, Ирина Тимофеевна. Аз имам същия вече две години, служи ми вярно и изобщо нямам забележки към него.
— Ти по-добре замълчи! — избухна Ирина Тимофеевна. — Ако ти харесва да ходиш с подобен ширпотреб, моля, чувствай се свободен.
Но на мен, моля те, купи един нормален смартфон. Вова, хайде, събирай се и да тръгваме до магазина, сама ще си избера телефона.
— Никъде няма да ходя. Прекрасно те знам — само ти позволя да си избираш и ще вземеш някоя джаджа за сто хиляди. Или този вземи, или ходи без телефон!
— Това е някаква милостиня! — изненадващо се разплака Ирина Тимофеевна. — Доживях го! Собственият ми син спестява от мен.
Не ми трябва нищо, вземи си го обратно — по-добре да остана без връзка, отколкото да ходя с това нещо.
Светлана и Владимир излязоха навън:
— Изискванията на майка ти, Вова, наистина са високи… — проточи Светлана. — Не разбирам, тя да не е от някое богато семейство?
— Да, точно така. Бабата и дядото са били заможни хора за времето си — купили са майка ми отделен апартамент за пълнолетието ѝ, дали са ѝ добро образование, а после са ѝ платили и второ висше, когато на 23 решила да смени професията си.
И баба ми разправяше, че са я глезили като дете. До скоро и тя си изкарваше добри пари, свикнала е с лукса. Но защо пък сега аз трябва да понасям последиците от това…
***
Ирина Тимофеевна се появи пред вратата на сина си късно през нощта. Не ѝ отвориха веднага, тъй като синът и снаха му спяха дълбоко:
— Какво толкова се бавите? — възмути се майка му, когато съненият Вова най-накрая ѝ отвори. — Трябваше толкова дълго да стоя на стълбището! Да не би да не чувате?— А какво се случи? Защо дойде?
— Случи ми се извънредна ситуация. Съседният апартамент се отдава под наем, а там сега живеят шестима мъже. Постоянно звучи силна музика, в стълбището мирише не знам от какво, а наоколо се разхождат разни странни хора.
Днес в полунощ шумът ме събуди за пореден път, и реших да отида да се скарам.
Един брадат тип ми отвори вратата и веднага започна да заплашва, че ще ми е последно, ако не се успокоя.
Живея сама, естествено, уплаших се. Ще остана няколко дни при вас, не искам да се връщам в апартамента. А полицията вече съм извикала. Нека те оправят ситуацията.
— Ами, влизай — направи място Владимир — в хола. Сега ще донеса чаршафи и ще разпъна дивана.
— Имаш втора спалня. — с укор каза Ирина Тимофеева. — Какво, като беда роднина ли ще спя на дивана? Постели ми там.
Вова реши да остави споровете за сутринта, изобщо не му се искаше да буди съпругата си, пък и Света се чувстваше зле.
Но Ирина Тимофеева направи всичко възможно снахата да се събуди — говореше високо, даваше указания на сина си, а няколко пъти изискваше да смени спалните комплекти, защото не ѝ харесваше цветът.
Света, която тъкмо беше задрямала, чу гласа на свекърва си и се ядоса:
Това вече минава всякакви граници! — помисли жената, докато обличаше халата. — Сега ще ѝ покажа!
— Какво е този цирк тук, Ирина Тимофеева? Лягай вече! Утре няма да ходите никъде, а ние с Вова сме на работа.
— Не се бъркай в чужди работи! — процеди през зъби Ирина Тимофеева, без дори да погледне снаха си. — Какво ми нареждаш сякаш е твой апартамент? Връщай се в спалнята си и не се показвай оттам! Тук и без теб ще се оправим!
Това вече Владимир не издържа:
— Така, стига, мамо, това е краят! Тук няма да останеш нито ден — събирай си нещата и си тръгвай. Където искаш — у дома, в хотел или другаде — само далеч оттук!
Няма да ти позволя да говориш по този начин със съпругата ми — тя е стопанката тук!
Ирина Тимофеева се обиди и си тръгна, обещавайки на сина си никога повече да не му проговори.
Света и Вова особено не се разстроиха, като отлично знаеха, че няма да издържи дълго.
Владимир се опитва да сведе до минимум контактите си с майка си, а Света изобщо не общува със свекърва си.
Автор: Екатерина Коваленко
