— Всъщност Лида при нас се казва Катя, — обади се Петър, обръщайки се към майка си и сестра си. — Това така, за протокола.
— Не, не, — Катя задържа ръката на съпруга си. — Специално за тях мога да бъда Лида! Просто е толкова забавно!
— Продължавайте! Толкова хубави неща за себе си, дори като Лида, никога не съм чувала досега!
Зина и Наталия Василевна си размениха погледи.
— Ех, колко неловко се получи, — каза със срамежлива усмивка Зина. — А ние бяхме убедени, че жена ти се казва Лида…
— С това степен на вашето участие, — каза Петър, — се чудя, че изобщо помните как се казвам аз!
— Петйо! Как мога да забравя името на собствения си син! — възкликна Наталия Василевна.
— Ами, не бих се изненадал от този факт.
Той направи една мила усмивка за секунда, след което попита сериозно:
— И защо сте дошли? Комплименти са хубаво нещо, но какво е съществото на визитата?
— Сине, как могат да има причини? Просто дойдохме при вас на гости! Да ви видим, да си поговорим малко! — с леко порицание каза Наталия Василевна. — Все пак сме семейство! А роднините трябва да се подкрепят!
— Това е и изненадващо, — отбеляза Петър, — особено след такъв период на мълчание! И да отбележа, не по моя инициатива!
— Петйо, не им се карай, — каза Катя. — Може би са имали някакви причини!
— Струва ми се, че причините за сегашното им идване са по-сериозни, — отвърна Петър. — Е?
— Петре, сериозно! — възмути се Зина. — Аз съм ти сестра! Имам безусловна любов към теб! Значи не мога ли да дойда на гости?
— Теоретично можеш.
— А ето, аз на практика и дойдох! — усмихна се Зина. — Хайде, разкажете, какво ново при вас!
— Тоест, всичко старо, което се случи през последните десет години, вече го знаеш? — попита Петър.
— Петйо, защо така ги нападна? — усмихнато каза Катя. — Нека разкажат още какво прекрасно семейство сме, какви красиви деца имаме и колко щастливо живеем!
— А ти още не си го чула достатъчно? — засмя се Петър. — Добре, нека чуем!
Той изчакащо погледна към майка си и сестра си. Те отново си размениха погледи.
— Да, да, децата ви са толкова прекрасни! — възкликна Зина. — Не като моите!– И вие сте толкова прекрасна двойка! – възкликна Наталия Василевна. – Истински пример за семейство!
– Синко, ако някога имате нужда от помощ, непременно се обръщайте към мен! Вече съм пенсионерка, но мога да помогна по роднински.
– Здравето ми още държи, макар и не кой знае колко! Мога да сложа ред в къщата, да сготвя, а и с вашите деца – ах, чисти ангелчета, – мога да се грижа!
– Мамо – прекъсна я Зина. – По-добре да гледаш моите деца. Те вече са сравнително големи и не изискват толкова грижи!
– С твоя гръб как ще тичаш след малките? Аз сама ще помогна на брат ми – и с децата, и с чистенето, и с готвенето!
– Трябва първо за твоите деца да се грижиш, както се юрваш да помагаш на Петя! – подметна Наталия Василевна. – Все имаш някакви свои дела!
– За родния ми брат ще зарежа всичко! Той е един-единствен за мен!
– А децата ти са двама! – поклати глава Наталия Василевна. – Наистина, защо ли да се грижиш за тях? Един ако пропадне, другият ще остане!
– Мамо, добре ли си? – възмути се Зина. – Как може да казваш такива неща на глас?
– А къде излъгах? – отвърна Наталия Василевна. – Изостави децата си на мен, за да тичаш да решаваш твоите любовни въпроси!
– Не си оставила и стотинка за прехраната им! А и на мен поиска пари за такси и за забавление!
Петър изкашля силно и, когато майка му и сестра му му обърнаха внимание, попита:
– Да не би да ви пречим? Въпреки че е неделя, все пак имаме доста работа.
– О, Петенце! – оживи се Наталия Василевна. – Хайде да ви помогнем!
– Нали затова с Зина дойдохме, за да помогнем на вашето младо семейство!
– Та ние сме най-близката ви рода! Как да не помогнем? Кажи, какво трябва да направим? Да изметем? Да измием съдовете?
– Аз пък бих могла да заведа децата в парка, за да можете вие да отделите време на вашия млад бизнес! – усмихна се Зина и й намигна многозначително.
– Господи! – възкликна Катя, докато стискаше ръце до гърдите си. – Колко услужлива и добросърдечна свекърва имам!
– Да не говорим за зълвата – за пример на всички!
– А ти, Петенце, ми казваше, че са лоши! Как могат да са лоши, щом са готови да забравят за собствените си деца и внуци, само за да ни угодят?
Петър се разсмя, наслаждавайки се на сарказма на любимата си жена:
– Виждаш ли какво става с хората, когато разберат, че ти е паднало наследство!Любов и нежност в изобилие! А преди дори не си спомняхме за тях!
По бягащите погледи на майка си и сестра му, Петър разбра, че е улучил право в целта.
***
В живота на младо семейство, което е свикнало да постига всичко само, има както приятни, така и не толкова приятни изненади.
Една от приятните изненади, макар и по тъжен повод, беше наследството, което Катя получи от далечна братовчедка, живееща на Далечния изток.
Имаше и други роднини, които цяла година се опитваха да оспорят завещанието. Но то беше написано еднозначно и грамотно.
Затова на двадесет и осем годишната Катя се падна значителна сума.
— Петре, все още не мога да повярвам! – каза тя, гледайки извлечението от сметката. – Това не са просто пари, това са състояние!
— Е, — Петър размишляващо се почеса по челото, — късметлия си, какво да кажа!
— Петре, сега можем да си позволим всичко, което поискаме! – възкликна радостно Катя.
— И точно тук трябва малко да те спра, — каза Петър. – Това наследство е твое! И ти трябва да го разпределяш както намериш за добре!
От мен можеш само да поискаш съвет, но решенията ще вземаш сама!
— Пете, но нали сме семейство! – обърка се Катя.
— Точно така, семейство сме, — съгласи се Петър. – Но и да ми направиш допълнителна карта към тази сметка, пак няма да харча тези пари!
Те са твои! А аз ще продължа да изкарвам пари както досега!
— Толкова си добър! – Катя се гушна в него. – Нито за миг не съм съжалила, че станах твоя жена!
Разбира се, парите се изразходваха. Купиха апартамент, кола. Заминаха на почивка с дъщерите си. Уредиха ежедневието си дори с някои излишества.
И безкрайните снимки в социалните мрежи разкриха пред света, че младото семейство вече живее на широко.
А неприятната изненада беше неделното посещение на майката и сестрата на Петър.
А Катя никога не ги беше виждала. Само на стари снимки. Ако Петър беше отворил вратата, щеше веднага да я затвори. И имаше основателна причина за това.
— Добре е, сине, че отслужи, — Наталия Василева прегърна Петър, — сега си истински мъж!
— Толкова ми липсвахте! – каза младежът.— А сега, скъпи мой, всички пътища пред теб са отворени! Учи, работи, създавай семейство! И майка си понякога посещавай!
— В какъв смисъл „понякога“? — обърка се Петър. — Мамо, а аз какво, не мога ли с теб да живея?
— Не, разбира се — отсече Наталия Василевна. — Зина се върна при мен след развода. И то с две деца. Тук и без това едва се побираме.
— Ъ-ъ — изпромълви Петър.
— На добър път, момчето ми! — и Петър безцеремонно бе изпратен от родния си дом.
Една седмица поживя у съученик, опитвайки се да разбере що за свят го заобикаля. После, с армейска шофьорска книжка в ръка, започна работа като шофьор на камион за градски доставки.
Нае стая, после апартамент. Запозна се с Катя. Решиха да се женят.
— Мамо, искам да те запозная с годеницата си! — каза Петър, надничайки у дома.
— Ако е забременяла, изобщо не ме интересува! — отсече Наталия Василевна. — А ако мислиш да я регистрираш тук, при мен, камо ли пък с деца, веднага ще ви изгоня по съдебен ред!
— Мамо, просто я доведох да те запозная — спря, объркан, Петър.
— Не ме интересува! Със Зинка и момчетата ѝ и без това животът ми е препълнен със задължения!
— Трябва ти благословията ми? Взимайте я и изчезвайте! Зинка скоро ще води поредния кандидат за баща на децата ѝ, трябва да се подготвя!
Катя не стана свидетел на тази сцена, очакваше на площадката. Като видя мрачния Петър, не зададе въпроси.
Сами събраха пари за сватбата си, сами се ожениха. Родно семейство на Катя я отхвърли, понеже не избра син на дипломат, а някакъв си шофьор.
Младото семейство, свикнало да разчита само на себе си, живееше щастливо, макар и с трудности.
— Така да изглежда, все едно имаме роднини — казваше тя тъжно в най-тежките дни — а помощ няма от никого, все едно сме сираци.
— Нищо, мила моя! Докато сме заедно, с всичко ще се справим, всичко ще преодолеем! — я успокояваше Петър. — Хората изчезват, когато са сами, а ние вече сме четирима!
Не можем да се предаваме! Гледат ни нашите дъщери!
Неочаквано наследство от страна на роднините на Катя обърнаха живота към нея, но тя не забрави обидите и напълно ги отхвърли.
А разрешаването на проблемите с неговите роднини тя великодушно остави на самия Петър.
***
— Какво стана, защо притихнахте като мишки под метла? — с усмивка попита Петър. — В целта, така ли?— Петя, — започна Зина с леко задушен глас, — толкова години минаха, а ти все още носиш в себе си злоба и огорчение!
— Не може така! Трябва да бъдем по-добри! Ние с мама отдавна ти простихме всичко!
— Но аз нямаше за какво да бъда прощаван! — каза Петър, избърсвайки усмивката от лицето си. — Освен може би за това, че съм се родил и цял живот съм ви бил като бодлив трън.
— И това не е моя вина! А аз към вас злоба нямам! Нито за това, че след казармата не ме пуснахте у дома, нито за това, че не ви пукаше как оцелявам!
— Не се ядосвам дори за това, че ви беше безразлична съдбата ми, когато се ожених за Катя! Не изпитвам омраза към вас, — повтори той, — но и сърце към вас нямам! И двете сте ми чужди!
— Сине, как така? — със сълзи на очи попита Наталия Василевна. — Аз те родих, аз те отгледах!
— А ти ме изгони и се постара да ме забравиш за цели десет години! Спомни си за мен едва когато в нашето семейство се появиха пари!
— И вие с Зина ми показахте ясно, че ако не бяха парите, щяхте да ме забравите до края на живота си!
— Като домакиня на този дом, — проговори Катя, — и с разрешението на главата на семейството, моля ви да си тръгнете. И повече никога да не идвате тук!
Вечерта Петър седеше потиснат. Постъпи правилно, сякаш, но горчивината си остана.
— Мили мой съпруже, — каза Катя, сядайки до Петър, — ти постъпи правилно. Не се измъчвай.
— Помниш ли как аз изпратих моята роднина? И на теб това ти предстоеше. Но вече и това изпитание е зад гърба ти.
— Да, — кимна Петър. — Но някак си ми е тежко. Все пак са ми роднини.
— Да, мой добри! Роднини! Само че тези роднински връзки им позволиха да те забравят, а парите, за които искаха да се прилепят, бяха по-важни за тях!
— И каква стойност имат тогава тези роднински връзки?
Петър не отговори, но кимаха в съгласие със своята съпруга. Горчивината постепенно изчезваше, сякаш я нямаше.
Както и този ден, когато всички точки над „и“ бяха поставени. Защото този ден се заличи от паметта, а щастливият живот на младото семейство продължи напред.
По-силни от роднинските връзки
Автор: Захаренко Виталий
