-Мамо, ама как така? С какво основание трябва да напуснем апартамента, на който имам същите права като Таня? Нали направихме основен ремонт там, за който сами платихме, а сега Таня ще живее наготово в двустайния апартамент? А ние с Мишо къде да се преместим?
-Люда, ти вече имаш мъж, така че нека той мисли къде да се местите. На Танюшка ѝ трябва да учи, тя не може да живее в общежитие. Не е лекомислена, не дай си боже нещо… Пък и аз не съм те карала да се омъжваш. Знаеш, цели 4 години живяхте в апартамента, без да плащате и стотинка. Аз също не съм длъжна да осигурявам жилище за чужд човек. А и още имате два месеца на разположение, ще намерите някой друг апартамент.
-Мамо, ама аз не съм ти чужда! Аз съм същата твоя дъщеря, както е и Таня! Защо на нея купихте апартамент, аз направих ремонта с чужд човек, ако щеш знаеш, а сега аз ли трябва да се местя в нищото?
-Люда, знаеш, че този апартамент Витя го взе с ипотека, а той е само бащата на Таня. Той е основният кредитополучател. Защо искаш апартамент от мен, а не от твоя роден баща? Витя се е погрижил за дъщеря си, нека и твоят баща да положи малко усилия.- Ах, така ли било, мамо? Значи, Витя е взел апартамента? Той е главният кредитополучател? А че издръжката, която татко плащаше, изцяло отиваше за изплащане на ипотеката, това няма значение? Нали вие сами ме молехте да не казвам нищо на татко! Вие казахте, че този апартамент трябва бързо да се изплати, че ще е мой, а по-късно ще купите втори за Таня! За да не се ядосва татко, мълчах през всичките тези години, живях в общежитие, докато учех, а апартамента го давахте под наем!
– Люд, така стана нещата. Знаеш ситуацията. Витя загуби работата си, кой е виновен за карантината, хоум офисите и съкращенията навсякъде? Аз имам малка заплата, Витя работи неофициално, ти отдавна си омъжена, а Сашка не плаща издръжка. Каква ипотека, какъв втори апартамент? Няма да успеем да се справим. Вие сте млади, и двамата работите, ще ви е по-лесно, а така или иначе толкова години живяхте безплатно.
Света продължи да говори много на по-голямата си дъщеря, Людмила – ту изглеждаше, че се оправдава, ту я упрекваше откровено, но Люда сякаш не я чуваше. Толкова беше наранена.
Защо Таня сега ще получи апартамента, а тя, Люда, трябва да отиде да живее под наем? Та нали наистина издръжката, която плащаше нейният татко, изцяло отиваше за плащането на ипотеката, а Люда искрено вярваше, че след като ипотеката бъде изплатена, апартаментът ще бъде прехвърлен на нейно име. А сега излиза, че Витя, пастрокът на Люда, всъщност е купувал апартамент за Таня, тяхната обща дъщеря с майка ѝ, а Люда сякаш остава извън сметките – щом има мъж, той да се грижи за семейството. Тогава защо са я ограничавали в детството и младостта? Защо ходеше с чужди дрехи, защо живееше само със стипендия, защо се мъчеше в общежитие, с още пет момичета в стая, вместо да живее в уютен апартамент? Защо се записва в обикновено училище за професия, която мрази, вместо да учи това, което иска? Нали и майка ѝ, и пастрокът я убеждаваха: „Запиши се засега в училището, сега нямаме пари за платено обучение, а после ще изплатим ипотеката и ще учиш задочно, ще помогнем.“ Защо лъжеше баща си, казвайки, че ѝ е достатъчно всичко, и издръжката всъщност е отивала за един чужд апартамент?Излиза, че Таня е дъщерята, детето, а Люда, като че ли, е никоя.
Такъв скандал се разгоря заради този апартамент, че всички роднини се изпокараха. Когато Люда предложи да продадат жилището и да си поделят парите наполовина, за да могат после всяка от сестрите да си купи нещо по-скромно, аргументирайки, че тя има същите права върху апартамента както Таня, Витя, вторият баща на Люда, започна яростно да обяснява, че единственият собственик на жилището е именно той. Той лично всеки месец плащал ипотеката, и не само покривайки минималните вноски, а добавяйки значителна сума отгоре. Работил денонощно, за да осигури дом на дъщеря си, и сега не смятал да „подари“ половината от апартамента на чуждо дете. А това, че Светка му превеждала някакви пари по сметката – откъде да знаел, че са детски издръжки? „Съдете се, разберете се и докажете, че имате някакви права. Аз какво общо имам?“
Роднините се изпокараха дотолкова, че Люда и съпругът ѝ напуснаха жилището по-рано от договореното, след като Витя ги изгони с полиция, като собственик. След това Люда спря да общува както с майка си, така и с втория баща. Таня също неохотно държеше връзка със сестра си, казвайки: „Какво да си говорим с теб? Ти си злобна, завистлива и алчна. Вместо да се радваш за мен, само завиждаш и плюеш отрова.”
В пристъп на емоции Люда дори сериозно обмисляше да заведе дело. Разказа всичко на баща си, но после се отказа – не си струваше нервите, а не беше сигурно, че ще успее да докаже нещо. Баща ѝ само се огорчи, че е спонсорирал чуждо жилище.Младите поживяха под наем, събраха малко пари – за щастие, бащата на Люда помогнал, както и родителите на Миша – та купиха една стаичка. Малка, но своя. Сега си живеят. Люда още не говори с майка си – напълно изгубила желание да поддържа такъв контакт, където на малката ѝ се угажда за всичко, а голямата… тя ще се оправи сама.
Таня живее в апартамента. Полицията всеки ден ходи там като у дома си. Съседите се оплакват от постоянен шум, безкрайни веселби и силна музика през нощта. Наскоро Люда разбра, че малката ѝ сестра е бременна. А тя дори втори курс още не е завършила. И учи платено. Е, каквото искат, нека правят. Всички се страхуваха, че Таня ще забременее в общежитието, но дори собствената ѝ квартира не я спаси – пак забременя. Значи, нека си гледат както могат, това си е тяхна работа. А Люда и Миша ще се справят и сами. Ръце и крака имат, глави също, родителите на Миша и баща ѝ на Люда помагат – ще се оправят. Миша постоянно си намира допълнителни ангажименти, Люда пък пече торти вкъщи през свободното си време. Може пък някой ден да купят по-голямо жилище, за което никой няма да има претенции.
Когато чух тази история, честно казано, се изумих. Добре, за Витя е разбираемо – за него Люда наистина е чужда. Но Света? Каква гадина излезе! Люда ѝ е родна дъщеря, а с издръжките ѝ също са плащали ипотеката. Нима наистина е нямало какво да се направи? Може би е трябвало да се заведе дело, та да се разреши този въпрос.
Люда обаче каза, че се е консултирала, и ѝ обяснили, че може и да стане, но може и да не стане. А това ще струва скъпо. Струва ли си да се губят време, нерви и пари? Нека всичко това си остане на съвестта на майката. Така или иначе, всички се скараха, а майка ѝ сама се опозори. Защо и аз да се излагам? Да деля кожа на неубита мечка? Мишата също каза да се успокоя и да не се меся. Четири години живяха там — и на това да са благодарни. А ремонтът… че какво? За себе си го правихме, ние същите си живеехме там.Оказва се, че и такъв живот има. Понякога е толкова учудващо да слушаш такива истории, че направо ти секва дъхът – каква майка само! Защо има такова разделение между децата? Едни са обичани, а други просто биват възпитавани, и то строго – държани под контрол и ограничавани във всичко.
