– Здравей, Анечка! Ох, как мъжът ти позволява да мъкнеш такива огромни и тежки торби?
– И на Вас добър ден, Елена Павловна…
– Между другото, благодаряй на Сема от мен, невероятен е той! Как само помогна на моята Алина! Нейният мъж, виждате ли, нищо вкъщи не може да направи. Все е зает. А Семьон? И рафтовете закова, и цялата техника оправи… Две седмици работи по всичко, след работа тичаше при тях. И, представяте ли си, и стотинка не взе. Голям човек! Е, да ти е честит, мила. Чудесен мъж е! Гледай да го пазиш. Ех, какъв късмет имаш…
Аня се усмихна на съседката и кимна. Как ли би признала, че Семьон вкъщи нищо не пипа. Обущар без обувки…
Анна Петровна Разумнова често се усещаше като вдовица с жив съпруг. Съвсем без вредни навици беше Семьон, истински пример за подражание: спортист, със златни ръце, открит човек, много отзивчив… Но все помага на другите, постоянно е зает. Или нещо трябва да оправи, или да закара някого, или да презапише програма… Като катерица във въртележка! И само вкъщи почива: изморен е! Как ли иначе – нали денонощно е готов да помага на всички наоколо. Затова за домашните – време и сили не остават.
Дълго Аня го търпя. Но накрая разбра: стига толкова. Шест години те живяха заедно. Синът им Борька вече е на три години. А пък татко си момчето практически не вижда. Не, Семьон не е на работа на смени. И не е военен. Диагнозата му е съвсем различна: хроничен алтруизъм. Но едно е ясно – жена му и синът му не попадат в списъка на тези, които се нуждаят от помощ. Причината е проста – за своите сили не му достигат…
Ето и сега Анечка вадеше продуктите от чантата, подреждаше ги и си мислеше: как е пропуснала такава важна подробност? Къде са ѝ били очите, когато е започнала да се среща със Семьон? Може би по-рано това не е било толкова очевидно. Да, разбира се: рицар, истински герой. Колко красиво ухажваше… И винаги ѝ се притичваше на помощ. Затова се съгласи да стане негова жена. А след сватбата – не веднага, но постепенно – очарованието започна да изчезва. А на негово място дойде и се настани трайно раздразнението.Познати Сема има немалко, роднини – още повече. На всеки трябва да се помогне. А кой, освен Семьон, ще се притече незабавно на помощ? Аня в началото се чудеше: на следващия ден след сватбата младоженецът хукна към приятели да им помага да поправят колата.
Мъжът обясни: на тях им било спешно.
– Заминават на отпуск, а по сервизите – и опашки, и такива цени… Накратко, ние ще успеем, те – няма как…
Младата съпруга разбра всичко, дори изпита съчувствие. И отново съчувства, когато роднините на Сема се нуждаеха от помощ за пренасяне на реколтата:
– Децата заминаха на почивка, не можем да се свържем с тях. А това са възрастни хора, тревожат се. Трябва да проявим уважение, иначе ще се разстроят и ще се окажат в болница.
И така дойде ред на сватбеното пътешествие. През целия меден месец Разумнов помагаше на съседите да гледат купчина деца. Така е, как да се справят сами? Доведоха ги на почивка – и толкова, напълно безпомощни. Цели дни работеше като бавачка, докато родителите, щастливи, че най-накрая са свободни, се разхождаха и се забавляваха. Аня обаче сама ходеше на плажа и на разходки из града…
Но на изписването на съпругата си от родилния дом Семьон не се появи. Да посрещне собственото си дете му попречи съседката: повика го за помощ точно две минути преди тръгването. При нея имаше наводнение. Семьон спаси къщата ѝ от водата, но със съпругата си участва в сериозна кавга.Една Анютка с новороденото пътуваше с такси. Даже на родителите си нищо не спомена, толкова се надяваше любимият ѝ да дойде да ги вземе. А после ѝ стана неудобно да звъни – как да признае, че е на последно място за него?
Оттогава започнаха нещата: Анна има нужда от помощ – а в отговор чува постоянно:
– Нямам време, зает съм, почакай…
Сема се прибира вкъщи, вечеря, жена му го моли за нещо – а той тежко въздиша, ляга на дивана. Само промълвява с изморен глас, че толкова се е изтощил през деня, че за нищо друго нямал сили. Лежи половин час, час… И изведнъж – телефонът звъни. Мигновено скача и тича да помага. Някъде изчезва умората…
Веднъж у тях в банята се спука кран. Аня веднага започнала да звъни на мъжа си. Но Сема не поискал да си тръгне от работа: обяснил, че нямал време, защото бил зает. Вместо това я посъветвал бързо да намери водопроводчик. Самата тя. И корниза за пердета не го окачи съпругът, наложи ѝ се да наеме майстор… А количката с Бориска съседът помагаше да вдигне, не мъжът ѝ… Сема, докато Анна излиза на разходка с детето, си лежи на дивана вкъщи, почива си…
Колко пъти съпругата се е опитвала да говори сериозно с любимия си, колко пъти е опитвала да го вразуми, да му обясни, че семейството трябва да е на първо място… Напразно: сякаш не чува. Започне ли да настоява повече – веднага избухва скандал. Винаги едни и същи обвинения: че с роднини и приятели тя уж се опитвала да го скара.
Анна не е сляпа, отдавна вече е забелязала, че нещо не е наред. Когато самите те се нуждаят от помощ, никой сякаш не бърза да се отзове. Защо ли? Все пак се намери един-единствен човек, който откликна, когато спешно им трябваше помощ. Но дори той дойде с ясна неохота, съпроводена с упреци…Мебелите докараха – хамалите ги мъкнаха чак до апартамента, а Анна им доплати. Всичко това, защото приятелите на Сема изведнъж се оказаха заети с неотложни дела. А предния ден така се кълняха, че ще помогнат… Но веднъж най-добрият приятел на мъжа ѝ все пак помогна с транспорта. Е, не безвъзмездно: поиска си пълната цена, при това специално разучи от таксиджиите колко струва услугата. А Симеон за своята помощ и стотинка не взема – това съпругата му го знае сигурно.
Сам Разумнов като че ли не забелязва колко едностранно е това приятелство. Винаги е готов да даде, да помогне, а към него никой не бърза. Приемат с благодарност и любезни думи, но до там. А за него това няма значение – само да го извикат, той хвърля всичко и тича да помага…
Вкъщи обаче – ни то с почистването, ни с ремонта върши някаква работа. Докато жена му не предизвика скандал, си лежи спокойно на дивана, „почива“. На Анна ѝ е обидно: чувства се сякаш е някоя истеричка. Та нима ѝ се иска да се държи по този начин? Но какво да прави – мъжът ѝ само я изкарва извън кожата ѝ!
А днес и съседката – оказва се, Сема е помогнал на дъщеря ѝ. Е, сега става ясно къде се е губил до късна вечер! Всичко е направил съвестно, в това Анна и не се съмнява. И сигурно мъжът на Алина се е мръщел, докато съпругата му е хвалила способния съсед. Анна някак почти можеше да види неудоволствието на лицето на Олег: явно същият е попаднал и на дъщерята на Елена Павловна – грижовен и отзивчив мъж, като този на Анна. Късмет, нали? Какъв късмет само, думите не стигат… цяла планина с „добрини“!
Накрая обаче всичко си застана на мястото. Тя – вдовица на жив мъж! Той постоянно е някъде, върши нещо, помага на някого. А че вкъщи жена му се оправя и сама за всичко – това е дреболия. Анна вече се е научила с дрелката да борави, сама си отглежда детето, без бащина намеса. Пазарува хранителни стоки и ги мъкне нагоре с огромни торби, само за да му сготви нещо вкусно… И само един въпрос не ѝ дава покой: за какво ѝ е всъщност мъж?!
Апартаментът е неин – наследство от далечна роднина. А заплатата, която Симеон носи вкъщи, е за смях: ту на един помогнал, ту на друг… Накрая дори идва само да се изтегне на дивана. Когато Сема се прибра, Анна го посрещна с новината, че е решила да се разведе с него. Тъкмо тогава мъжът ѝ се възмути. Веднага се сети, че синът им расте и не може да остане без баща. Аня отговори:
– Та той и без това рядко вижда баща си. Няма разлика.И Семен се изплаши. Никога досега не беше забелязвал такава решителност у жена си. Накрая се разбраха на изпитателен срок. Тържествено обеща на съпругата си да започне да се поправя, на семейството си повече време да отделя.
Анна само въздъхна, когато мъжът ѝ ѝ обърна гръб. Не можеше никак да повярва, че Сема ще удържи на думата си. Но все пак прошепна:
– Ще поживеем – ще видим.
Само че като че ли нещо ѝ подсказваше, че няма да чака дълго. Може би до първото позвъняване на вратата или по телефона… И тогава героят незабавно ще се втурне да спасява от наводнение, пожар, липсата на вкусна вечеря или обяд… Ами знае ли човек от какво още! Все пак на своите домашни не дължи нищо.
Но целият свят без Семен няма как да мине. Затова Анна Петровна все пак реши да започне да събира багажа на съпруга си. Така, за всеки случай. За да не го спира. Той винаги бърза да прави добро. Защо да си губи времето напразно в събиране на нещата?
