— А ние с Нели си имаме принцип — отпускът трябва да се прекарва на гости, далеч от домашната работа и грижи! — каза Родион, с усилие провирайки огромния си куфар през тесния коридор. — Нели, къде си там? Влизай, хайде!
— А? Какво става там? — Люба не чу веднага какво се случва близо до входната врата.
В това време тя готвеше в кухнята храна за нейните палавници. Помисли си, че, както винаги, Васьо и Гришо лудуват и вдигат шум, преди да изскочат навън за игра.
— Ей, ало, къде сте, домакини? Казвам, приемайте гости! — долетя мощният глас на Родион, родния брат на бившия ѝ съпруг, с когото Люба се беше разделила преди пет години.
— Само не това! — прошепна тя, ужасена, и се втурна към коридора. — Това не може да бъде!
— Здравей, Любушка! Посрещай гости! — радостно обяви Родион на появилата се пред него домакиня.
Люба беше изненадана и, честно казано, направо поразена. Всеки друг можеше да си представи на прага ѝ, но не и тези хора.
Тя се досети, че пристигналите са били пуснати вътре от нейните деца, които явно са се канили да изскочат на улицата. Момчетата зарязаха всичко, забравяйки за разходката, и сега с интерес разглеждаха новодошлите, които влачеха куфарите си в апартамента.
— Не разбирам какво става! Това да не е шега? — Люба не вярваше на очите си.
Как тези хора са могли да го измислят? Просто невероятно!
— Каква шега, Люба? Дойдохме ви на гости. Решихме с Нели най-накрая да си спомним за племенниците. Отдавна не сме виждали момчетата, липсваха ни — каза спокойно Родион, сякаш вчера са се разбрали за посещението по телефона.
— Питам ви — кой ви е канил тук? — Люба, ядосана, хвърли кухненската кърпа, която се оказа в ръката ѝ. Добре, че поне не я метна в лицата на нежеланите гости.— А какво, трябваше да чакаме покана ли? Е, това вече е нещо! Ние сме роднини, ако не на теб, то поне на твоите момчета, — недоволно отвърна Неля.
— Аха, особено ти! — саркастично отговори домакинята. — Хайде, момчета, веднага на двора! Няма какво да се навъртате тук!
— Ех, а ние принесохме лакомства за тях, — с досада каза Родион. — Помните вуйчо Родя, а, пакостници? Аз ви гледах, когато бяхте малки, ох, какви гласовити бяхте тогава! Никой не можеше да спи заради вас.
— Те не ви помнят, и слава богу! Хайде, казах ви, излизайте навън! — обърна се Люба към синовете си.
— Ма-а-амо! — почнаха да мервят те.
— Вън! Няма да повторя! — рязко вдигна глас тя.
Васко и Гришо неохотно напуснаха апартамента. Нещо интересно става, а майка им пак ги гони.
— Е, Люба, така ли ще ни държиш на прага? Пътувахме няколко часа, за да стигнем дотук, изморихме се, — отново, сякаш нищо не се е случило, продължи нахалният Родион.
— Да, много ще ни се иска да вземем душ и да хапнем нещо след пътя, че коремът вече ни свива. И е време да ни запознаеш с новия си съпруг, сигурно. У дома ли е? — попита Неля с мила усмивка, загледана към вътрешността на апартамента.
— Слава богу, новият ми съпруг в момента не е у дома. Иначе щеше да ви изрита по стълбите, без да си прави труда да приказва с вас, — отговори Люба.
— Еха! Така ли? Как можа да си избереш такъв съпруг, Люба? След моя брат — възпитан и тактичен човек — и да се задомиш за такъв грубиян? Я виж ти! — учудваше се Родион.
— Да, да. Спомням си прекрасно всички прояви на „тактичността“ на твоя брат. Особено когато водеше жени у нас вкъщи без да му пука за никого, и харчеше последните пари за тях, лишавайки децата си. Но не става дума за него сега. Той за мен отдавна е в миналото. И нека си остане там.— Да, хай вече да забравим старите обиди! — театрално и с патос произнесе Неля. — Който споменава старото — остава без око! Така ще минем, Любчето, нали?
— Не, няма да минете! Даже повече – вземайте си веднага багажа и напускайте апартамента ми. А ако ще хапвате или ще се къпете, правете го в хотел или където и да е другаде. Ясно ли ви е?
— Какво? Ти сериозна ли си в момента? — изненадано попита Родион. — Нел, ти разбираш ли нещо? За първи път ни се случва нещо такова!
— Че как за първи път? Номерът с безплатното гостуване не мина, така ли? Значи досега навсякъде горките домакини са били принудени да ви подслоняват, да тичат по вас, да ви глезят, хранят, развеселяват? Така ли? Единствено защото имате принцип да прекарвате ваканцията си на гости?
— Люба, ама така е правилно. Като дойдете при нас, и ние ще ви приемем, — промълви с обида в гласа Неля.
— При вас? Ама никога не би ми хрумнало дори да се натреса без покана, без предупреждение! — каза високо Люба. — Но това е само една от причините, поради които ви смятам за безсрамни хора. Другата е, че отдавна ви зачеркнах от живота си. Каква роднина съм ви аз, моля ви се? Не ви е ли смешно?
— Какво? Как можеш да кажеш такова нещо? — Родион направи изумен израз.
— А ти какво се правиш на изненадан? Още преди време не ме брояхте за човек, когато бях жената на Роман. Постоянно ми се подигравахте, унижавахте ме дори. Всички вие — и ти, и твоята Нелка, и бившата ми свекърва! Във всички наши конфликти винаги бяхте на страната на Роман. А сега очакваш да се сприятеля с вас, сякаш нищо от това не се е случило в живота ми?
— Люба, ама как така? Ами момчетата? Помисли за тях. Те не са ни непознати. Искаме да поддържаме връзка и да сме семейство с тях. Наистина ли не можеш заради тях да оставиш обидите зад гърба си? — не преставаше Родион. — Хайде, стига вече със скандалите. Посрещни гостите си. Защото така или иначе, мъжът ти ще чуе караницата и ще ни изгони с ритници по стълбите.
— За мъжа ми сте напълно прав, между другото, той скоро ще се върне. А за хлапетата ще кажа това — пет години не си спомняхте за тях и изведнъж изпитахте любов? Стига ме разсмива, Родион. Никъде другаде няма къде да ви приемат, и затова реши да си спомниш за мен ли? Нямате работа тук.
— Това не съм аз. Това беше Роман, — изтърси изведнъж мъжът.
— Какво? Какво каза? Бившият ми предложи да ми идвате на гости? Какъв е този абсурд? Нали уж не му пукаше какво става в живота ни с децата? Нали сам каза при развода, че ние не съществуваме за него?— Не, него не му е все едно. Иска да разбере как вървят нещата ти в личния живот. Може пък да мисли да се върне, кой знае — предположи Родион вече не толкова уверено.
— Къде да се върне? Осъзнай се! Аз съм омъжена от две години! Но дори и да бях сама сега — за него дори нямаше да искам да чуя. Какво, поредната му любов го е изоставила? Е, заслужава го!
В този момент вратата се отвори и в антрето влезе изненаданият съпруг на Люба — Антон.
Родион и Неля, като видяха пред себе си двуметровата атлетична фигура, изведнъж се свиха, прилепиха се към стената и започнаха да мечтаят да станат невидими.
— Люба, какво се случва тук? Момчетата ми казаха отвън, че имаме някакви гости. Какви гости и защо ги държиш тук, в коридора? — строго попита той, гледайки при това с интерес не съпругата си, а двамата непознати.
— А това… — започна да казва нещо Люба, но Родион я прекъсна.
— Не, не, сгрешихме! Ние вече си тръгваме. Сгрешили сме адреса — каза той с изкуствена усмивка. — Случва се, тръгваш към едни хора, а попадаш при други. Вече тръгваме! Нелечка, какво стоиш замръзнала, излизай, моля те, спри да задържаш движението. Виждаш ли, пречим на хората.
Нежеланите гости, като събраха багажа си, побързаха да напуснат апартамента на бившата снаха.
— Защо си измисли тази история за Ромка, не разбирам? — изненадано попита Неля съпруга си в асансьора.
— О, я стига! В тази ситуация всичко е допустимо. Жалко, че не се получи. Люба не се поддаде. А пък от друга страна, с такъв съпруг е по-добре да стоим далеч от тях — отвърна Родион. — Ще е по-здравословно за нас.
— Да, но сега трябва да мислим къде да отидем. Все пак трябва някъде да прекараме отпуската си! — размишляваше Неля.
— Ами, може да пробвем при Егорови? Те живеят някъде наблизо — предложи Родион.— А кой е това? — учуди се съпругата.
— Братовчедката на свата ни. Нали знаеш, Валерий Иванович, който е свекърът на Олга, моята сестра. Спомни ли си?
— Честно казано, не. А ти самият поне помниш ли как се казва?
— Не, мислех, че ти помниш — каза Родион, почесвайки се по тила.
— А откъде имаш адреса им?
— Имам всички адреси. За всеки случай. Този го записах още на сватбата на Олга, докато всички бяха на „весело“.
— Е, хайде да тръгваме. Но поне се сети как се казва, че ще е неудобно — продължи Неля.
— Сега ще се обадя на Олга, докато пътуваме. Нека тя да пита свекъра как се казва братовчедка му. И мъжа ѝ също. Те си имат собствена къща, Неличка. Така че там със сигурност ще има място за нас да отседнем. Хайде, тръгваме!
— Тръгваме!
