– На майка ти й трябва грижа! Аз работя, и ти също. Лекарят каза…
– Оксана, хайде да го обсъдим по-късно – прекъсна я раздразнено съпругът й. – Сега нямам време.
Оксана стоеше в болничния коридор, объркана и слушайки кратките сигнали в слушалката на телефона. „Ето така. Той няма време. А аз? Някой попита ли ме дали аз имам време или не?“ – мислеше жената. После погледна към свекърва си, Мария Никитична, която седеше на болничния стол, свита в шала, донесен от Оксана. Изглеждаше жалка и безпомощна, досущ като мокра птица. До неотдавна Оксана, може да се каже, я ненавиждаше. А сега… Сега не знаеше сама. Толкова събития преминаха за толкова кратко време.
Таксито пристигна, и Оксана помогна на възрастната жена внимателно да слезе по болничните стъпала и да се настани в колата. Добре че един непознат млад мъж, който стоеше във фоайето при входа, помогна на Оксана, като поддържаше свекървата от другата страна. Едва ли щеше да се справи сама. След операцията Мария Никитична беше все още много слаба. И Оксана дори не беше предвиждала да се справя сама! Съпругът й беше обещал да дойде лично да вземе майка си от болницата. Но в последния момент се оказа, че има „спешни дела“. Докато свекървата беше в болницата, Оксана многократно се опитваше да започне разговор за това кой ще се грижи за възрастната жена, когато я изпишат, и къде ще бъде тя през това време. Но съпругът постоянно избягваше разговора, докато накрая остави Оксана сама насаме с този въпрос.
И ето че сега отиваха към техния дом. Накъде иначе? Оксана се уговори на работа и взе три седмици от отпуската си, отказвайки се от мечтата за нормална почивка… „Една седмичка после ще си догледам – мислеше тъжно Оксана. – Може дори някъде да отида.“
Преди пет години, когато Оксана и Степан току-що се бяха оженили, живееха заедно със свекървата. Тъкмо тогава младата жена беше изпитала всички „прелести“ на такъв живот. Мария Никитична беше недоволна от всичко, което правеше снаха й. Постоянно мърмореше и говореше монотонно, все едно есенна муха. Оксана всеки ден сякаш държеше изпит по готвене, чистене и други домакински дела. И всеки път отново я пращаха на „повторен изпит“. Мария Никитична претърсваше всяко ъгълче, прекарваше пръст по рафтовете, търсейки остатъци прах, които снаха й беше пропуснала. Отваряше шкафовете и размествала нещата, въздишайки, че пак „не са подредени правилно“. В кухнята и банята също всичко беше „грешно“.
Самата Мария Никитична не работеше, беше пенсионерка. Оксана обаче работеше пет дни в седмицата. Но някак незабелязано цялата домакинска работа беше възложена на снаха й. Мария Никитична с удоволствие й отстъпи мястото пред печката, оставяйки за себе си само контрола. Възрастната жена твърдо вярваше, че мястото на жената е в кухнята. Тя дори пред сина си не се свенеше да говори, че ако една жена прогресира в работата си и стои там повече, отколкото у дома, рискува да загуби съпруга си. Той непременно ще започне да „гледа настрани“, а след това и до развод може да се стигне.
Оксана наистина правеше успехи в работата, напредваше добре в кариерата, а Степан напълно заслужено се гордееше с нея. Но за Мария Никитична това не значеше нищо. Степан се стараеше да прекратява тези разговори, но не искаше да се кара с майка си, а тя не разбираше от намеци и продължаваше да настоява на своето.
Оксана започна да си мисли, че почти вярва в това, че съпругът й наистина може да я напусне заради някоя „развратница“ (както свекървата наричаше), която нахално „ще се нахълта в семейството“. Та тя действително беше постоянно заета с работата си и често се задържаше.
Как успяваше с всичко – и самата Оксана не знаеше. Но да живее в такъв ритъм постоянно не искаше, затова реши да предложи на съпруга си да наемат квартира и най-накрая да живеят отделно, без ежедневно да слуша мърморенето. Съпругът й изненадващо лесно се съгласи. Явно и него Мария Никитична беше успяла да „изкара извън кожата“. А пари за наемната квартира се „намериха“ благодарение на това, че Оксана получи повишение в работата, заплатата й беше увеличена и можеше да диша по-свободно.Мария Никитична се обиди. Как е възможно? Какво толкова беше направила, че да се изнесат от дома ѝ на квартира под наем, да плащат пари, само и само да не я виждат? Синът ѝ горещо я уверяваше, че това изобщо не е така. Че всъщност много им се иска да я виждат, но не толкова често, а и изобщо… Млади са, искат да са сами… Мария Никитична стисна устни и хвърли поредната неприятна забележка, споменавайки, че според нея Оксана трябва да отиде на лекар за преглед:
— Четири години живеете, а дечица още няма — въздъхна тя и разпери ръце.
За нея бе напълно ясно, че синът ѝ е здрав, а проблемите са на снаха ѝ. В това не се съмняваше нито за миг, както и в убеждението си, че хората се женят, за да създадат веднага деца и да живеят „като всички“. Кариерата на Оксана не влизаше в сметките ѝ. Вярваше, че щастието на жената не се намира там и ще дойде ден, когато снаха ѝ ще съжалява, че не е обърнала внимание на здравето си и не е създала деца навреме. Беше безполезно да се спори с Мария Никитична. В крайна сметка се разделиха.
На квартирата в началото живееха добре. Но с времето между съпрузите започнаха да възникват все повече неразбирателства. Както беше предсказала свекървата, Степан започна да се дразни на Оксана за това, че се прибираше късно от работа, не успяваше да върши домакинската работа и почти не готвеше.
Един ден, когато Оксана все пак решила да изненада съпруга си, прибрала се по-рано, за да му сготви нещо вкусно и да го зарадва, заварила у дома Степан заедно с Мария Никитична. Оксана, незабелязана от никого, тихо влязла в апартамента, защото в кухнята, където те разговаряли, чайникът шумно завирал. Свекървата го черпела с пирожки и отново водела същите разговори. И пак същото — че Оксана не е подходяща за него, че има здравословни проблеми, които, очевидно, крие (иначе защо още нямат деца?). И че може би е време да се раздели с нея, докато не е станало твърде късно, и да намери „нормална“ жена, която да си стои вкъщи, да готви супи, вместо да тича по съвещания и да предава ненужни отчети. Последните думи Оксана чу много ясно. Жената тихо затвори входната врата и излезе обратно на площадката.
През цялата вечер тя безцелно се разхождаше из улиците и магазините, обмисляйки чутото. Беше ѝ много обидно. Най-болезнено беше усещането, че Степан, изглежда, наистина вече мисли лошо за нея. Те започнаха да се карат по-често. Решението да не бързат с децата беше общо и подробно обсъдено в началото на брака им. Но защо тогава той не обясни това на майка си? Само с Оксана вдигаше тон и спореше, а пред Мария Никитична ставаше съвсем различен. Очевидно, тя имаше силно влияние върху него. А сега изглежда, че е решила да ги раздели…
Когато Оксана най-накрая се прибра вкъщи, Мария Никитична вече си беше тръгнала, но беше видно, че отново е ровила навсякъде. Вещите не бяха на местата си, а кърпите в банята бяха заменени с нови.
— Мама купи по-свежи — обясни Степан. — Каза, че кърпите и спалното бельо трябва да се сменят по-често, а нашите било време да се перат.
— Тя провери и спалното бельо?! — възмути се Оксана.
— Недей да се палиш — уморено каза той. — Мама е права, ти наистина не си особено добра домакиня. Но все пак те обичам и…— Е, благодаря! Много ме похвали! — саркастично отбеляза Оксана. — Не може ли така да уредим, че тя да не се появява тук повече и да ни се меси в живота? Защото вече не гарантирам за себе си.
— Ще измислим нещо, — малко неуверено обеща Степан.
Но свекървата „измисли“ по-бързо. И скоро се стигна до там, че наистина двойката едва не се разведе. Добре че Оксана прояви здрав разум и всичко се изясни бързо. Оказа се, че свекървата е замислила план. Всеки път, когато идваше в дома им при отсъствието на Оксана, тя скришно цапаше яките на ризи на Степан с червило, надявайки се, че Оксана ще го забележи и ще направи скандал. Снаха ѝ го забеляза и в началото почти се хванала, дори се скарала със Степан, който бил напълно невинен. Но, като съпостави някои факти, разбра чие дело е това…
— Мамо! Защо го направи?
— Това не съм аз, сине! Виж по-добре жена си, тя ме обвинява, лъже, може би сама го е измислила?
— Мария Никитишна! Как е възможно? Какво лошо ви направих? — с укор каза Оксана. — Това червило е ваше. Глупаво е да отричате, това е доста рядък цвят. И вие добре знаете, че Степан едва ли би забелязал, а аз — ще избухна и, без да проверя, ще повярвам…
Разправията беше голяма. Мария Никитишна разбра, че е прекрачила границата. Извиняваше се и молеше за прошка Оксана, но синът ѝ категорично не вдигаше телефона, когато тя звънеше, и не я допускаше до дома си. Не си говореха около половин година.
После свекървата се обади на Оксана от болницата, разказа, че има сериозен здравословен проблем. Плачеше и умоляваше за помощ. Нуждаеха се пари за лекарства, които трябваше да се купят, трябваше да се поговори с лекаря, да ѝ се помогне при вземането на решения относно лечението и още толкова много неща. Мария Никитишна отново плачеше и молеше за прошка. Оксана веднага прости на възрастната жена и се втурна към болницата.
Степан, обаче, щом научи тъжната новина, се държа странно. Отиде при майка си в болницата само веднъж и после изцяло избягваше темата. Оксана знаеше, че мъжът ѝ не обича всичко, свързано с лечението, и откровено се страхува от медицината, както и много мъже, но чак пък толкова?! Това е майка му!
Докато Оксана се разкъсваше заради свекървата, постоянно измисляйки оправдания на работа, Степан започна да се отдалечава от нея. Разговорите за здравето на майка му изобщо не го интересуваха, те го напрягаха и той не искаше дори да мисли как всичко това да се разреши.С всичко се справи Оксана. Тя намери гледачка, която се грижеше за Мария Никитична в болницата през първите дни след операцията, тя разговаря с лекаря и тя доведе свекървата си обратно у дома.
А у дома, едва пристигнали с Мария Никитична, Оксану я чакаше още по-голяма изненада. Степан се обади и заяви, че докато майка му ще е при тях (щом като Оксана така е решила), той временно ще живее в майчиния си апартамент. Първо, за да наглежда жилището, и второ… Е, всички заедно ще им бъде тясно – апартаментът е малък, двустаен, а и майката е все още напълно немощна. Като се възстанови и се върне обратно, тогава и Степан ще се прибере…
Мария Никитична се разплака, като чу тези новини. Тя и без това се сърдеше на сина си за неговото равнодушие към нея и безкрайно благодареше на снаха си за помощта и загрижеността. А сега бе още по-разстроена. Тя плака много и отново молеше за прошка. А Оксана с тъга мислеше, че, разбира се, кой друг би ѝ помогнал, ако не тя? Никой не беше очаквал такава „щраусова политика“ от Степан.
Минаха три седмици. Мария Никитична се възстанови, стана достатъчно подвижна и можеше вече сама да се грижи за себе си. Оксана не жалеше пари. Тя купи всичко необходимо за нейното възстановяване, готвеше диетични ястия и я хранеше добре. Свекървата започна да нарича Оксана не иначе, а „дъще“.
– Благодаря ти, дъще, много вкусни кюфтета си направила – усмихна се Мария Никитчна и прегърна снахата си. – Остана само още един ден и трябва да си тръгвам. И ти е време да се връщаш на работа. Хайде, разбира се! Много ти благодаря! Сега вече сама ще свиквам, без помощ. А и Степан се заседя там у дома, време е да прояви уважение.
Степан прекара всичките три седмици в апартамента на Мария Никитична. Само веднъж дойде, посети майка си, поседя пет минути до нея и отново „изчезна“. Оксана искаше да поговори с него, но дори не успя…
***
– Сине! Полудял ли си?! Как ще гледам Оксана в очите сега? – ужасено възкликна Мария Никитична.
– А ти защо се притесняваш? Ти можеш спокойно да я гледаш. Аз съм този, който се развежда с нея, не ти.
– Какво? Умишлено изчака докато тя се грижеше за мен?! И чак сега реши да ѝ го кажеш?! – майка му беше възмутена до дъното на душата си.— Не разбирам какво не ти харесва? — започна да се ядосва Степан. — Нали винаги искаше да се разведем и аз да си намеря друга? Намерих. Сега какво?
— Вече не си ми син — твърдо каза Мария Никитична. — Върви при нея и живей там. Не искам повече да те виждам.
След развода Оксана и Мария Никитична продължиха да се виждат. От предишната неприязън между жените нямаше и следа. Скоро след това Оксана отново се омъжи. Страхуваше се да съобщи тази новина на бившата си свекърва, опасявайки се, че тя ще реагира остро. Но Мария Никитична одобри решението й:
— Разбира се, скъпа, трябва да създадеш семейство, ти си още млада. А със Степан явно не сте били писани един за друг. А че постъпи така подло с теб, за това си беше наказан. Както и аз навремето — при тези думи Мария Никитична се разплака и прегърна бившата си снаха. — Ако тогава не беше твоята помощ, не знам как щях да се справя…
А „наказанието“ за Степан се оказа това, че не можеха с жената, с която отиде при раздялата с Оксана, да имат деца. Проблемът беше в него. Лечението все още не даваше резултати. Мария Никитична, която отдавна се беше помирила със сина си и се срещаше с него, се притесняваше, разбира се, но смяташе, че Степан сам е виновен. В живота за всичко се плаща.
