Зина има сестра – успешна жена. Повишиха я в службата – на висока длъжност, и по този случай покани близките си в ресторант. Покани и Зина.
Зина е на четирийсет и пет, сама е и с гордост заявява: „Та какво! Не ми трябва мъж. Храни го, пере му се, а той накрая ще ти бие шута. Не съм глупачка да се занимавам с мъже.“
Зина гледа критично на всичко, защото „много е видяла“. Не й се връзвайте лесно, тя си знае работата.
И така, отидоха в ресторанта. Не банкет, не празнична вечеря, а просто обяд. И малко питиета.
Сестрата на Зина решила да нахрани най-близките си в ресторант, за да не готви вкъщи. Да похапнат и да се разотидат.Зина дойде и седна до братовчед си Юра.
Сестрата каза: „Хора, поръчах по мой вкус. Може би сгреших, може би трябваше да се посъветвам с вас, но така се случи.“
Първо донесоха салата с манго и миди Сен Жак. Мидата беше запечена в масло.
Близките, петима на брой, поздравиха роднината си за повишението и пристъпиха към вечерята.
Юра отбеляза, че комбинацията от манго и миди е толкова необичайна. Сякаш сблъсък на вкусове, който води до неочакван резултат.
Зина пренебрежително отвърна, че това не е сблъсък на вкусове, а чиста провинциална необразованост: „Смятат ни за глупаци, не разбираш ли? Манго и мида сложили и си мислят, че е оригинално – глупаците всичко ще глътнат.“Юра не каза нищо, защото се чувстваше неприятно да разговаря със Зина.
За първото ястие сестрата на Зина избра рибена супа с костур и речна пъстърва, а също така океански скариди и черноморски миди.
Юра, без да се обръща към никого, каза: „Не съм ял нищо подобно. Риба, скариди и миди, и всичко това в рибена супа.”
Зина прошепна, така че само Юра да я чуе: „Боклук, а не рибена супа. Готвачите трябва да ги изгонят с мръсна метла. Мидите и скаридите са отделни ястия. Мошеници, скубят пари, а хранят хората с боклуци. Не мога дори да доям.”
Сестрата на Зина не се колеба дълго върху менюто. Целта ѝ беше да се нахранят добре. Затова за основно ястие поръча шишче от свински врат.
Юра се зарадва: „Отдавна не съм ял шишче. Вероятно от две години.”Сестрите на Зина каза: „Яж, Юрочка, много се радвам, че ти хареса.“
Зина преглътна едно парче и изсумтя: „Еха, за първо риба с глупави скариди, за второ свинско. Чудесна комбинация. Не знам какво е станало с нашата Галя, но съвсем се е престарала. Изморила се е явно – личи си.“
Юра каза на висок глас: „Галя, нашата Зинка освен пържени картофи друго не яде. А ти я заведе в ресторант. Искам ѝ да ѝ изтискам горчица на главата – взе да вбесява. Никога нищо не ѝ харесва.“
Галя се усмихна: „Хайде, хора, недейте да се карате.“
Зина изсъска: „Господи, защо всички мъже са такива идиоти? И защо седнах до теб?!“
След обяда Зина се обади на своя позната и каза: „Знаеш ли онзи ресторант до градската администрация? Е, изобщо не ходи там. Днес обядвах там. Дадох куп пари, а храната беше ужасна. Невкусно, направо отвратително. Готвачите там само хабят продуктите.“У дома на още една позната се обадих: „В ресторанта обядвах. Но това само се казва, че съм обядвала. Гладна излязох, защото не може да се яде. У дома изпържих картофи — нахраних се. И чай с сандвичи. Повече никога няма да стъпя в ресторант. Аз сама така ще сготвя, че на тях дори не им се сънува.“ Най-добрите ресторанти в близост.
Някои хора е по-добре да не каните: така ще критикуват, че дълго няма да се успокоите. На такива хора нищо не им харесва. Просто такава е тяхната природа.
Георги Жаркой
