– Хай да се разведем!
– Ти без мен ще се загубиш, жено – без пари и работа.
– Ще видим.
Валентина знаеше, че мъжът ѝ ѝ изневерява. Не често и не задълго, но тази паяжина от лъжи се протягаше бодливо през цялата им връзка. Претегляйки плюсовете и минусите, тя сама бе избрала този живот.
Александър ѝ отделяше достатъчно внимание, не критикуваше леката ѝ пълнота, ценеше я за умението ѝ да стопанисва дома. А най-важното – беше добър баща. Децата го обожаваха. Но вече бяха пораснали: големият им син Константин живееше и учеше в друг град. По-малката им дъщеря Кира също наскоро напусна семейното гнездо.
Семейният им живот беше устоял пред годините, изпълнен с традиции и общи интереси. Да разрушиш такава установеност беше жалко. Последните две години Валентина се надяваше, че мъжът ѝ ще се успокои и ще спре с приключенията си настрани.
Но, за нещастие, той все още беше в добра форма, стегнат и привлекателен. Възрастта сякаш му прилягаше, което го правеше още по-желан за жените.
Самата Валентина имаше обикновена, но приятна външност, а чарът ѝ още не беше изчезнал. Дълга руса коса, сини очи. Само че в тях вече липсваше онази искрица – сякаш се беше изпарила някъде. Но не беше голям проблем, отражението в огледалото още я устройваше.
– Саш, ела за закуска!
– Идвам, ягодке! Какво имаме?
– Както обичаш: горещо кафе и две препечени филийки с яйца.
– Звучи страхотно! Между другото, тази вечер ще закъснея. Не скучай без мен.
– Как така? Нали днес Костик и Олесия трябва да дойдат на гости.
– Коя е Олесия?
– Момичето на сина ти, – нетърпеливо отсече Валя.
– Ааа, да, добре… Ами ти първо я огледай. Ако всичко е наред, после ще се срещнем всички заедно.
– А, напомни ми, защо ще закъснееш?— Днес има съвещание, а по-късно и делова среща.
— Да не е свързано това с факта, че си назначил нов заместник? Висока такава блондинка, видях я в офиса.
— А, не, разбира се. Истински дела. Благодаря за закуската! Много вкусно! Тръгвам! – Александър стана от масата, дори без да си дояде. А Валентина беше прекарала половин час в приготвяне на всичко.
В този момент търпението на Валентина свърши. Точно в този момент, точно в тази секунда. Тя вдигна очи към съпруга си и тихо изрече думи, които го накараха да седне обратно на стола.
— Сашо, да се разведем, а?
— Какво? Извинявай?
— Ами, наистина. Ще направим всичко както трябва – без кавги, без злоба.
— Не разбрах. Искаш да се разделим?
— Точно така. – Валентина спокойно взе вилицата и продължи да закусва.
— Какво се случи? Не разбирам.
— Просто… трябва да приключим. Погледни на нещата – ние сме като съседи. Любов вече няма, няма! Може би приятелство, може би разбиране… но не и любов.
— Ами децата?
— Те вече са големи, няма да страдат дълго. Какво, да се мъчим взаимно ли?
— Добре, успокой се. Да поговорим утре, всичко на спокойствие. Това е странен разговор за сутринта. Аз отивам на работа.
Александър си тръгна, а Валентина остана сама с мислите си. Чувстваше се неспокойна. Двадесет и две години брак просто ей така не се изтриват. Ще бъде трудно, особено когато трябва да делят имуществото и дори бизнеса. Та нали той беше създаден, докато бяха женени. В началото Валя му помагаше много, особено с финансите – това ѝ беше професия. Ами ако си намери нова работа? Още ли може да се справя? Толкова дълго време не се беше занимавала с нищо сериозно. Стоеше си вкъщи.
Реши да направи няколко салати за вечеря и да изпече месо във фурната. Децата не биваше още да разбират, че в семейството скоро ще настъпи разрив.
*****Александър се прибра у дома чак на следващия ден.
— Утрото е по-мъдро от вечерта. Нарочно вчера не се появих пред очите ти. Може би наистина трябва да си починем един от друг? Толкова години заедно. Искаш ли да ти купя билет за топлите страни? Ще пътуваш, ще останеш насаме с мислите си. Валя, нашето семейство не е просто нещо. Това е нещо огромно. Толкова много преживяхме заедно…
— И къде спа?
— Не там, където си мислиш. Бях при мама. Можеш да ѝ звъннеш, да попиташ.
— Ясно. Не знам дали ти е интересно, но ми хареса момичето на Костя. Приятна, скромна.
— Е, добре. Валя, хайде да поговорим за нас.
— Добре. Само за какво? Бракът ни се изчерпа. Искам да събереш нещата си. Остави този апартамент на мен. Ще си купиш друг, бизнесът, вероятно, няма да го пипам.
— Сериозна ли си? И на какво ще живееш?
— Ще започна работа.
— Ти нищо не умееш.
— Ще се науча – усмихна се Валентина. Тя беше спокойна, всичките емоции бяха като изгладени. Това ужасно дразнеше съпруга ѝ.
— Добре, ще се изнеса, но след няколко седмици ще поговорим отново.
Александър набързо събра някои неща и си тръгна.
Валентина първо се записа на фризьор. Много често жените, когато се разделят с мъжете си, сменят прическата си. Все едно това е ритуал на освобождаване от горчивите спомени. Или напротив — събуждане на новата версия на себе си, желание да започнат живота си на чисто.
Новата прическа и различния цвят на косата ѝ отиваха, оставаше само да промени стила си в облеклото. Тя обиколи магазините: купи си два костюма с панталони, няколко блузи, нови обувки и чанта.
Спестяванията на Валентина ѝ стигаха, за да живее спокойно няколко месеца, но трябваше да се заеме с търсене на работа. Прибра се у дома и отвори сайт за обяви за работа.
Около две седмици по-късно в дома ѝ се появи неочаквана гостенка — онази висока блондинка от офиса на фирмата им.— Добър ден, Валентина.
— Здравейте. С какво съм заслужила посещението ви?
— Аз съм Алла, заместник… — но жената не успя да довърши изречението.
— Знам коя сте. Няма нужда от приказки. Защо сте тук?
— Ами… работата е там, че… Саша… Александър, щом приключихте, се премести при мен.
— Честито.
— Няма за какво. Той се премести, а аз това изобщо не го исках.
— В смисъл?
— Надявах се на лек флирт, някакво краткотрайно увлечение, а той дойде с багажа си. Не бихте ли могла да си го вземете обратно?
— Какво? — засмя се Валентина.
— Е, да, извинете, но нека да се върне вкъщи. Той ми се стори толкова импозантен, уверен мъж. А сега сутрин не може да си намери вратовръзката, кара ме да му гладя ризите, да му правя закуска. И още — прецизно: кафето трябва да е с определена температура, два тоста… А аз дори тостер нямам… Въобще, вземете си го. Омръзна ми. А сам не иска да си тръгне.
— А какво очаквахте от четирийсет и пет годишен мъж, който е абсолютно безпомощен в домакинството? Мислехте, че ще се будите с букет рози до леглото, а той ще ви носи закуска? Не! Освен това, между другото, има гастрит и често му се подува стомахът. Така че приемайте го какъвто е. Извинете ме, но бързам! — отново се засмя Валентина и затвори вратата.
Какво щастие беше, че съпругът ѝ се беше изнесъл. Сега тя самата не закусваше. Освен това мразеше сутрешната суматоха в кухнята. На себе си купуваше леко кисело мляко, без да се безпокои излишно. Лягаше и ставаше, когато си искаше, а ютията я беше прибрала далеч. Достатъчно беше гладила.
След като отговори на три-четири обяви за работа, тя реши да отиде на кино. После щеше да посети някое кафене и да си направи вкусна вечеря. Може би дори да си купи цветя. Чудесна среща насаме със себе си!
Но на следващия ден потокът от гости продължи. Този път пристигна свекърва ѝ.
— Валя, полудя ли? — нахално нахлу жената в коридора.
— И на вас здравейте, Вера Павловна!— Защо изгони Сашенцето от къщи?
— Не че съм го изгонила… Просто подавам за развод. Той може да си купи друг апартамент. Пари му не липсват.
— Но той няма да се справи сам, ти нали знаеш! Сама си го разглезила, а сега го хвърляш в открито море без спасителна жилетка.
— На 45 години е, ще се оправи.
— Не, сутринта той дойде при мен и ме помоли да остане. Не знам къде е бил преди това, но се появи ужасно ядосан и гладен. Изглеждаше изтощен.
— Вероятно новата му приятелка го е изморила така. Аз нямам нищо общо с това, — усмихна се Валентина.
— Нима изобщо не ти е жал за него? Толкова години те издържаше, помагаше ти с възпитанието на децата. А ти сега просто го изоставяш?
— За един мъж да издържа семейството си не е никакво свръхчовешко умение. И възпитаваше своите собствени деца, не чужди. Не, Вера Павловна, решението е взето. Развеждаме се. Омръзна ми от него.
— Нещо си се променила. Променила ли си прическата си? Изглеждаш добре. Но изисквам да върнеш Сашенцето обратно. Той ще се пропилее без теб!
Свекървата продължи своите нравоучения за тежката съдба на своя „момченце“, но Валентина се умори да я слуша и набързо се сбогува с натрапчивата „муха“.
Може би още ще успее да отиде на кино? В крайна сметка прекара вечерта, както искаше. Предстоеше ѝ още разговор с децата и тежък развод. Но не се страхуваше.
След месец си намери работа като счетоводителка в малка строителна фирма. Заплатата не беше висока, но колективът беше много приятен. Цяла година се наслаждаваше на самотата, а след това започна да ходи по срещи. Почитатели имаше колкото щеш. Оказа се, че и на тази възраст може да се живее интересно.
Своя избор тя спря на един брюнет, който също беше разведен. Той не обичаше закуски, ползваше химическото чистене и Валентина вече не трябваше да глади ризи. А и не бързаше да заживее с него заедно. И без това животът ѝ придоби нови цветове.
Автор: Уютен кът
